Преди десет секунди радиото й окончателно беше отказало. Беше излязла на повърхността да провери как са нещата при Монк. Завари го с бинокъл на очите.
— Радиото… — започна тя.
— Нещо не е наред — прекъсна я той. — Повикай другите.
Тя реагира моментално, изви се и краката й щръкнаха високо над водата. Тежестта я запрати във вертикално гмуркане. Изпусна въздуха от жилетката си и потъна като камък.
Без да сваля очи от приближаващия се тунел, тя посегна с другата си ръка да освободи катарамите, които придържаха жилетката и кислородната й бутилка. Някакво движение при входа на тунела я спря.
Човек във водолазен костюм изскочи от тунела. Със синя ивица през гърдите на черния костюм — значи беше Пиърс. Воят в ушите й не спираше. Нямаше начин да го предупреди.
Но както се оказа — не се и налагаше.
По петите на командира от тунела излетяха още два силуета.
Вигор и Рейчъл.
Кат изключи радиото си, за да сложи край на ужасния вой, и заплува към Грей. Той сигурно беше разбрал, че прекъсването на връзката означава неприятности. Само я погледна въпросително през маската си и вдигна ръка нагоре.
„Чисто ли е на повърхността?“ Тя му даде знак за потвърждение. Горе нямаше вражески единици. Поне засега.
Грей не си направи труда да прибира бутилката си. Махна на другите да плуват нагоре и всички се оттласнаха от скалите и се насочиха към кила на лодката.
Кат забеляза, че котвата се вдига.
Монк се подготвяше за незабавно потегляне.
Кат напълни с въздух жилетката си и зарита силно с плавници, за да компенсира тежестта на кислородната бутилка и колана с тежестите. Другите вече изскачаха на повърхността.
Нов жужащ звук стигна до ушите й.
Този път не беше от радиото.
Тя огледа водите за източника му, но видимостта в замърсеното пристанище беше ниска. Нещо се приближаваше… и се приближаваше бързо.
Като офицер от военноморското разузнаване, тя беше прекарала много време на всякакви плавателни съдове, включително и на подводници. И бързо позна равномерното жужене.
Торпедо.
Прицелено в тяхната лодка.
Зарита трескаво нагоре, макар да знаеше, че няма да стигне навреме.
Монк включи двигателя на лодката, като едновременно с това наблюдаваше хидрофойла през бинокъла си. Той току-що се беше скрил зад полуострова. Монк обаче го беше видял как забавя подозрително няколко секунди по-рано, на двеста метра от тяхната лодка. Нищо особено не се беше случило на задната му палуба, но не му убягна слабото вълнение и мехурчетата зад хидрофойла, когато той отново пое по пътя си.
После чу воя по радиото.
Кат се появи секунда след това.
Трябваше да се махнат оттук. Усещаше го с червата си.
— Монк! — извика някой. Беше Грей — тъкмо бе изплувал дясно на борд.
Слава Богу!
Монк понечи да свали бинокъла и точно тогава забеляза нещо дълго да пори водата. Перка разсичаше вълните. Метална перка.
— Мамка му…
Захвърли бинокъла и завъртя дросела на пълна мощност. Лодката подскочи напред с рев на двигателя. Монк завъртя кормилото, за да избегне Грей.
— Всички долу! — изкрещя той и нахлузи маската си. Нямаше време да вдигне ципа на костюма си.
Хукна към кърмата върху беснеещата лодка, стъпи на задната седалка и се хвърли във въздуха.
Торпедото удари. Ударната вълна на експлозията го преметна презглава. Нещо го блъсна в хълбока толкова силно, че чак зъбите му изтракаха. Той се удари във водата, претърколи се по повърхността й, гонен от огнена вълна.
Преди пламъците да го достигнат, потъна в хладната прегръдка на морето.
Рейчъл изскочи на повърхността точно когато Монк извика. Видя го как тича към кърмата. Заразена от паниката му, се превъртя за гмурване.
Тогава дойде експлозията.
Макар и смекчена от водата, ударната вълна сякаш прониза ушите й дори през плътния неопрен на качулката. Всичкият въздух излетя от дробовете й. Закопчалките на маската й се счупиха и в нея нахлу вода.
Тя зарита обратно нагоре. Не виждаше нищо, очите й горяха.
Главата й най-сетне излезе на повърхността и тя свали маската, за да излее нахлулата вода. Кашляше и се давеше Отломки от лодката падаха наоколо, димяха и се полюшваха във водата. Горящи реки от газолин яхаха вълните.
Тя се огледа трескаво.
Никой.
После вляво от нея някой изскочи над повърхността. Монк — замаян и полуудавен.
Тя заплува към него и го стисна за ръката. Маската му се беше извъртяла настрани. Рейчъл го задържа, докато той успее да си поеме нормално дъх.
— Мамка му — изхриптя той и си оправи маската. Нов звук се плъзна над водата. И двамата се обърнаха. Рейчъл видя голям хидрофойл — появи се иззад крепостта, килнат над плъзгачите си. Идваше към тях.
— Долу! — извикай Монк.
Гмурнаха се. Експлозията беше размътила водата и на метър не се виждаше нищо.
Рейчъл посочи по памет към входа на тунела, който се губеше в мътилката. Трябваше да стигнат до оставените там кислородни бутилки.
Стигнаха до натрупаните каменни блокове и тя се огледа, напрягаше очи да зърне входа на тунела или някой от другите. Къде се бяха дянали?
Придвижи се покрай блоковете. Монк се държеше близо до нея и се бореше с костюма си. Беше закопчан само до половината. Разтворената горна част се беше подвила и той не успяваше да дръпне ципа.
Къде бяха бутилките? Да не би да бъркаше посоките?
Нещо тъмно мина над главата й. Хидрофойлът. Ако се съдеше по реакцията на Монк, точно той беше източникът на неприятностите им. Дробовете й горяха.
Нещо просветна в сумрака напред. Тя заплува инстинктивно към светлината с надеждата да намери вуйчо си или Грей. От мрака се появиха двама водолази, приведени над моторизирани шейни. Мътилка се въртеше на спирали зад тях.
— Водолазите извиха в дъга, за да ги задържат до брега.
На светлината на лампите им проблеснаха стоманени стрели. Харпуни.
Сякаш за да подчертае заплахата, се чу остър припукващ звук. Стоманено копие се стрелна към Монк. Той се дръпна встрани, но харпунът прободе незакопчаната част на костюма му.
Рейчъл разпери ръце към водолазите.
Единият посочи с палец нагоре в знак да изплуват.
Измъкване нямаше.
Грей помогна на Вигор.
