Монсеньорът се беше блъснал в него при експлозията. Парче фибростъкло го беше уцелило отстрани по главата и бе срязало неопреновата качулка. От раната течеше кръв. Грей нямаше представа колко сериозно е пострадал свещеникът, но със сигурност беше замаян.
Грей успя да стигне до кислородните бутилки и помогна на монсеньора да се прикачи към едната. Вигор му даде знак, че всичко е наред — че въздухът стига до дробовете му. Грей се обърна към втората бутилка и бързо прикачи регулатора.
Вдиша дълбоко няколко пъти.
Огледа входа на тунела. Не можеха да се скрият в него. Драконовият двор със сигурност щеше да дойде тук. Повече не желаеше да го сгащват в гробници.
Награби бутилката си и посочи в обратната посока.
Вигор кимна, но продължи да оглежда мътните води.
Грей знаеше за какво се страхува.
За Рейчъл.
Но за да помогнат на другите, първо трябваше да оцелеят. Грей заплува, като дърпаше Вигор. Трябваше да намерят някоя ниша между отрупаните каменни блокове, където да се скрият. По-рано беше забелязал ръждясалия корпус на потънал скиф на десетина метра по-нататък, преобърнат и килнат върху скалите.
Водеше Вигор покрай рифа. Потъналата лодка се появи.
Грей настани монсеньора в сянката й, даде му знак да остане там, после нахлузи бутилката, за да си освободи ръцете.
Посочи назад и описа кръг с ръка.
„Ще потърся другите“.
Вигор кимна, уж обнадеждено.
Грей заплува назад към тунела, придържаше се близо до дъното. Ако бяха в състояние да го направят, другите щяха да се насочат към кислородните бутилки. Плъзгаше се от сянка към сянка, съвсем близо до каменните блокове.
Вече се приближаваше до входа на тунела, когато напред се появи светлина — няколко отделни лъча, които обливаха скалите.
Той спря в мрака зад един блок и зачака. Наблюдаваше.
Водолази с черни костюми се бяха струпали около входа на тунела. Носеха минибутилки, които побираха въздух за не повече от двайсетина минути — бяха предназначени за кратки гмуркания.
Един от водолазите се мушна в тунела и изчезна вътре.
След няколко секунди другите, изглежда, получиха чаканото потвърждение. Още петима водолази влязоха един по един в тунела. Грей позна последния тънък силует, който хлътна в отвора към гробницата.
Сейчан.
Сега вече никой от съекипниците му нямаше да дойде тук.
Понечи да се изтегли от прикритието си… и сякаш от нищото пред него изникна човек. Огромен човек. Острият връх на харпун едва не проби корема му.
Около него блеснаха светлини.
Зад маската Грей позна чертите на Раул.
Рейчъл помогна на Монк да се освободи. Стрелата на харпуна беше приковала незакопчаната предница на костюма му към морското дъно. Тя я издърпа.
На метър и нещо от тях двамата водолази кръжаха, яхнали шейните си като сърфисти счупени сърфове. Единият им даде знак да изплуват. Веднага.
Нямаше нужда да я подканят.
Понечи да се подчини, но изведнъж мярна някаква тъмна сянка да се появява зад водолазите.
Какво беше това?
Две сребристи неща се стрелнаха през водата.
Единият водолаз стисна трескаво въздушния си маркуч. Късно. Рейчъл го видя как зяпва и нагълтва морска вода зад маската си. Другият извади още по-лош късмет — падна от шейната си с нож в гърлото.
Около него заплува кървав облак.
Нападателят измъкна ножа си и облакът потъмня още повече.
Рейчъл забеляза розовата ивица през гърдите на черния костюм.
Кат.
Първият водолаз се мяташе лудо, давеше се в маската си. Опита се да заплува към повърхността, но на пътя го чакаше Кат и с ножовете си бързо го освободи от земните му мъки.
После изблъска с крака трупа му встрани. Кислородната бутилка и коланът с тежестите бързо го повлякоха към дъното.
Приключила с това, Кат довлече шейната при Рейчъл и Монк, посочи към повърхността, после и към шейната.
Бърз начин да се измъкнат.
Рейчъл нямаше представа как се управлява това нещо… Монк обаче имаше. Обкрачи късата седалка и стисна ръчките. Даде й знак да се хване за него.
Тя го направи и обви ръце около раменете му. Зрението й вече се изпъстряше с бели петна.
Кат заплува към другата шейна с харпун в ръка.
Монк завъртя дросела и шейната ги повлече нагоре, към безопасност и въздух.
Пробиха повърхността като кит в полет, после се пльоснаха обратно. Сблъсъкът разтърси Рейчъл, но тя не отпусна хватката си. Монк поведе шейната на зигзаг между горящите отломки. Водата беше покрита с дебел слой газолин и масло.
Рейчъл пусна едната си ръка, колкото да свали маската си и да напълни дробовете си с въздух. После издърпа и маската на Монк.
— Ох — възкликна той. — Внимавай с носа ми! Подминаха преобърнатия корпус на лодката си… и се озоваха току под носа на хидрофойла, който ги чакаше вляво.
— Може да не са ни видели — прошепна Монк. Изтрещяха изстрели — тегел през водата, право към тях.
— Дръж се! — изкрещя Монк.
Раул изтика с харпуна си Грей от скривалището му. Друг водолаз почти опря второ острие в гърлото му.
После Раул замахна към него с нож.
Грей се дръпна инстинктивно, но ножът само сряза коланите на бутилката му. Тежкият цилиндър падна на дъното. Раул му даде знак да откачи регулатора си. Какво искаха — да го удавят ли?
Раул посочи входа на тунела.
Явно първо щяха да го разпитат.
Нямаше избор.
Грей преплува разстоянието до входа, заобиколен от неколцина пазачи. Навлезе в устието му, като трескаво се опитваше да измисли някакъв план. Стигна до входния вир и откри, че в камерата вече има и други мъже във водолазни костюми. Минибутилките им бяха достатъчно малки, за да преплуват тунела, без да ги свалят. Някои вече смъкваха бутилките и жилетките си. Други го посрещнаха с насочени харпуни, явно предупредени от Раул.
Грей се измъкна от вира и свали маската си. Харпуните следяха и най-малкото му движение.
Забеляза Сейчан. Стоеше облегната на една от стените и изглеждаше необичайно спокойна. Вдигна леко пръст и това беше единственият знак, че го е познала.
„Здрасти“.
Раул дойде последен. Изправи се във вира и разкърши рамене — явна демонстрация на физическа сила. Сигурно едва беше проврял исполинската си снага през тунела. Бутилката си беше оставил навън.
Свали маската и качулката си и тръгна към Грей.
Грей за пръв път имаше възможност да огледа добре противника си. Чертите му бяха остри, носът —
