Дори и онези, които не страдаха от клаустрофобия, се чувстваха притиснати в този порутен подземен некропол. Особено сега, когато нямаше други посетители.
— Криптата на Лучина е много по-надълбоко. Намира се в най-древната част на катакомбата.
От помещението излизаха няколко галерии, но Вигор знаеше пътя и пое по дясната.
— Стойте близо до мен — предупреди той. — Човек лесно може да се изгуби тук.
Проходът се стесни още повече. Грей се обърна.
— Монк, пази ни гърба. На десет крачки. Но без да ни губиш от поглед.
— Готово. — Монк извади пушкалото си.
Напред се появи широка камера. Стените й бяха надупчени от по-големи ниши и красиви арковидни гробове.
— Телата са били преместени — каза Вигор, водеше ги все по-дълбоко през Криптата на Цецилия. — Около пети век покрайнините на Рим били плячкосвани от поредица завоеватели. Готи, вандали, ломбарди. Много от най-важните покойници били преместени в църкви и параклиси зад стените на града. На практика тези катакомби се оказали до такава степен опразнени и изоставени, че до дванайсети век били забравени напълно и ги преоткрили едва през шестнайсети.
Грей се изкашля.
— Май непрекъснато се натъкваме на тази епоха. Вигор се обърна и го погледна.
— Дванайсети век — обясни Грей. — Пак тогава костите на влъхвите са били преместени от Италия в Германия. А според казаното от теб, пак тогава е имало ренесанс на гностичните вярвания, довели до създаването на схизма между императорите и папската институция.
— Било е неспокойно време, довело до изгнаничеството на папата в края на тринайсети век. Възможно е алхимиците да са търсели защита за наученото. Самите те са били принудени да минат в дълбока нелегалност и са оставяли след себе си следи — трохи, които да укажат пътя на други гностици.
— Като тази секта на Драконовия двор.
— Едва ли са си представяли, че точно такава група, извращаваща вярванията им, ще е достатъчно просветена да търси висшите им истини. Злощастна непредвиденост. Във всеки случай мисля, че си прав. Възможно е това да е времето, когато са били поставени отпратките. Аз бих казал някъде през тринайсети век, в разгара на конфликта. По онова време малцина са знаели за катакомбите. Какво по-добро място да се скрият отпратките към едно тайно общество?
Вигор ги водеше през серия от последователни галерии и крипти.
— Не е далеч. Остава да минем през Параклисите на тайнствата. — И посочи една галерия с шест камери. Ронещи се избелели фрески изобразяваха в детайли различни библейски сцени, редуващи се с изображения на Светото кръщение и причастия. Истински съкровища на раннохристиянското изкуство.
След като минаха през още няколко галерии, стигнаха до целта. Скромна крипта. Таванът беше изрисуван с характерен раннохристиянски мотив — добрия пастир Христос с агне на раменете.
Вигор обаче не погледна тавана, а посочи две съседни стени.
— Ето заради това дойдохме тук.
Грей се приближи до по-близката стена. На зелен фон имаше фреска с изображение на риба. Над нея, почти все едно рибата я носи на гърба си, беше изобразена кошница с хляб. Обърна се към другата стена. Фреската тук изглеждаше като огледален образ на първата, само че в кошницата имаше и бутилка вино.
— Всички тези образи са символични за Светото причастие — каза Вигор. — Риба, хляб и вино. Символизират също чудото с рибите, когато Христос нахранил множеството свои последователи, които били дошли да чуят проповедта му.
— Пак символизмът на умножението — каза Кат. — Като геометрията на Vesica Pisces.
— И сега какво? — попита Монк. Стоеше с пушката на рамо, обърнал лице към криптата.
— Ще последваме гатанката — отговори Грей. — Вторият стих е следният: „Където дави се, то в мрак се носи и в изгубения цар се вглежда“. Открихме къде се носи в мрак и сега остава да видим накъде гледа. — И посочи натам, накъдето беше обърната първата риба.
Навътре в галериите.
Грей тръгна натам, като се оглеждаше внимателно. Скоро откри и изображение на царе. Спря пред фреска, изобразяваща преклонението на влъхвите. Беше избеляла, но подробностите бяха достатъчно ясни. Дева Мария седеше на трон с малкия Христос в скута си. Пред нея в дълбок поклон стояха три фигури в дълги роби и предлагаха дарове.
— Тримата царе — каза Кат. — Пак влъхвите.
— Непрекъснато налитаме на тези типове — обади се Монк няколко крачки зад тях.
Рейчъл гледаше намръщено фреската.
— Но какво означава? Защо стиховете ни доведоха тук? Какво е научил Драконовият двор?
Грей затвори очи и остави мозъка си да пресее всички събития от изминалия ден. Не се опита да им наложи ред, просто позволи на мислите си да се реят свободно. Връзки се оформяха, разпадаха се, прегрупираха се. И той бавно започна да разбира.
— Истинският въпрос е защо древните алхимици ни доведоха тук? — каза той. — При това конкретно изображение на влъхвите. Както спомена Монк, в Италия буквално зад всеки ъгъл се натъкваш на тези тримата. Така че с какво тази фреска е по-различна?
Никой не знаеше как да му отговори.
Рейчъл предложи възможна посока на търсене.
— Драконовият двор е поел по стъпките на костите. Може би и ние трябва да погледнем от този ъгъл.
Грей кимна. Трябваше и сам да се сети. Нямаше нужда да преоткриват колелото. Драконовият двор вече беше решил гатанката. Те трябваше само да върнат лентата назад. Замисли се над това и откри един възможен отговор.
— Може би рибата гледа към това конкретно изображение на царете, защото те са погребани. В гробище. Под земята, където рибата би се удавила. Отговорът на гатанката не са живите влъхви, а мъртвите и погребани влъхви, в една крипта, която някога е била пълна с кости.
Вигор възкликна изненадано.
— И Драконовият двор е тръгнал да търси костите — каза Рейчъл.
— Според мен Драконовият двор вече е знаел, че костите не са кости — каза Грей. — Те са душели по тази следа векове. Трябва да са знаели. Вижте какво стана в катедралата.
По някакъв начин са използвали прахообразното бяло злато, за да убият. Много по-напред са от нас.
— И се стремят към още по-голяма сила — каза Рейчъл. — Към последната тайна на влъхвите.
Вигор присви съсредоточено очи.
— И ако си прав — за преместването на костите от Италия в Германия, — може би това преместване не е обикновено плячкосване, както ни учи историята, а е било направено с цел. Да се опази амалгамата.
Грей кимна.
— И Драконовият двор ги е оставил на съхранение в Кьолн… където са им били под око. Знаели са, че костите са важни, но не и какво да правят с тях.
— Досега — обади се Монк от поста си при входа.
— В крайна сметка обаче — продължи Грей — към какво сочат всички тези улики? Засега само към реликви в църква. Но не казват какво да се прави с тях, за какво се използват.
— Забравяме нещо — каза Кат. Беше мълчала през цялото време, разглеждаше съсредоточено фреската. — В текста се казва, че рибата „в изгубения цар се вглежда“. Не царе, в множествено число, а цар. Тук има трима царе. Мисля, че пропускаме друго ниво на значение или символизъм. — Обърна се към другите. — За какъв „изгубен цар“ се намеква в откъса?
Грей безпомощно затърси отговор. Гатанките сякаш нямаха край.
Вигор беше опрял брадичка на ръката си и мислеше усилено.
