Вигор кимна, очите му блестяха.
— Още един цар, или мъдрец, или влъхва, както искате го наречете — каза Грей. — Възможно ли е той да е четвъртият влъхва, когото ни е указано да търсим?
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна Вигор.
— Аз мога — намеси се уверено Рейчъл. — Стихът в гатанката изрично ни препраща към „изгубения“ цар.
Грей си спомни гатанката за рибата. „Където дави се, то в мрак се носи и в изгубения цар се вглежда“.
— Ами ако не е било само алегория? — настоя Рейчъл. — Ако значението е буквално?
Грей не разбираше, но Вигор се ококори и възкликна:
— Разбира се! Трябваше и сам да се сетя.
— За какво? — попита Монк. Рейчъл обясни:
— Александър Велики е починал млад. На трийсет и три.
Погребението му е добре документирано в историческите лзточници. Тялото му е било положено в град Александрия. — Тя посочи картата. — Само че… само че… Вигор я изпревари развълнувано:
— Гробът му изчезнал. Грей сведе очи към картата.
— И това го прави „изгубеният“ цар — измърмори той. — Което значи, че вече знаем къде отиваме.
Образът на лаптопа вървеше отново, без звук, само видео. От появата на Драконовия двор до бягството на екипа на Сигма. Отговори все така нямаше. Каквото и да лежеше под гробницата на свети Петър, си оставаше загадка.
Разочарован, той затвори лаптопа.
Командир Пиърс не беше напълно откровен по време на разбора. Лъжата му беше очевидна. Беше открил нещо в гробницата.
Какво обаче? И колко точно знаеше?
Кардинал Спера започна да върти златния си пръстен.
Време беше да се сложи край на всичко това.
ДЕН ТРЕТИ
АЛЕКСАНДРИЯ
Щяха да пристигнат в Египет след два часа.
Но борда на частния самолет Грей се зае да прегледа съдържанието на раницата си. Директор Кроу беше успял да ги снабди с нови запаси и оръжия. Дори с портативни компютри. Беше се оказал достатъчно предвидлив дори да премести самолета им „Сайтейшън X“ от Германия на международното летище „Леонардо да Винчи“в Рим.
Грей си погледна часовника. Бяха излетели преди половин час. Разполагаха само с двата часа до кацането в Александрия, за да изработят стратегията си. Няколкото часа почивка в Рим поне бяха посъживили малко членовете на групата. Бяха поели преди зазоряване — измъкнаха се от Ватикана, без никой да ги усети.
Директор Кроу им беше осигурил допълнително прикритие — бе организирал фалшив летателен план до Мароко. След това беше използвал връзките си в Националната разузнавателна служба, за да промени позивните им малко преди да завият към Египет. Повече от това не можеха да направят, за да прикрият следите си.
Сега оставаше само един детайл за изглаждане.
Къде да започнат търсенето си в Александрия?
За да отговорят на този въпрос, бяха превърнали каютата на „Сайтейшън X“в мозъчен тръст. Кат, Рейчъл и Вигор седяха приведени над работните си станции. Монк беше в пилотската кабина и координираше транспорта и логистиката, които щяха да им трябват в Александрия. Вече беше разглобил и прегледал новото си пушкало. Както сам беше казал: „Чувствам се гол без него. А това е нещо, което и на вас не би ви харесало, повярвайте ми“.
Междувременно Грей си имаше своя задача, макар тя да не беше пряко свързана с настоящия им проблем. Намерението му беше да научи повече за тайната на свръхпроводниците.
Но преди това…
Стана и отиде при тримата си колеги.
— Някакъв напредък? Отговори му Кат:
— Поделихме си задачите. Преглеждаме всички отпратки и документи, като се започне отпреди раждането на Александър до смъртта му и последвалото изчезване на гроба му.
Вигор разтърка очи. Той беше спал най-малко от всички. Само едночасова дрямка. Вместо това беше направил допълнително проучване във ватиканските архиви. Сигурен беше, че главният префект на библиотеките, предателят доктор Алберто Менарди, е човекът, разрешил гатанките за Драконовия двор. Надявал се бе да проследи стъпките му и да научи нещо ново. Но успехът му беше частичен.
Кат продължи:
— Александър все още е обвит в загадки. Дори и родителите му. Майка му е Олимпия. Баща му е цар Филип Втори Македонски. Но и по този въпрос има разногласия. Александър смятал, че негов баща е бог Зевс Амон и че самият той е полубог.
— Не е бил от най-скромните — каза Грей.
— Бил е човек с много вътрешни противоречия — обади се Вигор. — Безпаметни пиянства, от една страна, и изключителна военна стратегия, от друга. Предан до смърт на приятелите си, но разгневят ли го — бил способен на всичко. Поддържал хомосексуални връзки, а се оженил два пъти — за една персийска танцьорка и за дъщерята на един персийски цар, като последният брак е бил продиктуван от желанието му да обедини Персия и Гърция. Но да се върнем към родителите му. Добре известно е, че баща му и майка му се мразели. Някои историци смятат, че Олимпия може би е имала пръст в убийството на цар Филип. Но по- интересно е твърдението на един хронист от онези времена, Псевдо-Калистен, Той твърди, че Александър не е син на Филип, а на един египетски придворен магьосник, Нектанебо.
— Магьосник… като другото значение на „влъхва“? — каза Грей в знак, че е разбрал връзката.
— Които и да са били родителите му — продължи Кат, — Александър е роден на двайсети юли 356 — а преди Христа.
Вигор вдигна рамене.
— Но дори и това може да не е вярно. На същата тази дата в Ефес изгорял храмът на Артемида. Едно от Седемте чудеса на древния свят. Историкът Плутарх пише, че Артемида била твърде заета с раждането на Александър и затова не изпратила помощ на горящия си храм. Някои учени смятат, че изборът на датата е по-скоро пропаганда и истинската дата на раждането на Александър е изместена, за да съвпадне със злощастното събитие и така да представи царя като феникс, който се издига от пепелта.
— А е било забележително издигане — каза Кат. — Александър е живял само трийсет и три години, но през време на краткия си живот е завладял огромна част от познатия тогава свят. Разгромил е цар Дарий, после продължил към Египет, където основал Александрия, а оттам — към Вавилон.
Вигор завърши:
— Накрая придвижил войските си на изток към Индия с намерение да завладее района на Пенджаб. Същият район, където свети Тома по-късно покръстил тримата влъхви.
— Обединявайки Египет и Индия — отбеляза Грей.
— Свързвайки линия на древно познание — каза Рейчъл и се размърда пред собствения си лаптоп. Не
