На Монк почти не му остана време да реагира, след като Грей извика да ги предупреди. Дръпна Кат и монсеньора и се просна отгоре им зад каменния олтар.
Гранатата падна в другия край на помещението и се взриви. Фонтан от мрамор изригна нагоре и встрани и засипа дървените пейки. Последваха го облаци дим.
Полуоглушен от взрива, Монк без приказки дръпна Кат и Вигор да станат.
— След мен!
Щяха със сигурност да умрат, ако останеха тук. Една граната зад олтара и щяха да станат на хамбургер. Трябваше им по-защитима позиция.
Монк хукна към северната стена. Зад него изстрелите трещяха с все сила. Грей тичаше към отсрещната стена. И така ставаше. Заемеха ли позиции, можеха да открият кръстосан огън през средата на църквата.
Извън прикритието на олтара, Монк тичаше с всички сили. Насочи се към най-близкото убежище — широка дървена врата. Куршуми се забиваха в мраморния под, рикошираха в колоните и разкъсваха дървените пейки. Вече идваха от всички посоки. Част от нападателите бяха заели позиция навътре в църквата, влизаха през странични входове, обграждаха ги и им отрязваха пътя за бягство.
Трябваше им някакво укритие.
Монк измъкна късоносото пушкало и без да спира, нагласи приклада в сгъвката на левия си лакът и натисна спусъка. Заедно със стрелбата чу и остър стон откъм пейките. С това пушкало точността не беше от съществено значение.
Насочи цевта напред и се прицели в дръжката на вратата.
Едва ли можеше да разчита, че вратата води навън, но поне щеше да ги изведе от централния кораб. От няколко крачки разстояние натисна спусъка въпреки вялите протести на монсеньор Верона.
Нямаше време за дебати.
Изстрелът проби във вратата голяма колкото юмрук дупка, като отнесе и бравата, и дръжката. Монк връхлетя върху вратата. Тя се отвори с трясък под натиска на рамото му. Той се срина вътре, последван от Кат и монсеньора. Кат се обърна и затръшна вратата. Накуцваше.
— Не — каза свещеникът.
Чак сега Монк разбра причината за възраженията му.
Стаята с куполообразен таван беше голяма колкото единичен гараж. Монк плъзна поглед по стъклените витрини, препълнени със стари раса и отличителни знаци за ранг, тук-там по някоя скулптура. В някои от витрините грееше злато.
Попаднали бяха в съкровищницата на катедралата.
От която нямаше друг изход.
Капан.
Кат зае позиция с глока си в ръка и надникна през дупката във вратата.
— Идват.
Рейчъл стигна до края на дългата пейка. Беше останала без дъх, сърцето й биеше бясно. Онези продължаваха да стрелят сякаш от всички посоки; куршумите отчупваха цели парчета дърво от съседните редове.
Ушите й още бяха заглъхнали от взрива на гранатата, но слухът й се връщаше. Свещениците и персоналът в жилищните помещения със сигурност бяха чули експлозията и се бяха обадили на полицията.
Стрелбата отслабна за миг — закачулените нападатели се престрояваха по-близо до централната пътека.
— Тичай към онази стена — подкани я Грей. — Зад колоните. Ще те прикривам.
Рейчъл погледна към колоните, поддържащи високия купол на тавана. Те предлагаха по-добро укритие от дървените пейки. Хвърли поглед през рамо към американеца.
— По мой сигнал — каза той, приклекнал между двете редици пейки. Погледите им се срещнаха. В очите му Рейчъл видя здравословен страх, но също и решителност и концентрация. Той й кимна, извъртя се, после извика: — Тръгвай!
Рейчъл се хвърли към края на редицата. Зад нея избухна стрелба, по-силна от тази на нападателите. Пистолетите на капитана нямаха заглушители.
Тя се плъзна по мраморния под и се претърколи зад трите колони. Моментално се изправи, прилепила гръб към една. Надникна предпазливо иззад нея и видя командир Пиърс да се придвижва заднишком към нея — стреляше и с двата си пистолета.
Мъж в расо в края на същата редица падна назад уцелен. Друг, на централната пътека, извика и се стисна за врата в напразен опит да спре шурналата кръв. Останалите се бяха привели да избегнат стрелбата на американеца. В другия край на църквата дузина мъже се приближаваха в полукръг към вратата на съкровищницата и стреляха почти без прекъсване.
Когато Пиърс стигна задъхан до нея, Рейчъл се завъртя да провери от другата страна на колоната покрай стената. Засега никой не беше заобиколил от тази страна. Но най-вероятно скоро щяха да го направят.
— И сега какво? — попита тя и извади пистолета си — беретата, която й беше дал карабинерът в Рим.
— Тази редица колони е успоредна на стената. Гледаме да не се показваме и стреляме по всичко, което се движи.
— И целта ни е?
— Да се измъкнем някак от този смъртоносен капан. Рейчъл се намръщи. Ами другите? Американецът, изглежда забеляза тревогата й.
— Ще се насочим към улицата. И ще повлечем след себе си колкото можем повече от тези копелета.
Тя кимна. Щяха да изиграят ролята на примамка.
— Да тръгваме.
Колоните покрай южната стена се издигаха през два метра. Те поеха бързо напред, привеждаха се ниско и използваха редиците пейки като допълнително прикритие. Пиърс стреляше високо, а Рейчъл имаше грижата никой да не стигне до пътечката между колоните и стената, като стреляше и при най-слабия знак за движение.
Замисълът им проработи. Стрелбата по тяхната позиция се усили. Но от друга страна, това ги забавяше и увеличаваше риска от втора граната. Бяха стигнали едва до половината на кораба и вече ставаше невъзможно да се придвижват от колона до колона.
Един куршум уцели американеца в гърба и той се просна по лице на пода. Рейчъл ахна ужасено. Само че той се надигна и стана.
Рейчъл се придвижваше бавно напред, с гръб към стената, насочваше пистолета си ту напред, ту назад. Вниманието й беше насочено към кораба и така тя допусна същата грешка като нападателите предната нощ.
Вратата на изповедалнята зад нея се отвори. Преди да е помръднала, една ръка се стрелна и се уви около шията й. Избиха пистолета от ръката й. Студената стомана на пистолетно дуло се притисна във врата й.
— Не мърдай — излая дълбок басов глас, докато Пиърс се обръщаше. Ръката на нападателя беше като дървесен ствол, спираше дишането й. Беше висок, истински гигант, и почти я отлепяше от земята. — Хвърлете оръжията.
Стрелбата затихна. Вече беше ясно защо не са метнали втора граната. Двамата си бяха мислили, че бягат, а стрелците всъщност ги бяха натиквали право в капана.
— Аз бих го послушал — обади се нов, копринен глас откъм килийката на каещите се в съседство до изповедалнята. Вратата се отвори и още един човек излезе оттам — в черна кожа от главата до петите.
