включително свещеникът и епископът.
Още снимки се появиха на екраните — огнестрелни рани, тебеширени очертания, паяжина от червени конци, маркиращи траекторията на изстрелите. Приличаше на типична сцена от местопрестъпление, само декорите бяха необичайни.
— И какво общо има това със Сигма? — попита Кат.
— Както казах, малцина са били застреляни. Смъртта на другите остава неизяснена. За да разбият охранителната витрина, нападателите са използвали устройство, което не само е пръснало на парчета клетката от метал и бронирано стъкло, а и — поне според оцелелия — е задействало вълна от смърт в катедралата.
Пейнтър протегна ръка и натисна един клавиш. На трите екрана се появиха снимки на трупове. Лицата на агентите останаха безизразни. И тримата се бяха нагледали на смърт. Телата бяха сгърчени, главите — отметнати назад. Една от снимките показваше в едър план лицето на мъртвец. Очите бяха отворени, роговицата помътена, а от ъгълчетата се проточваха черни следи от кървави сълзи. Устните бяха изтеглени силно назад, застинали в агония, зъбите — оголени, венците — кървави. Езикът беше подут, напукан, почернял по краищата.
Монк, с познанията си по медицина и криминалистика, присви очи. Може и да се правеше на разсеян клоун, но имаше изключително набито око.
— Пълните доклади от аутопсиите са в папките — каза Пейнтър. — Първоначалното заключение на съдебните лекари е, че смъртта е настъпила вследствие на някакъв вид епилептичен пристъп. Изключително силни конвулсии, придружени от жестока хипотермия, която рязко повишила вътрешната температура и в резултат външните повърхности на мозъка се втечнили напълно. В момента на смъртта сърцата на всички жертви са били в контрахирано състояние, толкова здраво свити, че в камерите нямало и капка кръв. Един от мъжете бил с пейсмейкър, който избухнал в гърдите му. Друга жертва, жена, имала пирон в бедрената си кост и часове по-късно кракът й още горял, нажежавал се отвътре навън.
Агентите успяха да запазят стоическите си изражения, но Монк беше присвил едното си око, а Кат беше пребледняла. Дори Грейсън се взираше някак твърде втренчено в снимките и не мигаше.
Той обаче се обади пръв:
— И сме сигурни, че смъртта на тези хора е свързана с устройството, използвано от крадците, така ли?
— Доколкото е възможно — да. Оцелелият младеж споменал, че усетил силен натиск в главата, когато включили устройството. Описва го като усещането при рязко спускане на самолет. Придружено със заглъхване и болка в ушите. Смъртта на жертвите е настъпила в този отрязък от време.
— Но Джейсън е оцелял — каза Кат и си пое дълбоко дъх.
— Както и неколцина други. Те обаче били застреляни по-късно от престъпниците. Разстреляни хладнокръвно.
Монк се размърда.
— Значи на някои хора е повлияло, на други — не. Защо? Имало ли е нещо общо между жертвите на пристъпа?
— Само едно. Факт, забелязан от Джейсън Пендълтън. Засегнати били само онези, приели Светото причастие.
Монк примигна.
— Точно по тази причина Ватиканът се свърза с американските власти. И по веригата надолу командването спусна това разследване на нас.
— Ватиканът — повтори Кат.
Пейнтър долови разбирането в очите й. Сега вече й беше ясно защо са я избрали за тази мисия и защо бяха прекъснали обучението й.
Пейнтър продължи:
— Ватиканът се бои от последствията, ако се разчуе, че някаква група е взела на прицел Светото причастие. И че вероятно е отровила нафората. Искат отговори по най-бързия начин, дори ако се наложи да се заобиколи някой и друг закон на международното право. Вашият екип ще работи с двама агенти от разузнаването на Светия престол. Тяхната основна задача ще е да разберат защо смъртта на толкова много хора, изглежда, е имала за цел да прикрие кражбата на костите. Дали е било чисто символичен жест? Или зад кражбата се крие и нещо друго?
— А нашата основна задача? — попита Кат.
— Да откриете кой е извършил престъплението и какво устройство са използвали. Ако е способно да убива по този специфичен и насочен начин, трябва да знаем с какво си имаме работа и кой го контролира.
Грейсън си беше мълчал, само местеше поглед по страховитите образи с нещо като клинично любопитство.
— Бинарна отрова — измърмори накрая.
Пейнтър извърна поглед към него. Очите им се срещнаха, като огледала едно на друго, буреносно сини.
— Какво? — попита Монк.
— Жертвите — каза Грейсън и се обърна към него. — Смъртта им не е причинена от единично действие. Причината трябва да е била двояка, изисквала е както вътрешен, така и външен фактор. Устройството — външният фактор — е задействало масовите пристъпи. Но само онези, приели Светото причастие, са били засегнати. Следователно трябва да е имало и вътрешен фактор, за който още не знаем. Грейсън отново се обърна към Пейнтър.
— Имало ли е вино по време на службата?
— Пили са само шепа от богомолците. Но те са приели и нафора. — Пейнтър чакаше и наблюдаваше как скоростите в главата на мъжа срещу него се сменят и как той стига до заключение, което беше отнело повече време дори на експертите. Имаше си причина отвъд мускулите и рефлексите Грейсън да привлече вниманието на Пейнтър.
— Значи нафората е била отровена, няма друго обяснение — каза Грейсън. — Нещо е било посято в жертвите чрез хапката осветен хляб. Веднъж заразени, те вече са били податливи на силата, полето и каквото там генерира устройството.
— Грейсън погледна Пейнтър в очите. — Изследвана ли е нафората за външна намеса?
— В стомасите на жертвите не е било останало достатъчно за точен анализ, но е имало нераздадена нафора. Изпратена е в лаборатории из целия Европейски съюз.
— И?
Умората се беше изпарила без следа от очите му, изместена от крайно съсредоточение. Съвсем очевидно Грейсън беше във форма за новата задача. Но тестът още не беше приключил.
— Нищо не е било открито — продължи Пейнтър. — Всички анализи сочат само пшенично брашно, вода и обичайните съставки за приготвянето на безквасен хляб.
Бръчката между веждите на Грейсън се вдълба още повече.
— Не е възможно.
Пейнтър долови упоритата нотка в гласа му, упорита до войнственост почти. Пиърс оставаше напълно уверен в преценката си.
— Трябва да е имало още нещо — настоя той.
— Лабораториите на АИОП също направиха анализ. И стигнаха до същите резултати.
— Сгрешили са.
Монк протегна ръка да го успокои.
Кат скръсти ръце, в знак, че за нея въпросът е приключен.
— Тогава трябва да има друго обяснение за…
— Глупости — прекъсна я Грейсън. — Лабораториите са сгрешили, всичките.
Пейнтър сдържа усмивката си. Ето го и зачатъка на бъдещия водач, готов вече да се излюпи на бял свят — с остър ум, самоуверен до крайност, склонен да изслуша, но не и да бъде лесно разубеден.
— Прав си — накрая каза Пейнтър.
Докато очите на Кат и Монк се разширяваха от изненада, Грейсън само се облегна назад в стола
