си.
— Нашите лаборатории наистина откриха нещо.
— Какво?
— Карбонизирали пробата до съставните й части и след това отделили всички органични компоненти. После отстранили всички незначителни като количество елементи, след като спектрометърът за маса ги измервал. Но след като отстранили всичко, на везните им пак останала една четвърт от сухото тегло на пробата. Сух белезникав прах.
— Не разбирам — каза Монк. Грейсън обясни:
— Оборудването не е могло да анализира този останал прах.
— Стоял си той на везните, а машините казвали на лаборантите, че там няма нищо.
— Не е възможно — каза Монк. — Та ние имаме най-доброто оборудване на света.
— Което въпреки всичко е останало сляпо за онова нещо.
— Прахообразната субстанция трябва да е била напълно инертна — каза Грейсън.
Пейнтър кимна.
— Да. И момчетата от лабораторията продължили да я изследват. Загрели я до точката й на топене — 1160 градуса. Стопила се и се превърнала в прозрачна течност, която при понижаване на температурата се втвърдила в прозрачно, кехлибарено на цвят стъкло. Ако стриеш стъклото на прах, се получавал първоначалният белезникав прах. Но във всяко свое състояние веществото оставало инертно, недоловимо за съвременното оборудване.
— Кое вещество може да прави това? — попита Кат.
— Нещо, което всички ние познаваме, но в състояние, което беше открито едва през последните две десетилетия. — Пейнтър показа следващата снимка. Тя беше на въгленов електрод в инертна газова камера. — Един от лаборантите работил в университета Корнел, където е разработен този тест. Извършили частично изпаряване на праха заедно със спектроскопия на емисията. Като използвали техниката на галваничното покритие, успели да върнат праха обратно към по-широко познатото му състояние.
Показа на екраните следващия образ. Беше снимка в едър план на черния електрод, само дето той вече не беше черен.
— Успели да накарат променената субстанция да се полепи по електрода.
Черният електрод, сега галванизиран, блестеше под лампите и блясъкът му не можеше да се сбърка с нищо. Грейсън се наведе напред.
— Злато.
Сирената на колата виеше в ушите на Рейчъл. Тя седеше на пътническото място в карабинерската патрулка, насинена и натъртена, главата й се пръскаше от болка. Но мислите й бяха насочени само към едно — вледеняващата увереност, че вуйчо й е мъртъв. Страхът всеки миг щеше да я задуши, накъсваше дишането й и забулваше очите й.
Разсеяно чу полицая да говори по радиото. Неговата кола първа беше пристигнала на улицата, където й бяха устроили засада. Рейчъл беше отказала медицинска помощ и беше използвала лейтенантския си чин, за да накара патрулния полицай да я закара във Ватикана.
Колата наближи моста над Тибър. Рейчъл все така се взираше в целта на пътуването си. От другата страна на канала се появи блестящият купол на „Св. Петър“, по-висок от всичко наоколо. Залязващото слънце го обливаше с оттенъци на сребърно и златно. Но онова, което видя да се издига зад базиликата, я вледени. Тя стисна трескаво ръбовете на таблото.
Саждена колона от черен дим се къдреше в индиговото небе.
— Вуйчо…
Чу се вой на още сирени, някъде нагоре покрай реката. Пожарни коли и автомобили за спешна помощ.
Тя стисна полицая за ръката. Идеше й да го изблъска от патрулката и сама да седне зад волана. Само че все още беше в шок.
— Може ли малко по-бързо?
Карабинер Норе кимна. Беше млад и отскоро на служба. Носеше черна униформа с червен кант по крачолите и сребрист шарф през гърдите. Завъртя волана и качи колата на тротоара, за да заобиколи задръстването. Колкото повече наближаваха Ватикана, толкова по-бавно пъплеха колите. Струпването на пожарни и линейки беше запушило пътните артерии в района.
— Карай към портата „Санта Ана“.
Той зави и успя да се мушне в една тясна улица, която ги отведе на три пресечки от портата. Право напред се видя пожарът. Отвъд стените на Ватикана, Кулата на ветровете беше втората най-висока точка в целия свещен град. Горните й етажи бяха обхванати от пламъци.
„О, не…“ Кулата приютяваше част от архивите на Ватикана. Рейчъл знаеше, че вуйчо й беше отишъл да търси информация в библиотеките на Светия престол. След нападението срещу нея пожарът в Кулата на ветровете не можеше да е обикновено съвпадение.
Колата спря рязко и Рейчъл политна напред въпреки колана. Погледът й се откъсна от горящата кула.
Пътят напред беше напълно непроходим.
Повече не можеше да чака. Отвори рязко вратата и понечи да слезе.
Силни пръсти стиснаха рамото й.
— Лейтенант Верона — каза карабинер Норе. — Вземете. Може да ви потрябва.
Рейчъл погледна черния пистолет — берета, служебното оръжие на младия мъж. Взе го и кимна признателно.
— Предупреди управлението. Да уведомят генерал Ренде от Културната, че съм се върнала във Ватикана. Може да се свърже с мен чрез канцеларията на държавния секретар.
Той кимна.
— Бъдете внимателна, лейтенант.
Рейчъл продължи пеша сред воя на сирени. Мушна пистолета под колана си и измъкна блузата си, така че да го скрие. Не беше с униформа и по-добре да не я виждаха как тича с оръжие към мястото на инцидента.
Тълпи изпълваха тротоарите. Рейчъл затича на зигзаг между спрелите коли и дори се плъзна по капака на една за по-напряко. Отпред забеляза червена пожарна на общината — тъкмо се вмъкваше през портата „Санта Ана“. Едва-едва през тясната пролука. Цяла рота швейцарски гвардейци беше оформила кордон. Никакви церемониални алебарди този път. Всички държаха автомати.
Рейчъл си проби път към охранителната линия.
— Лейтенант Верона! — извика и вдигна високо картата си за самоличност. — Трябва да отида при кардинал Спера!
Израженията им си останаха сурови и непреклонни. Очевидно бяха получили заповеди да блокират подстъпите към Светия престол за всички освен за пожарните и линейките. Един лейтенант от карабинерите нямаше власт над швейцарската гвардия.
Ала откъм дъното на редицата един гвардеец мина напред. Рейчъл го позна — с него беше говорила по-рано същия Ден. Той мина през редицата на колегите си и стигна до нея.
— Лейтенант Верона. Имам заповед да ви придружа вътре. Елате с мен.
Обърна се и я поведе.
— Вуйчо ми… монсеньор Верона…
— Нищо не знам, освен че трябва да ви придружа. — Пове-де я към една електрическа количка, паркирана от другата страна на портата. — Заповед на кардинал Спера.
Рейчъл се качи във возилото. Тежката пожарна ги изпре-вари с рев към широкия двор пред музейния комплекс и се присъедини към другите пожарни. До тях имаше и два военни джипа с монтирани на покривите картечници.
