Раул се надигна над гюрука на водещия джип. Държеше огромния си пистолет.
— Залегни! — излая Сейчан и се просна по корем.
Пистолетът гръмна като оръдие. Чу се трясък откъм предното стъкло, после и откъм задния прозорец — куршумът мина през целия джип. Сейчан се претърколи към задницата на колата.
Стрелба излая откъм другата страна. Грей, по корем, в по-добра позиция за точен изстрел, стреляше по Раул, докато джипът му занасяше към изхода. Вторият джип го последва.
Раул продължаваше да стреля, без да се притеснява от противниковия огън.
Куршум проби предната решетка на джипа им.
Проклятие!
Предният фар се пръсна.
Първо единият, а после и другият джип изхвърчаха през портата. Смехът на Раул стигна до тях. Решетката се спусна зад втория джип, зъбците й изтрещяха в каменните си гнезда.
Нов шум си проби път до слуха на Сейчан.
Тя се надигна на колене. Стоманени капаци се спускаха пред всички прозорци и врати на замъка. Съвременна защита от нежелани посетители. Дворът не оставяше нищо на случайността. Бяха приклещени.
И още един нов звук.
Прещракване на серия от тежки резета.
Сейчан се обърна едновременно с Грей и Рейчъл. Сега вече й стана ясна причината за смеха на онова копеле.
Вратичките на двайсетте клетки покрай стената се вдигаха.
Чудовища от мускули, твърда кожа и остри зъби скочиха от клетките си, ръмжаха, пенеха се, обезумели от шумотевицата и мириса на кръв. Обучените за бой в яма кучета бяха високи до гърдите й, тежаха сигурно по сто кила всяко.
И звънецът за хранене току-що беше прозвучал.
Кат не искаше да се признае за победена. Потиснала донякъде отчаянието си, тя крачеше из синята спалня високо в Ангелската кула. Накрая каза:
— Подхождаме по грешен начин.
За разлика от нея, Вигор стоеше като вкаменен в центъра на стаята. Мислите му бяха другаде. Размишляваше върху проблема или се тревожеше за племенницата си? Беше ли изобщо в състояние да се съсредоточи?
— Какво имаш предвид? — разсеяно попита той.
— Може би няма магнитен маркер. — Тя вдигна компаса с надеждата да привлече погледа и вниманието му.
— А какво?
— Помниш ли какво ми разказа преди малко? За готическата история на града и на този замък?
Вигор кимна.
— Нещо вградено в конструкцията на сградата. Но без магнитен маркер как ще го намерим? Дворецът е огромен. А като се има предвид състоянието му, уликата отдавна може да е била унищожена или преместена.
— Не може сериозно да вярваш в това — твърдо рече Кат. — Тайното алхимистко общество би намерил начин да я запази.
— Дори и така да е, как ще я открием? — попита Вигор. Светкавица разсече отрязъка от небе в прозореца и освети градините в подножието на кулата и просналия се в ниското град. Тъмната река се гърчеше долу. Дъждът се сипеше безмилостно. Още една светкавица се плъзна по натежалите черни облаци.
Кат гледаше като омагьосана това светлинно представление, после се обърна към Вигор, набрала сили от внезапно прозрение. Прибра компаса в джоба си, защото знаеше, че повече няма да й трябва.
— Гробницата на свети Петър беше отворена чрез магнетизъм — каза тя. — И пак проява на магнетизъм ни отведе до гробницата на Александър. Но след като я открихме, пирамидата се задейства чрез електричество. Възможно е пак то да ни отведе до тукашното съкровище. — Тя махна с ръка към бурята вън. — Светкавица. Дворецът е бил построен на най-големия хълм, Rocher des Doms, Скалният купол.
— Който привлича светкавиците. Ярка светлина, осветяваща мрака.
— Има ли някакво изображение на светкавица, което да сме пропуснали?
— Не си спомням. — Вигор почеса брадичката си. — Но мисля, че сме на прав път. Светлината е символ на знанието. Просветление. Именно просветлението е било основната цел на гностичната вяра, търсенето на първичната светлина, която се споменава в Битие, достигането до древния извор на познание и сила, която тече навсякъде.
Вигор започна да изброява на пръсти.
— Електричество, светкавица, светлина, знание, сила. Всички са свързани. И някъде трябва да има символ, вграден в архитектурата на двореца.
Кат поклати безсилно глава. Вигор внезапно застина.
— Какво? — Тя пристъпи към него.
Вигор коленичи и започна да чертае в прахта по пода.
— Гробницата на Александър беше в Египет. Не бива да забравяме, че гатанките са свързани и че едната води към другата. Египетският символ на светлината е кръг с точка в центъра, която пресъздава слънцето.
— Понякога обаче е сплескан в овал, като око, и символизира не само слънцето и светлината, а и знанието. Горящото око на прозрението. Всевиждащото око от иконографията на масоните и тамплиерите.
Кат разглеждаше намръщено рисунките. Не беше видяла такива изображения в двореца.
— Добре, но къде да ги търсим?
— Не е въпросът да бъдат открити… а оформени — каза Вигор и стана. — Как не се сетих по-рано? Характерна черта на готическата архитектура е заиграването със светлината и сянката. Тамплиерските архитекти са били майстори на тези манипулации.
— Но къде можем да…
Вигор я прекъсна, вече тръгнал към вратата.
— Трябва да се върнем на първия етаж. Където видяхме потенциала за пламтящо око в кръг от светлина.
Кат тръгна след него. Не помнеше да е виждала такова нещо. Забързаха по стълбите, после излязоха от Ангелската кула. Вигор я поведе през банкетната зала и спря пред една стая, която вече бяха огледали.
— Кухнята? — невярващо попита Кат.
Плъзна отново поглед по квадратните стени, издигнатото огнище в центъра, осмоъгълния комин. Не разбираше и понечи да го каже на глас.
Вигор протегна ръка и закри с шепа светлината на малкото й като химикалка фенерче.
— Чакай.
Ярка светкавица изпука навън. През отворения комин се ливна достатъчно светлина, за да освети в съвършен овал огнището отдолу. Сребристият светлик потрепна, после се стопи.
— Каквото е отгоре, такова е отдолу — почти шепнешком каза Вигор. — Ефектът сигурно е още по- силен, когато обедното слънце е точно отгоре или под някакъв определен ъгъл.
Кат си представи огнището запалено, огряно от пламъците. Огън в кръг от слънчева светлина.
— Но как да сме сигурни, че това е мястото? Той се намръщи.
— Не съм напълно сигурен, но гробницата на Александър е била под фар с неизгасващ огън на върха. А като се има предвид, че и фарът, и кухнята са неща, от които има голяма полза, логично е някак да избереш
