вдигна очи, потънала в проучването си, само разкърши схванатия си гръб.
На Грей гледката му хареса.
Тя като че ли забеляза погледа му и без да обръща глава, само го стрелна с очи. Той се смути и отклони поглед.
— Той… Александър дори издирил индийски учени и дълго разговарял с тях на философски теми. Интересувал се от новите науки, което е разбираемо, защото го бил обучавал не друг, а самият Аристотел.
— Но починал без време — продължи Кат. — Умрял през 323 — та преди Христа. Във Вавилон. При тайнствени обстоятелства. Някои казват, че е починал от естествена смърт, други обаче смятат, че е бил отровен или се е заразил с чума.
— Казват също — добави Вигор, — че на смъртното си ложе в царския дворец във Вавилон не откъсвал очи от прословутите Висящи градини, кула със скулптирани тераси, градини и водопади. Друго от Седемте чудеса на древния свят.
— Значи животът му е започнал с разрушението на едно и е свършил в близост до друго.
— Може значението на този факт да е просто алегорично — призна Вигор и се почеса по брадата. — Но животът на Александър наистина изглежда странно обвързан със Седемте чудеса. Дори и първото описание на Седемте чудеса е направено от един александрийски библиотекар, Калимах, през трети век преди Христа. Исполинската бронзова статуя от Родос, друго от чудесата, високият колкото десететажна сграда Колос до пристанището на острова с факла в ръка, също като вашата Статуя на свободата, всъщност изобразявал Александър Велики. После, статуята на Зевс в Олимпия, внушителна скулптура от злато и мрамор. Според твърденията на самия Александър фигурата изобразявала баща му. Освен това няма съмнение, че Александър е бил при пирамидите в Гиза. Прекарал е цяло десетилетие в Египет. Така че животът му, изглежда, е свързан с всички тези шедьоври на древния свят.
— Това може ли да е от значение? — попита Грей. Вигор сви рамене.
— Не мога да кажа. Но самата Александрия някога е била ’ Дом на друго от Седемте чудеса, последното построено, макар вече да го няма. Александрийският фар. Той се издигал на тесен нос в залива на града и го разделял на две половини Представлявал кула на три нива от варовикови блокове, спое-ени с разтопено олово. Бил е по-висок от вашата Статуя на свободата, приблизително колкото съвременна четиридесететажна сграда. На върха му горял огън, усилван от златно огледало. Светлината му служела като ориентир за корабите от цели петдесет километра. Дори съвременната дума за фар в много от основните езици произлиза от него. В древна Александрия са го наричали „Pharos“. На френски е „phare“. На испански и италиански — „faro“.
— И какво общо има това с гроба на Александър, който търсим?
— Бяхме насочени към Александрия — каза Вигор. — И търсим отпратки, оставени от древно общество на магове. Не мога да се отърва от мисълта, че фарът, този блестящ символ на пътеводна светлина, би бил от значение за въпросните магове. А има и една легенда във връзка с Александрийския фар — че златната му светлина била толкова силна, че можела да подпалва кораби от разстояние. Може би това е намек за някакъв неизвестен източник на енергия.
Вигор въздъхна, поклати глава и добави:
— Но как се връзва всичко това — не знам.
Грей оценяваше по достойнство интелекта на монсеньора, но му трябваше по-конкретна информация, нещо, към което да се насочат в Александрия.
— Тогава да се захванем направо със сърцето на загадката. Александър е умрял във Вавилон. Какво е станало след това?
Отговори му Кат, наведена над лаптопа си. Плъзна пръст по списък, който си беше съставила.
— Има много исторически отпратки за процесията, пренесла тялото му от Вавилон в Александрия. След като го погребали в Александрия, гробницата му се превърнала в светилище, което гостуващите високопоставени особи задължително посещавали. Включително Юлий Цезар и император Калигула.
— По онова време — добави Вигор — градът бил управляван от един от бившите генерали на Александър, Птолемей, и неговите наследници. Те построили Александрийската библиотека, превърнали града в основен център на интелектуални и философски проучвания и привлекли учени от целия познат свят.
— А какво е станало с гробницата?
— Точно това е интересното — каза Кат. — Предполага се, че гробницата е представлявала масивен саркофаг, направен от злато. Но според други хроники, включително и на основния хронист от онова време — Страбон, — гробницата е била направена от стъкло.
— Може би златно стъкло — каза Грей. — Едно от състоянията на праха в м-състояние.
Кат кимна.
— В началото на трети век след Христа Септимий Север затворил гробницата за посетители с оглед на безопасността й. Интересно е да се отбележи и друго — че той поставил в гробницата много тайни книги. Ето един цитат. — Тя се наведе към екрана. — „Тъй че никой да не прочете книгите, нито да види тялото“. — Погледна Грей. — Това очевидно поддържа теорията, че нещо много важно е било скрито в гробницата. Била е превърната в един вид хранилище на тайно познание и Септимий се страхувал то да не бъде изгубено или откраднато.
Вигор доуточни:
— Александрия е била нападана многократно от началото на Новата ера до трети век. Нападенията ставали все по-сериозни. Самият Юлий Цезар опожарил голяма част от Александрийската библиотека, за да предотврати нападение при пристанището. Тези нападения продължили и довели до окончателното разрушение на библиотеката през седми век. За мен е разбираемо защо Септимий би искал да запази част от библиотеката, като я скрие. Сигурно е прибрал в гробницата най-важните свитъци.
— И не само военни агресори заплашвали Александрия — добави Кат. — Ударила я серия от страшни епидемии. Чести земетресения повредили значителни части от града. През четвърти век цял участък от града се сринал в залива, като повлякъл Птолемеевия царски квартал, включително дворе-ца на Клеопатра и голяма част от царското гробище. През 1996 — а един френски изследовател, Франк Годио, открил части от този изгубен град в Източния пристан на Александ-рия. Друг археолог, Онър Фрост, смята, че такава може да е била и съдбата на Александровата гробница, тоест да е потънала в морето.
— Това не ми се струва правдоподобно — каза Вигор. — Има всякакви слухове за местонахождението на гробницата, но повечето исторически документи я поставят в центъра на града, далеч от крайбрежието.
— Докато, както казах, Септимий Север не я затворил — продължи Кат. — Може дори да я е преместил.
Вигор се намръщи.
— Както и да е. Въпросът е, че междувременно търсачи на съкровища и археолози са опоскали целия град и околностите му. Дори и днес има нещо като златна треска по изгубения гроб. Преди няколко години екип от немски геофизици използва дълбочинен радар да докаже, че подпочвеният слой на Александрия е надупчен от аномалии и кухини. Има много места, където да скриеш гробница. Претърсването им може да отнеме десетилетия.
— Ние не разполагаме с десетилетия — каза Грей. — Не знам дали имаме и двайсет и четири часа.
Закрачи из тясната кабина, ядосан от безсилието си. Знаеше, че Драконовият двор разполага със същата информация като тях. Бързо щяха да съобразят, че хематитовата плоча под гробницата на свети Петър е карта, която сочи към Александрия.
Накрая попита нервно:
— Е, къде ще търсим най-напред?
— Аз може и да имам нещо — обади се Рейчъл за пръв път от известно време. Докато останалите бяха разговаряли, тя тракаше трескаво по клавиатурата и току примижаваше към екрана. — Или две неща.
Всички се обърнаха към нея.
— Има една отпратка от девети век, свидетелство от императора на Константинопол, че някакво, цитирам: „приказно съкровище“е скрито вътре или под Александрийския фар. Всъщност халифът, управлявал Александрия по онова време, почти съборил половината фар в опити да го намери.
