Тих стон беше единственият звук, който издаде, надяната на шиша.
Потресен, Раул отслаби за миг хватката си около ръката на Грей.
Грей се възползва от временното предимство, дръпна се и хукна към вира.
— Давай! — извика в движение на Вигор.
Преди да е направил втората крачка, нещо го удари в тила. Силно. Той падна. Удариха го отново, този път отстрани по главата с приклада на харпуна.
Беше подценил бързината на гиганта.
Грешка.
Раул го ритна и натисна с ботуш врата му с цялата си тежест.
Грей едва си поемаше дъх. Видя как изваждат Вигор от вира. Бяха го хванали за глезена в последния момент.
Раул се наведе и се ухили мазно в лицето му.
— Гадно номерче. — Не знаех…
Ботушът го притисна още по-силно и прекъсна думите му.
— Но пък, без да искаш, ми реши един проблем — продължи гигантът. — Отстрани оная гадна кучка от картинката. Сега обаче имаме да свършим нещо… двамцата.
Рейчъл издрапа към повърхността и пак си удари главата в корпуса на лодката. Нагълта вода, но в следващия миг главата й изскочи на открито. Давеше се и кашляше и не можеше да спре.
Внезапно част от парапета на лодката се спусна и Рейчъл видя мъж на средна възраст да стои там гол- голеничък.
— Tudo bem, menina?
Португалец. Питаше я дали е добре! Господи!
Тя разклати глава; продължаваше да кашля.
Той се наведе и й подаде ръка. Рейчъл я стисна и го остави да я издърпа на палубата. Къде беше Монк?
Хидрофойлът завиваше, отправяше се към открито море. Причината скоро се изясни — два катера на египетската полиция се приближаваха с висока скорост — най-после. Хаосът в пристанището, изглежда, ги беше забавил, но по-добре късно, отколкото никога.
Изпълни я облекчение.
Обърна се и видя жената, съпруга или приятелка на го-лия мъж, и тя гола като него.
Но с пистолет.
Монк зави около „голата“ яхта. Оглеждаше се за Рейчъл. Навътре в пристанището два полицейски катера пореха с вой вълните. Светлини примигваха в гневно червено и бяло. Хидрофойлът се отдалечаваше — набираше скорост, изправил се максимално на плъзгачите си.
Бягаше.
Нямаше начин бреговата охрана да го настигне. Хидрофойлът набираше скорост — към международни води или към някой скрит пристан.
Монк насочи вниманието си изцяло към задачата да намери Рейчъл. Страх го беше, че ще я открие да се носи по очи, удавена. Свърна покрай кърмата, придържаше се близо до лодката.
Рейчъл… беше с гръб към него. Голият старчок я придържаше с една ръка.
Монк намали.
— Рейчъл…добре ли…
Тя погледна назад с паника в очите. Мъжът вдигна другата си ръка. Държеше тъпоноса автоматична пушка, насочена към лицето на Монк.
— О… май не си — измърмори Монк.
Вратът на Грей всеки миг щеше да се скърши.
Раул беше коленичил отгоре му, едното му коляно го затискаше в гърба, другото — във врата. С едната си ръка стискаше косата му и извиваше главата му назад. С другата, изпъната, държеше харпуна на сантиметри от лявото око на Вигор.
Монсеньорът беше на колене, пазен от двама водолази, и те с оръжия. Трети наблюдаваше отстрани и се мръщеше, с нож в ръката. Очите на всички излъчваха неподправена омраза. Номерът на Грей беше отнел живота на петима от другарите им.
Откъм окървавения тунел още се чуваха стонове, но никой не можеше да помогне на ранените. Можеха само да отмъстят за тях.
Раул се наведе по-близо.
— Дотук с игричките. Какво научихте във… Нещо изсвири и прекъсна думите му.
Харпунът изтрака върху камъка. Раул изкрещя и пусна Грей.
Грей се претърколи по пода, грабна изпуснатия харпун и стреля по един от мъжете, които държаха Вигор.
Стрелата прониза врата му и го отхвърли назад.
Другият мъж се изправи и завъртя оръжието си към Грей, но преди да е стреля, нещо се стрелна през въздуха откъм вира и го прониза в корема.
Той стреля по рефлекс, но вече падаше назад и прицелът му се измести.
Вигор бутна към Грей харпуна, с който не беше стреляно, после се просна по очи на пода.
Грей го хвана и го завъртя към Раул.
Гигантът хукна към по-близкия тунел, онзи, който водеше към гробницата на Александър. Стискаше с едната си ръка китката на другата, дланта му бе пронизана от стоманена стрела.
Кат се беше прицелила съвсем точно — едновременно го бе обезоръжила и го бе осакатила.
Последният от хората на Двора, онзи с ножа, пръв хлътна в тунела, последван от Раул.
Грей се изправи, прицели се в гърба на Раул и стреля.
Стрелата литна през тунела. Раул нямаше да стигне навреме до първия завой. Стрелата се удари в гърба на едрия мъж и изтрака.
После падна безсилно на каменния под.
Грей прокле късмета си. Беше уцелил запалителната граната, която още висеше преметната на ремъка през рамото му. Спасен от собствената си шибана бомба.
Гигантът се скри зад завоя.
— Трябва да се махаме — каза Кат. — Убих двамата пазачи отвън. Промъкнах се с една от собствените им шейни и ги сварих неподготвени. Но не знам още колко има наоколо.
Грей погледна към тунела. Колебаеше се. Вигор вече газеше през водата.
— А Рейчъл?
— С Монк ги качих на друга шейна. Вече трябва да са стигнали до брега.
Вигор я прегърна, очите му грееха от сълзи на облекчение. После смъкна маската си.
— Командире?
Грей се чудеше дали да не тръгне след Раул, но притиснатото в ъгъла куче е най-опасно. Не знаеше дали Раул няма пистолет в непромокаема опаковка или друго някакво скрито оръжие, но пък определено имаше бомба. Можеше да я заложи с къс фитил и да ги взриви всичките.
Обърна се.
Имаха каквото им трябваше.
Опипа чантичката на кръста си и скрития вътре златен ключ.
Време беше да тръгват.
Сложи си маската и отиде при другите. Мъжът, когото беше прострелял в гърлото, вече беше мъртъв. Другият стенеше със стрела в корема. Под него се събираше локва кръв. Стрелата беше пронизала бъбрека. След минути и той щеше да е мъртъв.
Грей не изпита жал. Помнеше жестокостите в Кьолн и Милано.
— Да се махаме оттук.
Раул издърпа стрелата. Стоманата изстърга в кост. Огън се стрелна нагоре по ръката му към гърдите и го
