Пейнтър чу изстрела, отекнал из целия дворец, и даде знак на френския патрул да спре. Тук все още се водеше сражение.
Беше ли замесен неговият екип?
— Бавно — предупреди той и им махна напред. — Бъдете готови.
Пейнтър беше дошъл във Франция на своя глава. Дори Шон Макнайт не знаеше, че е тук, но връзките на Сигма с Европол му бяха осигурили нужните подкрепления в Марсилия. Работил бе по време на целия презокеански полет, за да открие генерал Ренде, първо в един склад край Авиньон, после и в Папския дворец. Помнеше предупреждението на наставника си, че директорският пост е зад бюрото, а не на терен.
Но онова се отнасяше за Шон.
Не за Пейнтър.
Сега Сигма беше под неговото ръководство, а той си имаше свой начин да решава проблемите. Стисна пистолета си и продължи напред.
Още когато Грей му намекна, че вероятно има изтичане на информация, Пейнтър беше стигнал до едно решение. Да не поставя под съмнение организацията си. Той беше сглобил новата Сигма от нулата. Ако бе имало изтичане, то трябваше да е случайно.
И се беше заел да направи следващия логичен ход — да проследи пътя на информацията.
Ог Грей… до Сигма… до карабинерската им свръзка в Рим.
Бяха държали генерал Ренде в течение за всеки детайл от операцията.
Наложило се бе да се порови внимателно, докато проследи движенията на генерала, които включваха подозрителни пътувания до Швейцария и обратно. Накрая откри и една дребна улика, свързваща Ренде с Драконовия двор. Далечен негов роднина, който бил арестуван преди две години за трафик на крадени антики, и то не другаде, а в Оман. Крадецът бил освободен след натиск от страна на Драконовия двор.
Докато бе ровил все по-надълбоко, Пейнтър беше държал Логан Грегъри в неведение, така че той да продължи да играе ролята си на свръзка между Сигма и италианските карабинери. Не искаше да подплаши Ренде, докато не се убеди напълно в двойната му игра.
Сега, когато подозренията му се бяха потвърдили, Пейнтър си имаше друга грижа.
Дали не беше закъснял?
Рейчъл и Монк превързаха с ризата на Грей раната на Вигор. Беше изгубил доста кръв, но куршумът беше излязъл и според Монк — без да засегне нито един важен орган. Въпреки това Вигор се нуждаеше от спешна медицинска помощ.
Той потупа ръката на Рейчъл, след като свършиха с импровизираната превръзка, после Монк му помогна да се изправи.
Грей се приближи и я прегърна през кръста. Тя се облегна на него да почерпи сили.
— Вигор ще се оправи — обещай Грей. — Корав човек е. Щом стигна дотук, ще издържи.
Тя му се усмихна, но беше твърде уморена, за да вложи много чувства в усмивката си.
Бумтящ глас отекна над тях, усилен от рупор:
— Sortez avec vos mains sur la tete! — Заповедта да излязат с ръце на тила прокънтя в просторното подземие.
— Deja vu — въздъхна Монк. — Простете лошия ми френски.
Рейчъл вдигна пушката си.
Последва втора заповед, този път на английски.
— Командир Пиърс, докладвайте за ситуацията. Грей се обърна към другите.
— Невъзможно — промълви Кат.
— Това е директор Кроу — потвърди подозренията й Грей с потрес в гласа.
Обърна се, сви длани около устата си и извика:
— Долу всичко е спокойно! Качваме се! После се обърна към Рейчъл с грейнали очи.
— Свърши ли се? — попита тя.
Вместо отговор той я дръпна към себе си и я целуна. Този път нямаше тайнствена светлина, само силата на ръцете му и устните му върху нейните. Тя потъна в обятията му.
Друга магия не й трябваше.
Грей ги поведе нагоре.
Монк помагаше на Вигор, прихванал го под мишниците със здравата си ръка. Грей подкрепяше по същия начин Рейчъл. Тя се облягаше тежко на него, но срещу този товар той нямаше нищо против.
Макар и поуспокоен, този път Грей им нареди да не оставят оръжията си. Във втора засада нямаше да влезе. С пушки и пистолети в ръце, те поеха по дългия път към кухнята. Трупове, някои обгорени, други убити от електрически ток, се валяха по пътя им.
— Ние защо не пострадахме? — попита Монк.
— Може би най-долното ниво ни е защитило — предположи Кат.
Грей не искаше да спори с нея, но подозираше, че има и нещо друго. Помнеше щедрия прилив на светлина. Усетил беше нещо повече от обикновени фотони. Може би не чак интелигентност. Но нещо отвъд суровата сила.
— И какво стана с библиотеката? — попита Сейчан и плъзна поглед по оголялото пространство. — Да не е била холограма или нещо такова?
— Не — отговори Грей, без да спира. Имаше си теория по въпроса. — При определени условия, изискващи големи количества енергия, вътре в Майснеровото поле могат да се зародят енергийни потоци. Които влияят не само на гравитацията, както при левитирането, което вече видяхме, а могат да изкривяват пространството. Айнщайн доказал, че гравитацията всъщност закривява пространството. Енергийните потоци създават такъв вихър от гравитация, че той огъва пространството, дори може би го прегъва на две и така е възможно преминаването от едно място на друго.
Грей забеляза невярващите им погледи и добави:
— В НАСА вече работят по този проблем, между другото.
— Дим и огледала — изръмжа Монк. — Според мен това е било — зрителна измама.
— Но къде е отишло всичко? — попита Сейчан.
Вигор се закашля. Рейчъл пристъпи към него. Той й махна да се успокои, че само си е прочиствал гърлото.
— Отишло е там, където не можем да го последваме — изграчи дрезгаво. — Бяхме преценени и оценката не е била в наша полза.
Грей усети, че Рейчъл се кани да обясни за фалшивия ключ. Стисна я лекичко и кимна към вуйчо й, който още не беше свършил. Може би причината не бе единствено във фалшивия ключ. Дали пък Вигор не беше прав? Дали не се бяха домогнали до нещо, за което не бяха готови?
Монсеньорът продължи:
— Древните са търсели източника на първичната светлина, искрата на цялото съществувание. Може би са открили порта към нея или път към постигането й. Говори се, че белият хляб на фараоните е помагал на египетските царе да се отърсват от смъртната си плът и да се въздигат като създания от светлина. Може би древните алхимици накрая се постигнали същото, открили са начин да преминават от този свят в следващия.
— Като пътуването през лабиринта — каза Кат.
— Именно. Лабиринтът може би символизира въздигането им. Оставили са портата тук за други, които да ги последват, но дойдохме ние…
— Твърде рано — прекъсна го изведнъж Рейчъл, сякаш обзета от внезапно вдъхновение.
