за да илюстрира хрумването си.
Грей се обърна към Кат:
— Ти по-добре се връщай отвън. Свържи се с Монк. Минаха доста повече от няколкото минути, за които го предупредихме. Сигурно вече си гризе ноктите.
Кат кимна, но очите й се плъзнаха по камерата и се спряха за миг върху стъклената пирамида. После неохотно се обърна и тръгна по тунела към входния вир.
Лицето на Вигор грееше от вълнение.
— Не мисля, че пак ще пламне така. Грей кимна към Рейчъл.
— Златната пирамида сигурно е служела за хранилище. Съхранявала е енергията си, съвършено запазена в свръхпроводиматай матрица… докато зарядът не бъде освободен от токовия удар, предизвиквайки верижна реакция, която източва съхранената енергия.
— Това означава — каза Вигор, — че дори да открият тази пещера, онези от Драконовия двор никога няма да се доберат до гатанката.
— Нито до златния ключ — каза Грей и потупа чантичката на кръста си. — Най-сетне сме на цяла крачка пред тях.
Рейчъл долови облекчението и задоволството в гласа му, но все пак му напомни:
— Но първо трябва да разгадаем гатанката. Имам идея откъде да започнем, но не и какъв е отговорът.
Грей си приближи към нея.
— Какво точно правиш?
Беше разстлала на пода карта на Средиземноморието. С черен маркер беше отбелязала разни места по картата със съответните им имена отстрани.
Рейчъл махна, обхващайки с жест пещерата.
— Фразата — „каквото е горе, такова е долу“ — първоначално се е отнасяла до звездите и как да съотнесем позициите им към собствения си живот.
— Астрология — каза Грей.
— Не точно — възрази Вигор. — Звездите наистина са управлявали древните цивилизации. Съзвездията били пазителите на сезоните, по тях се ръководели пътешествениците, пак те били и домът на боговете. Цивилизациите изразявали почитта си към тях, като им строели монументи, един вид отражения на звездната нощ. Една нова теория за трите пирамиди в Гиза твърди, че подредбата им отговаря на трите звезди в пояса на Орион. Дори и в по-нови времена всеки католически храм се проектира по оста изток — запад, отбелязвайки изгрева и залеза на слънцето. Ние и до днес почитаме тази традиция.
— Значи трябва да търсим модели — каза Грей. — Значими местоположения на нещо на небето или на земята.
— И гробницата ни казва на какво да обърнем внимание — допълни Рейчъл.
— Тогава аз значи съм глух — каза Грей. Вуйчо й също вече се беше сетил.
— Бронзовият пръст на Колоса — каза той и погледна към Центъра на пещерата. — Пирамидата, навярно копие на онази в Гиза. Останките от Александрийския фар над нас. Дори и особената форма на гробницата — като барабан — може би е отражение на Мавзолея в Халикарнас.
— Чакай малко — прекъсна го Грей. — Какъв мавзолей?
— Друго от Седемте чудеса — обясни Рейчъл. — Нали пом-ниш до каква степен е обвързан Александър с всички тях?
— Да — каза Грей. — Нещо, че раждането му съвпаднало с едно от тях, а смъртта му — с друго.
— Храмът на Артемида — каза Вигор и кимна. — И Висящите градини във Вавилон. Всички те са свързани с Александър… и с това място.
Рейчъл посочи картата, върху която работеше.
— Отбелязах местоположенията на всичките. Пръснати са из източното Средиземноморие. На практика всичките са в района, изобразен на картата върху хематитовата плоча.
Грей разгледа картата.
— Казваш, че трябва да потърсим някакъв модел в разположението на тези седем точки, така ли?
— „Каквото е горе, такова е долу“ — цитира Вигор.
— И откъде ще започнем? — попита Грей.
— От времето — каза Рейчъл. — Или по-скоро от времето като процес, както намеква гатанката на Сфинкса. От раждането към смъртта.
Грей присви очи, после ги вдигна към нея, най-сетне проумял.
— В хронологичен ред. Според това кога са били построени Седемте чудеса.
Рейчъл кимна.
— Само че това аз не го знам.
— Аз го знам — каза Вигор. — Няма археолог в Средиземноморието, който да не го знае.
Коленичи и взе маркера от племенницата си.
— Мисля, че Рейчъл е права. Първата отпратка, която сложи началото на всичко това, е била скрита в една книга в Кайро, близо до Гиза. Пирамидите освен това са и най-старите от Седемте чудеса. — Той сложи върха на маркера върху Гиза. — Струва ми се много интересно, че тази гробница лежи под Александрийския фар, между другото.
— И защо? — попита Грей.
— Защото Фарът е построен последен. От първото към последното. Това може би подсказва и друго — че където и да е следващата ни спирка, тя ще е и последната, краят на пътя. Последната спирка.
Вигор се приведе и внимателно очерта линии, свързващи Седемте чудеса по реда на построяването им.
— От Гиза към Вавилон, после към Олимпия, където се е издигала статуята на Зевс.
— Предполагаемият истински баща на Александър — вметна Рейчъл.
— Оттам отиваме към Храма на Артемида в Ефес, после Халикарнас, после остров Родос… и накрая стигаме до нашето място на картата. Александрия и нейният прочут фар.
Вуйчо й ги погледна.
— Някой да се чуди още дали сме на прав път? Рейчъл и Грей се взираха в резултата от чертожните му усилия.
— Господи… — промълви Грей.
— Оформя съвършен пясъчен часовник — каза Рейчъл. Вигор кимна.
— Който е символът на отминаващото време. Съставен от Два триъгълника. Спомнете си, че египетският символ за белия прах, с който хранели фараоните, също е триъгълник.
В интерес на истината, с триъгълниците е изобразяван също и египетският камък „бенбен“, който е бил символ на свещеното познание.
— Какъв е този камък „бенбен“? — попита Грей. Отговори му Рейчъл:
— Това са шапките, поставяни на върховете на египетските обелиски и пирамиди.
— Но в изкуството се изобразяват предимно с триъгълници — добави вуйчо й. — Всъщност можеш да видиш такъв камък на гърба на всяка доларова банкнота. На американската валута е изобразена пирамида с кръжащ над върха й триъгълник.
— Онази с вписаното вътре око — каза Грей.
— Всевиждащо око — поправи го Вигор. — Символ на свещеното знание, за което говорех. Започвам да се чудя дали това общество на древни магове не е имало някакво влияние върху ранните братства на нашите предци. — Последното беше казано с усмивка. — Колкото до египтяните, при тях определено съществува мотив от триъгълници и тайно познание, всичките свързани с мистериозния бял прах. Дори и името „бенбен“ илюстрира тази връзка.
— Какво имаш предвид? — попита Рейчъл.
— Египтяните придавали значение на правописа на думите си. Например „а-и-с“ на древноегипетски се превежда като мозък „, но ако го обърнеш на“ с-и-а „, това вече означава“ съзнание „. Самият правопис е свързвал двете по значение — съзнанието към мозъка. А сега да се върнем на“ бенбен „.
Б-е-н“ се превежда като „свещен камък“, както споменах, но знаете ли какво означава, ако се чете отзад-напред? Рейчъл и Грей вдигнаха рамене едновременно.
