— Това не съм го казвал. Баща му завъртя театрално очи.
— Защо изобщо си правиш труда да идваш?
„Защото не знам още колко време ще си спомняш кой съм“ помисли си Грейсън, но не посмя да го каже на глас. В пъплите му си стоеше онзи стегнат възел, старо негодувание което не успяваше да прогони напълно. Имаше думи, които искаше да каже, които искаше да чуе… и с част от себе си съзнаваше, че времето му изтича.
— Откъде взе тези сандвичи? — попита баща му с пълна уста. — Хубави са.
Грей се постара нищо да не проличи по лицето му.
— Мама ги направи.
Баща му го изгледа смутено. — О…да.
Погледите им се срещнаха отново. Страхът в очите на баща му се разгоря по-ярко… омесен със срам. Преди петнайсет години беше изгубил част от мъжествеността си, а сега му предстоеше да се раздели с онова, което го правеше личност.
— Татко… аз…
— Пий си бирата. — Грей долови резеца на познат гняв и по-навик се сви в черупката си.
Отпиваше от бирата и мълчеше. Никой от двамата не беше в състояние да заговори другия. Може би майка му беше права. Двамата твърде много си приличаха.
Накрая пейджърът на колана му се разпищя и Грей бързо посегна към него. Номерът на Сигма.
— От работата ме търсят — измърмори той. — Аз… имам среща следобед.
Баща му кимна.
— Аз пък трябва да си довърша шибаната къщичка за птици. Стиснаха си ръцете като двама негласни противници. Грей се върна в къщата, взе си довиждане с майка си и смъкна колелото от верандата. Яхна го и натисна педалите към станцията на метрото. Телефонният номер, изписан на екрана на пейджъра му, беше последван от цифров код.
? 911.
Спешно повикване. Слава Богу.
Търсенето на истината за тримата влъхви се беше превърнало в изтощителни археологически разкопки — но вместо да се ровят в камъни и пръст, монсеньор Вигор Верона и неговият екип от архивари се ровеха в разпадащи се от старост книги и ръкописи. Екипът бе свършил грубата работа в главната Ватиканска библиотека и сега Вигор пресяваше отпратките за влъхвите в една от най-строго охраняваните части на Светия престол — Аркиво Сегрето Ватикано, скандалните Тайни архиви на Ватикана.
В момента крачеше по дългия подземен коридор. Всяка лампа се включваше с тихо прещракване при приближаването му и се изключваше след него, така че двамата с младия му студент Джейкъб се движеха в кръг от светлина. Минаха през главното хранилище за ръкописи, наречено накратко „carbonile“ или „бункера“. Построен през 1980 — а, бетонният коридор се издигаше на два етажа височина, като всяко ниво беше отделено с под от гъста метална мрежа и стръмни стълби между нивата. От едната страна километри стоманени рафтове съдържаха различни архиви — купища подвързани ръкописи и документи. На отсрещната стена имаше същите стоманени рафтове, само че скрити и заключени зад врати от метална мрежа за защита на по-крехките материали.
Имаше една поговорка за Светия престол — Ватиканът има твърде много тайни… и недостатъчно. Докато вървеше през огромното хранилище, Вигор си помисли, че второто е крайно съмнително. Ватиканът пазеше твърде много тайни дори от самия себе си.
Джейкъб носеше лаптоп с база данни по въпроса, който проучваха.
— Значи влъхвите не са били само трима? — каза той, докато вървяха към изхода на бункера.
Бяха слезли тук, за да дигитализират снимка на ваза, съхранявана понастоящем в музея „Киршер“. На вазата бяха изобразени не трима, а осем влъхви. Но дори и тази цифра варираше. Рисунка в гробницата на св. Петър показваше двама, а друга в една крипта в Домитала изобразяваше четирима.
— Никъде в Евангелията не се уточнява изрично броят на влъхвите — каза Вигор и си помисли, че умората от дългия ден вече започва да му тежи. Твърдо вярваше в метода на Сократ и смяташе, че да изказва на глас мислите си е полезно. — Само в Евангелието на Матей се споменава за тях, и то смътно. Общоприетото становище, че са били трима, произтича от броя на даровете, които са донесли — злато, ливан и смирна. Работата е там, че можа даже да не са били царе. Думата „magi“2 идва от гръцката дума „magoi“, тоест „магьосник“3.
— Били са магьосници?
— Не в значението, което влагаме днес в тази дума. Magoi не носи смисъла на човек, занимаващ се с магии, а по-скоро на човек, притежаващ скрита мъдрост. Затова понякога наричат влъхвите „тримата мъдреци“. Повечето теолози днес смятат, че влъхвите са били зороастрийски астролози от Персия или Вавилон. Наблюдавали са звездите и са предсказали появата на цар от запад, предвещавана от появата на нова звезда.
— Витлеемската звезда. Той кимна.
— Въпреки всички рисунки звездата всъщност не е била особено зрелищно явление. Според библията никой в Йерусалим не я е забелязал. Поне докато влъхвите не отишли при цар Ирод и не му казали за нея. Мъдреците помислили, че един новороден цар, предсказан от звездите, трябва да се е родил в царското семейство. Само че цар Ирод се смаял от вестта им и ги попитал кога са видели звездата. След това използвал свещените еврейски книги, за да определи къде точно може да се е родил този цар. И пратил влъхвите във Витлеем.
— Значи Ирод им е казал къде да отидат?
— Именно. Пратил ги е като шпиони. Само че по пътя за Витлеем, според Матей, звездата се появила отново и отвела влъхвите при детето. След това, предупредени от един ангел, те си тръгнали, без да кажат на Ирод кое и къде е било детето. Така започнало клането на младенците.
Джейкъб ускори крачка, за да не изостане.
— Но Мария, Йосиф и новороденото дете вече били избягали в Египет, след като и те били предупредени от ангел. Така че какво станало с влъхвите?
— Какво наистина? — През последния един час Вигор беше прехвърлял гностични и апокрифни текстове с отпратки към влъхвите, от Протевангелиума на Яков до Книгата на Сет. Дали зад кражбата, на костите не се криеше и друг мотив освен обикновената парична печалба? В този случай знанието можеше да се окаже най-доброто оръжие.
Погледна си часовника. Времето изтичаше, но пък префектът на архивите щеше да продължи търсенето, разширявайки базата данни заедно с Джейкъб, който щеше да им препраща по-важните открития по електронната поща.
— Ами историческите имена на влъхвите? — попита Джейкъб. — Гаспар, Мелхиор и Балтазар?
— Чисти предположения. Имената се появяват за пръв път в „Excerpta Latina Barbari“ през шести век. Има и по-сетнешни отпратки, но според мен те са по-скоро детски приказки, отколкото фактологически разкази; въпреки това може би си струва да ги прегледаме отново. Разчитам на вас с префект Алберто да свършите и това.
— Ще направя всичко по силите си.
Вигор се намръщи. Задачата беше страховита. А и не можеше да се отърве от мисълта, че всичко това няма смисъл. Защо им е било да крадат костите на влъхвите?
Отговорът му убягваше. А и никак не беше сигурен, че истината ще се намери някъде из петдесетте километра рафтове на Тайния архив. Всички улики обаче водеха към едно заключение. Стъпили на реални факти или не, всички разкази за влъхвите намекваха за някакво несметно съкровище от скрито знание, достъпно само за определена секта мъдреци.
Но какви всъщност бяха те?
Магьосници, астролози или свещеници?
