езерото, обточена с кестени, кипариси и лаврови дръвчета с бяла кора. В езерото плаваха миниатюрни платноходки. Нагоре сред зелените хълмове къщи се впиваха на гроздове в скалната стена — цветна мозайка от кремаво, златно и червено.
Природните красоти и чистият въздух май се отразяваха добре на Монк — или пък беше от твърдата почва под краката му. Кат също изпиваше гледката с поглед.
— Ристоранте Имбаркадеро — каза Рейчъл и посочи през площада.
— Някоя закусвалня би ни свършила същата работа — каза Грей и си погледна часовника.
— За теб — може би — намусено възрази Монк. Вигор пристъпи до него.
— Движихме се бързо. След час ще сме в Милано.
— Но костите… Вигор се намръщи.
— Вижте, Ватиканът си дава сметка за опасността някой да посегне на реликвите в базиликата на свети Еусторджо. Още преди да тръгнем, получих нареждане да ги прибера по обратния път към Рим. Междувременно Ватиканът се е погрижил за безопасността на костите, църквата е заключена, а местната полиция — предупредена.
— Това не би спряло Драконовия двор — каза Грей.
— Не мисля, че ще ударят посред бял ден. Те предпочитат сенките и тъмнината. А ние ще стигнем в Милано преди обяд.
— Няма да се забавим много, само ще поръчаме храна за вкъщи и пак поемаме на път — добави Кат.
Макар и неохотно, Грей трябваше да признае, че колежката му има право. И те имаха нужда да презаредят — не по-малко от автомобила.
Стигнаха до ресторанта и Рейчъл отвори портата, зад която се разкри отрупана с цветя тераса с изглед към езерото.
— В „Имбаркадеро“ предлагат най-хубавите местни специалитети. Непременно трябва да опитате risotto con pesce persico.
— Златен костур с ризото — преведе Вигор. — Приготвят го чудесно. Филетата се овалват в брашно и градински чай, пържат се в малко мазнина и се сервират хрупкави върху канапе от ризото с много масло.
Рейчъл ги отведе до една маса.
Донякъде умилостивен, Грей си позволи да оцени по достойнство ентусиазма на Рейчъл. Тя заговори бързо на италиански на един възрастен мъж с дълга престилка, който излезе да ги посрещне. Накрая даже се прегърнаха.
Рейчъл се обърна към тях и им махна да седнат.
— Ако предпочитате нещо по-леко, опитайте тиквичките с пълнеж от хляб и бораджине. Но задължително си поръчайте аньолоти.
— Равиоли с патладжан и моцарела. — Вигор примлясна одобрително.
— Май и друг път сте идвали тук — каза Монк, отпусна се тежко на стола си и изгледа Грей.
Дотук с анонимността.
Вигор потупа Монк по рамото.
— Собствениците са наши семейни приятели от три поко-ления. Не се притеснявайте, те знаят как да запазят дискретност. — И махна на един закръглен сервитьор. — Ciao, Mario! Bianco Secco di Montecchia, per favore!
— Веднага, Padre! Имаме също и хубаво Chiaretto от Беладжо. Докараха го с ферибота снощи.
— Perfetto! Тогава по една бутилка от всяко, докато чакаме!
— Мезе?
— Разбира се, Марио. Не сме варвари.
Поръчката им беше сервирана с много приказки и смях — салата от сьомга с ябълков оцет, ечемичена яхния, телешко с хлебни трохи, талятели с бяла риба и нещо, наречено „папарделе“.
Марио донесе поднос голям колкото масата, отрупан с маслини и разнообразие от мезета… плюс с две бутилки вино, едната червено, другата бяло.
— Buono appetitto! — гръмовно им пожела сервитьорът. Изглежда, италианците правеха от всяко ядене пир — дори и от храната за вкъщи. И потече вино. Чашите се вдигнаха. Парченцата салам и сирене бързо започнаха да привършват.
— Salute, Марио! — вдигна наздравица Рейчъл, когато подносът се опразни.
Монк се облегна, опита се да преглътне една оригня и не успя.
— Резервоарът ми се препълни.
Кат не беше яла по-малко, но разглеждаше менюто с десертите също толкова съсредоточено, колкото беше чела досието на мисията.
— Signorina? — подкани я Марио, забелязал очевидния й интерес.
Тя посочи менюто.
— Macedonia con panna. Монк изпъшка.
— Това е просто плодова салата със сметана. — Тя ги изгледа с широко отворени очи. — Леко е.
Грей се облегна назад. Не искаше да им разваля настроението. Усещаше, че всички имат нужда от тази кратка почивка. Щом пак поемеха на път, щяха да действат на бързи обороти. По най-бързия начин щяха да се придвижат до Милано, да приберат костите, а после с някой от високоскоростните влакове да стигнат до Рим, за предпочитане, преди да е паднала нощта.
Докато се хранеше, наблюдаваше Вигор Верона. Въпреки празничното настроение на компанията, монсеньорът изглеждаше умислен. Грей направо виждаше как се превключват скоростите в главата му.
Вигор изведнъж го погледна, бутна стола си назад и каза:
— Капитан Пиърс, докато чакаме да приготвят храната, дали не бихме могли да разменим няколко думи насаме? Да се поразходим по алеята?
Грей остави чашата си и стана. Другите ги изгледаха любопитно, но Грей им кимна да останат по местата си. Вигор го поведе към алеята край езерото.
— Има нещо, което бих искал да обсъдя с вас и да чуя мнението ви.
— Разбира се.
Спряха до един каменен парапет над празен пристан. Тук можеха да разговарят необезпокоявано.
Вигор плъзна поглед по езерото — потропваше с юмрук по парапета — и каза:
— Разбирам, че ролята на Ватикана във всичко това се свежда главно до разследването на кражбата на реликвите. И че щом се върнем в Рим, вие сигурно ще прекратите отношенията си с нас и ще продължите сами да преследвате Драконовия двор.
Грей се замисли дали да не отговори уклончиво, но свещеникът заслужаваше откровен отговор. Не можеше отново да поставя в опасност живота на този човек и на племенницата му.
— Мисля, че така ще е най-добре — каза той. — И съм сигурен, че началниците ни, и моят, и вашият, също ще се съгласят.
— Аз обаче не съм съгласен — разгорещено възрази Вигор.
Грей се намръщи. Вигор продължи:
— Ако сте прав, че костите са източникът на странния амалгамен прах, то според мен задачите ни тук са по-тясно свързани, отколкото си дават сметка вашата и моята организация.
— Не виждам как.
Вигор го погледна отново с онова особено съсредоточаване, което, изглежда, беше фамилна черта на семейство Верона.
— Тогава ми позволете да ви убедя. Първо, знаем, че Драконовият двор е аристократично общество, което търси тайно или изгубено познание. Съсредоточават усилията си главно върху древни гностични текстове и други тайнства.
— Мистични дрънканици.
Вигор го изгледа, килнал глава на една страна.
— Капитан Пиърс, ако не се лъжа, самият вие сте изучавали алтернативни религии и философии. От даоизъм до някои индуистки култове.
Грей се изчерви. Лесно беше да забравиш, че монсеньорът всъщност е опитен оперативен агент от
