Не беше монах, а жена. Стройна, евразийка. Вдигна пистолета си — черен зигзауер. Насочи го в лицето на Грей.
— Deja vu, капитан Пиърс?
Вратата беше проблем. Без останала без брава и лесно можеше да се отвори. А не смееха да я затискат с рамене. Повечето куршуми се спираха в масивното дърво, но някои попадаха на слабо място и го пробиваха, превръщаха го в швейцарско сирене.
Монк беше запънал вратата с крак, по-точно с пета, като тялото му оставаше встрани. Вибрациите от куршумите стигаха чак до коляното му.
— Побързайте там отзад — подкани ги той.
Насочи пушката си през дупката във вратата и стреля напосоки. Димящата гилза изскочи от затвора на пушкалото, удари се в дългите витрини и отскочи. Изстрелът вдъхна респект на нападателите от другата страна на вратата и те отстъпиха, но продължиха да стрелят от разстояние. Изглежда, знаеха, че плячката им е в капан.
Какво чакаха тогава?
Монк очакваше всеки момент да хвърлят граната към вратата. Молеше се каменната стена да го опази жив. И после какво? Изкъртеха ли онези вратата, тримата бяха обречени.
А вероятността някой да им се притече на помощ беше минимална. Беше чул пукота от пистолета на Грей в другия край на църквата. Звучеше така, сякаш се оттегля към централните врати. Монк знаеше, че командирът се опитва да отвлече стрелбата от тяхната позиция. Единствено благодарение на това още бяха живи.
Сега обаче пистолетът на Грей мълчеше.
Можеха да разчитат само на себе си.
Нова залп удари вратата, рамката се разтресе, кракът му също. Бедрото му гореше от усилието и беше започнало да трепери.
— Ей, хора, сега или никога!
Дрънчене на ключове го накара да обърне очи. Монсеньор Верона от известно време се бореше с връзка ключове, дадена му от иконома на катедралата. Опитваше се да отключи третата бронирана витрина. Най-накрая, с вик на облекчение, откри нужния ключ и предната стена на витрината се отвори като порта.
Кат се пресегна през рамото му и грабна един дълъг меч — декоративно оръжие от петнайсети век със златна дръжка, обсипана с геми. Острието обаче, три стъпки дълго, беше от излъскана стомана. Тя го изтегли покрай свещеника и като се държеше встрани от линията на стрелбата, го заби между вратата и рамката, за да я залости.
Монк си свали крака и заразтрива изтръпналото си коляно.
— Крайно време беше. — Мушна отново цевта на пушката си в дупката и стреля — повече от яд, отколкото с надеждата да уцели някого.
Рискува да надзърне през дупката. Един от нападателите лежеше по гръб. Половината му глава я нямаше. Затова пък се беше събрала цяла локва кръв. Един от изстрелите му на сляпо си беше намерил мишена.
Сега обаче нападателите им решиха да сложат край на играта.
Черен гладък ананас заподскача между пейките право към тяхната врата. Монк прилепи гръб към каменната стена и викна:
— Стреляйте в дупката!
Експлозията в другия край на църквата привлече погледите на всички — освен на Грей. С нищо не можеше да помогне на другите.
Мрачна усмивка разтегли лицето на високия мъж.
— Изглежда, приятелите ви…
Рейчъл се задвижи. Отклонил за миг вниманието си, мъжът беше охлабил хватката си, а навярно и я беше подценил — нали бе жена. Рейчъл сведе глава и я изви рязко назад, заби я в долната челюст на мъжа, достатъчно силно да изхрущят зъбите му.
С мълниеносно движение удари задържащата я ръка с долния ръб на дланта си и едновременно се наведе, заби лакът в корема му, после се извъртя и го удари с юмрук в слабините.
Грей извъртя пистолета си към Лейди Дракон. Само че тя бе по-бърза — скочи напред и насочи пистолета си между веждите му, само на сантиметри от него.
Високият се преви и падна на колене. Рейчъл ритна пистолета му.
— Бягай! — изсъска й Грей, без да сваля очи от Лейди Дракон.
Наемницата на Гилдията срещна погледа му… и направи нещо изключително странно. Помръдна дулото на пистолета си към входа на църквата и му кимна да тръгне натам.
Пускаше го.
Грей отстъпи назад. Тя не стреля, но го държеше на прицел, готова да стреля, ако се опита да я нападне.
Вместо да се чуди на това неочаквано развитие на нещата, Грей се завъртя и стреля към монасите. Повали двамата най-близо. Бяха се заплеснали заради експлозията и бяха пропуснали мълниеносната промяна в съотношението на силите тук.
Грей стисна Рейчъл за ръката и я повлече към изхода.
Точно зад него се чу изстрел от пистолет. Куршумът го удари над лакътя и го завъртя, но само наруши стъпките му. Пистолетът на Лейди Дракон димеше. Беше стреляла по Грей, докато помагаше на високия да се изправи. Кръв се стичаше по лицето й — от самонанесена рана, чиято цел беше да прикрие двойната й игра. Съзнателно се беше целила зле.
Двамата с Рейчъл се шмугнаха зад последната колона. Вратата към преддверието беше право пред тях. Никой не стоеше на пътя им.
Грей рискува да хвърли поглед към стрелбата в дъното на катедралата. Дим се издигаше на кълбета през взривената врата. Шепа стрелци обсипваха с куршуми отвора, за да са сигурни, че този път никой няма да избяга. После един от тях хвърли нова граната — право през избитата врата.
Другите стрелци приклекнаха да се предпазят от взрива.
Дим и отломки се пръснаха през празната рамка.
Грей се обърна. Рейчъл също беше видяла атаката. Очите й бяха пълни със сълзи. Той я усети как се отпуска отгоре му и коленете й омекват. Нещо дълбоко в сърцето му се сви в унисон с нейната скръб. И той беше губил колеги. Обучили го бяха да скърби за тях по-късно.
Тя обаче беше изгубила свой близък роднина.
— Стегни се — грубо рече той. Само това можеше да направи. Трябваше да я изведе на безопасно място.
Тя вдигна очи към него и изглежда, почерпи сила от суровото му лице. Това й трябваше сега. Не съчувствие. Сила. И преди го беше виждал — на бойното поле, под обстрел.
Тя кимна. Готова беше.
Хукнаха заедно към външните врати.
Двама убийци охраняваха фоайето, на пост до труповете на двама мъже в униформата на немската полиция, същите, които бяха стояли на пост при заграждението. Единият от облечените в монашески раса постови стреля и принуди Рейчъл и Грей да отскочат встрани. До централния изход нямаше как да стигнат, но само на няколко крачки вляво от тях имаше друга врата.
По липса на избор двамата влетяха през нея. Вторият монах вдигна оръжието си и към тях полетя стена от огън. Типът стреляше с шибана огнехвъргачка. Грей затръшна вратата, но от процепите покрай касата блъвна огън. Грей бързо отстъпи. Вратата не се заключваше.
