ватиканското разузнаване. Явно му бяха изготвили досие.
— Търсенето на духовна истина винаги е похвално — продължи монсеньорът. — Без значение по кой път поема човек. Всъщност по определение „гносис“ означава „да търсиш истината, да намериш Бога“. Дори и Драконовия двор не бих могъл да порицая заради диренето им. Гностицизмът е бил част от католическата църква още от основаването й. И дори преди него.
— Хубаво — каза Грей, неспособен да скрие напълно раздразнението си. — Само че какво общо има всичко това с убийствата в Кьолн?
Монсеньорът въздъхна.
— В известен смисъл днешното нападение може да се проследи назад във времето до конфликта между двама апостоли. Тома и Йоан.
Грей поклати глава.
— За какво говорите?
— В началото християнството било извън закона. Новопоявила се вяра, напълно различна от всички други за своето време. За разлика от другите религии, които събирали данък като задължителна част от вярата си, младото християнско семейство дарявало пари доброволно. Събраните средства се използвали за храна и подслон на сираци, с тях купували лекарства за болните, плащали ковчезите на бедните. Тази подкрепа за нищите привличала много хора въпреки риска от изповядването на забранена от закона религия.
— Да, знам. Християнските добродетели и така нататък. Само че какво…
Свещеникът вдигна ръка.
— Ако ме оставите да продължа, може и да научите нещо ново.
Грей се наежи, но замълча. Освен че беше ватикански шпионин, Вигор беше и университетски преподавател. Явно не обичаше да му прекъсват лекциите.
— В ранните години на църквата потайността била от основно значение и включвала тайни срещи в пещери и крипти. По този начин различните групи често губели връзка една с друга. Най-напред заради разстоянието, като основни секти се оформили в Александрия, Антиохия, Картаген и Рим. При тази изолация скоро се появили разлики в ритуалите, а с тях — и разлики във философията. Евангелия се появявали навсякъде. Знаете онези, които са събрани в Библията — на Матей, Марк, Лука и Йоан. Но има и други. Тайното евангелие на Яков, на Мария Магдалина, на Филип. Евангелието на истината. Апокалипсисът на Петър. И много други. При толкова много евангелия, около тях започнали да се развиват секти. Младата църква започнала да се рои.
Грей кимна. Беше учил в йезуитската гимназия, където преподаваше майка му. Знаеше нещо от тази история.
— Но през втори век — продължи Вигор — епископът на Лион, свети Ириней, написал пет тома под общото заглавие „Adversus Haereses“. „Срещу ересите“. Пълното заглавие било „Унищожението и отхвърлянето на лъжливото, така наречено знание“. Точно тогава всички раннохристиянски гностични вярвания били изхвърлени от християнската религия и се утвърдил четвероевангелският канон, който включвал само евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан. Всички други били обявени за еретични. Ако перифразирам Ириней, така, както има четири части във вселената и четири основни вятъра, така и църквата се нуждаела само от четири стълба.
— Но защо са избрали точно тези четири евангелия от всички други?
— Защо наистина? Точно в това се коренят моите притеснения.
Грей слушаше с интерес. Въпреки раздразнението си, че му четат лекция, му беше любопитно къде ще ги отведе всичко това.
Вигор плъзна поглед по езерото.
— Три от евангелията — на Матей, Марк и Лука — разказват еднаква история. Евангелието на Йоан обаче разказва историята съвсем различно, дори и събитията от живота на Христос се разминават с хронологията в другите три. Но е имало по-фундаментална причина Йоан да бъде включен в стандартизираната библия.
— Защо?
— Заради друг апостол. Тома.
— Тома Неверни? — Грей добре познаваше историята за единствения апостол, който отказал да повярва във възкресението на Христос, докато не го видел със собствените си очи.
Вигор кимна.
— Знаете ли обаче, че само в евангелието на Йоан се разказва историята за Тома Неверни? Само Йоан описва Тома като глупав и лишен от вяра ученик. Другите евангелия боготворят Тома. Знаете ли защо Йоан го е обругал по този начин?
Грей поклати глава. За всичките си години като римокатолик, така и не беше забелязал този дисбаланс в гледната точка.
— Йоан е искал да дискредитира Тома и по-точно — неговите последователи, които по онова време били многобройни.
Дори и днес има силно движение на християни в Индия. По времето на ранната църква обаче имало една фундаментална разлика между евангелията на Тома и на Йоан. Били толкова различни, че само едно от тях можело да оцелее.
— Какво имате предвид? Как е могло да са толкова различни?
— Разликата е още в самото начало на Библията, в Битие: „Да бъде светлина“. Двамата, и Йоан, и Тома, отъждествяват Иисус с първичната светлина, светлината на сътворението. Оттам насетне интерпретациите им се различават коренно. Според Тома светлината не само създала вселената, но все още съществувала във всички неща, особено в човечеството, което било създадено по божие подобие, и тази светлина е скрита във всеки отделен човек и чака да бъде открита.
— А Йоан?
— Йоан погледнал на въпроса от съвсем различен ъгъл. Като Тома, и той вярвал, че първичната светлина е била олицетворена от Христос, но според него само и единствено Христос носел светлината. Останалата част от света тънела вовеки в мрак, включително и човечеството. И че пътят към тази светлина, към спасението и към Бога, може да бъде открит само чрез преклонението пред божествения Христос.
— Доста по-тесногръд възглед.
— И по-изгоден за младата църква. Йоан предлагал един по-ортодоксален метод за спасение, за сливане със светлината. Само чрез преклонението пред Христос. Точно тази простота и логичност се харесала на църковните водачи в онова хаотично време. Тома пък твърдял, че всеки притежава вродена способност да открие Бог, като се вгледа в себе си и без Да се прекланя пред никого.
— И това учение е трябвало да бъде смазано. Монсеньорът само вдигна рамене.
— Но кое е правилното? Вигор се ухили.
— Кой знае? Аз не знам, нямам отговор на всички въпроси. Както е казал Иисус: „Търси и ще намериш“.
Грей свъси вежди. Този цитат звучеше доста гностично, ако питаха него. Загледа се в езерото и платноходките. Свет-лината се отразяваше ярко в спокойните води. „Търси и ще намериш“. По тази пътека ли беше поел самият той, като бе изучавал толкова много философии? И така да беше, задово-лителни отговори не беше намерил.
А ставаше въпрос за незадоволителни отговори…
Грей се обърна към Вигор — даде си сметка колко се бяха отклонили от първоначалната тема.
— Какво общо има всичко това с убийствата в Кьолн?
— Ще ви кажа. — Вигор вдигна пръст. — Първо, мисля, че нападението е свързано с първоначалния конфликт между ортодоксалната вяра на Йоан и старата гностична традиция на Тома.
— И сега конфликтът е между Католическата църква, от една страна, и Драконовия двор, от друга?
— Не, и точно там е работата. Размишлявах върху това цяла нощ. Драконовият двор, макар и да търси познание чрез гностични мистерии, не търси Бог, а власт и само власт. Искат нов световен ред, връщане към нов феодализъм, в който те ще са феодалите, с правото да управляват човечеството заради генетичното си превъзходство. В този смисъл — не, не мисля, че Драконовият двор представлява гностичната страна на този древен конфликт. Мисля, че те са изкривили до перверзност гностичните традиции и не са нищо повече
