— Ако това е костно вещество, може да ни отговори на някои въпроси.
— Като какви?
Той се дръпна малко назад и вдигна епруветката пред очите си. Съвсем мъничко сивкав прах.
— Бихме могли да го изследваме за възраст. Да разберем дали откраднатите кости са били на човек, живял по времето на Христос. Или не. Може би престъплението е имало за цел да прибере семейните кости на някой от Драконовия двор. Някой стар крал или принц.
Запечата епруветката и я прибра.
— Бих искал също да взема проби от счупеното стъкло на охранителната витрина. То може да ни насочи към устройството, пръснало на парчета бронирано стъкло. Лабораториите ни могат да изследват кристалната микроструктура за фрактурни модели.
— Аз ще се заема с това — каза Монк и си свали раницата.
— А каменните зидове? — попита Рейчъл. — Или другите материали вътре в катедралата?
— Какво имате предвид? — попита Грей.
— Онова, което е отключило смъртоносния пристъп при богомолците, може да е повлияло също на камъка, мрамора, дървото, пластмасата. По начин, който не се вижда с просто око.
Грей не се беше сетил за това. А трябваше. Монк срещна погледа му и вдигна вежди. Италианската лейтенантка току-що беше доказала, че е нещо повече от красива опаковка.
Грей се обърна към Кат дай възложи събирането на пробите. Тя обаче изглеждаше твърде заета с друго. С периферното си зрение Грей беше забелязал интереса й към мощехранителницата — тя само дето не беше пъхнала главата си вътре. В момента клечеше на мраморния йод, наведена над нещо.
— Кат?
Тя вдигна миниатюрна четчица с косми от норка.
— Минутка само. — В другата си ръка държеше малка бутанова горелка. Натисна копчето и от дулото изсъска миниатюрно синьо пламъче. Тя приближи пламъка до купчинка прах, която явно беше смела с четчицата от дъното на реликвария.
След няколко секунди сивкавата пудра се разтопи — бълбукаше и се пенеше, превръщаше се в прозирна кехлибарена течност. Разтече се по студения мрамор и се втвърди в стъкло. Блясъкът на фона на белия мрамор не можеше да се сбърка.
— Злато — каза Монк. Погледите на всички присъстващи бяха приковани в експеримента.
Кат изключи горелката.
— Остатъчният прах в реликвария… е същият като в нафората. Моноатомно злато, тоест злато в м- състояние.
Грей си спомни описанието на лабораторните тестове, дадено им от директор Кроу — как прахът може да се разтопи до течно стъкло. Стъкло, направено от масивно злато.
— Това е злато? — попита Рейчъл.
Сигма беше предоставила на Ватикана частична информация за отровената нафора, така че доставките им да бъдат проверявани за ново вмешателство. Двамата шпиони на Светия престол също бяха информирани, но очевидно таяха съмнения по въпроса.
— Сигурни ли сте? — добави Рейчъл.
Кат вече се бе заела да докаже заключението си. Държеше капкомер и изливаше съдържанието му върху стъклото. Грей знаеше какво има в капкомера. Бяха ги снабдили с него от лабораториите на Сигма точно за тази цел. Цианидно съединение. Миньорите отдавна използваха един процес, наречен цианидно отделяне, чрез който отделяха златото от стари рудни отпадъци.
Там, където паднеше капка, стъклото се разливаше, сякаш изгорено с киселина. Но вместо да замъгли стъклото, цианидът оставяше следа от чисто злато, метална вена в стъклото. Всяко съмнение отпадна.
Монсеньор Верона гледаше немигащо и разсеяно опипваше свещеническата си якичка. Промърмори под нос:
— Стъгдите на града — чисто злато като прозрачно стъкло. Грей го погледна въпросително.
Вигор поклати глава.
— От „Откровение“… не ми обръщайте внимание.
Ала Грей забеляза как се вглъбява в себе си, полуизвърнат, потънал в мисли. Дали не знаеше нещо повече? Усещаше, че свещеникът не толкова премълчава информация, колкото си дава време да обмисли нещо.
Кат ги прекъсна. Беше се навела над пробата с лупа в ръка и ултравиолетова лампа.
— Струва ми се, че тук може да има и нещо друго освен злато. Забелязвам в златото миниатюрни локвички сребро.
Грей се премести по-близо. Кат му направи място да погледне през лупата, като засенчи стъклото с ръка, така че синият блясък на ултравиолетовата светлина да осветява пробата по-добре. Вените метално злато наистина изглеждаха надупчени от сребърен примес.
— Може да е платина — каза Кат. — Спомнете си, че моноатомното състояние се проявява не само при златото, а при всички преходни метали от периодичната таблица. Включително платината.
Грей кимна.
— Прахът може да не е чисто злато, а смес от няколко метала. Амалгама от различни преходни метали в м-състояние.
Рейчъл продължаваше да се взира в прошареното с метал стъкло.
— Възможно ли е прахта да е резултат от износването на стария саркофаг? Златото да се е изронило от старост или нещо такова?
Грей поклати глава.
— Процесът за превръщането на метално злато в м-състояние е сложен. Само старостта не е достатъчна.
— Но лейтенантът може и да има известно право — каза Кат. — Може би устройството е повлияло на златото в реликвария и част от него е трансмутирало. Все още нямаме представа посредством какъв механизъм устройството…
— Аз може и да имам една идейка — прекъсна я Монк. Той стоеше до счупената охранителна витрина, където беше събирал отломки. Пристъпи към един голям железен кръст върху постамент недалеч от витрината.
— Изглежда, някой от криминалистите е пропуснал една гилза — каза Монк. Протегна ръка и измъкна куха гилза изпод стъпалата на разпнатия Христос. Направи крачка назад, вдигна гилзата към кръста и я пусна. Тя прелетя петнайсет сантиметра празно пространство и се залепи със звън за кръста.
— Магнетизиран е — каза Монк.
После се чу още един звън. По-силен. По-остър. Кръстът се завъртя на половин оборот върху постамента си.
В продължение на половин секунда Грей не проумяваше какво е станало.
Монк се хвърли към олтара и изкрещя:
— Залегни! Изтрещяха още изстрели.
Грей усети как нещо го ритна в рамото, но телесната броня го спаси от сериозно нараняване. Рейчъл го хвана за ръката и го дръпна между два реда пейки. Куршуми се забиваха в дървото, отчупваха парченца мрамор.
Кат се хвърли към монсеньора и го прикри с тялото си. Един куршум я лизна по бедрото и едва не я събори, но двамата успяха да се скрият зад олтара при Монк.
Грей бе успял да зърне нападателите.
Мъже в раса с качулките.
Чу се рязко изпукване. Грей вдигна поглед и видя нещо черно с размерите на юмрук да прелита в дъга през църквата.
— Граната! — изкрещя той, дръпна раницата си и изблъска Рейчъл между пейките. Приведоха се ниско и хукнаха към южната стена.
