открият какво се крие тук, а друг начин нямаше.
Кат се потопи във водата да предаде съобщението. После излезе от вира и всички се върнаха при гробницата на Александър.
Вигор им махна да се разпръснат. Посочи едно от медните гърнета по края на басейна.
— Всеки да вземе по един стек кола и да заеме позиция при своето гърне.
Направиха го.
— Ще ни кажеш ли все пак какво ще правим? — попита Грей.
Вигор кимна.
— Ще демонстрираме друго научно чудо. Ще покажем познанията си за друга сила, позната дори на древните гърци. Наричали са я „електрикус“. С тази дума назовавали статичния заряд при търкането на плат в кехлибар. Наблюдавали са го във вид на светкавици и по мачтите на платноходните си кораби, последното по-късно се нарича „огънят на свети Елм“.
— Електричество — каза Грей. Вигор кимна.
— През 1938 — а един немски археолог, Вилхелм Кьониг, открил в Националния музей на Ирак странни глинени стомни. Били високи само петнайсет сантиметра. Приписвали ги на персийците — спомнете си, че Персия е родната страна на нашите библейски влъхви. Миниатюрните стомни били запушени с асфалт, а от асфалта стърчали медни цилиндри с железни пръчки в средата. Тази комбинация е позната на всеки, който познава електронауките дори в най-общи линии.
Грей се намръщи.
— А за онези, които не ги познават?
— Стомните… представлявали точно подобие на батерии и дори си спечелили името „Багдадските батерии“.
Грей поклати глава.
— Древни батерии?
— Както „Дженеръл Електрик“, така и списанието „Сайънс Дайджест“ направили копия на тези стомни през 1957 — а. Добавили им оцет и стомните произвели електричество със значителен волтаж.
Грей погледна гърнето в краката си. Вигор беше поискал кола, която също имаше високо киселинно съдържание. Забеляза и желязната пръчка, която стърчеше от гърлото на тежкото медно гърне.
— И твърдиш, че това са батерии, така ли? Древни батерии с медно покритие?
Плъзна поглед към басейна. Ако монсеньорът беше прав… Грей вече разбираше защо батериите са поставени във вира с морска вода. Какъвто и заряд да генерираха, той щеше да протече през водата към пирамидата.
— Защо не го направим по простия начин? — предложи Кат. — С акумулатор от лодката?
Вигор поклати глава.
— Мисля, че активирането на пирамидата е обвързано със силата на електрическия ток и позицията на батериите. Когато се отнася до силата на тези свръхпроводници — особено при проводник с такъв размер, — предпочитам да се придържам към оригиналните инструкции.
Грей беше съгласен. Спомни си трусовете и разрушенията в базиликата. И то само при един цилиндър с прах в м-състояние. Плъзна поглед по гигантската пирамида и си помисли, че ще е добре да се съобразят с препоръката на монсеньора.
— И какво трябва да направим сега? — попита той. Вигор отвори една от кутийките с кола.
— По мой знак започвате да пълните празните батерии. — Сви устни и добави: — А, освен това няма да е зле да се отдръпнем.
Монк седеше зад кормилото и почукваше с празна кутийка от кола по десния парапет. Омръзнало му беше цялото това чакане. Може пък гмуркането да не беше чак толкова неприятно в края на краищата. Водата изглеждаше все по-примамлива в тази жега.
Силен рев на двигател привлече погледа му към другия край на пристанището.
Хидрофойлът, който доскоро като че ли беше хвърлил котва, тръгваше. Монк се заслуша във воя на форсирания двигател. На палубата имаше някакво раздвижване.
Посегна към бинокъла си. По-добре беше да не рискува.
Преди да вдигне бинокъла към очите си, хвърли поглед към монитора на подводната камера. При входа на тунела все така нямаше никой.
Какво толкова правеше Кат?
Грей изля и третата кутийка в цилиндричната вътрешност на гърнето си. Колата шупна и се заизлива на балончета по медната обвивка на батерията — тя се беше напълняла.
Той стана и изпи остатъка от газираната напитка.
„Уф… диетична…“ Другите приключиха почти едновременно с него, изправиха се и отстъпиха назад.
По малко пяна се къдреше върху гърлата и на четирите гърнета. И толкоз — нищо друго не се случваше. Може би бяха сгрешили нещо или пък колата не вършеше работа — или пък, още по-вероятно, хрумването на монсеньора просто беше далеч от истината.
После една искра затанцува по върха на желязната пръчка в стомната на Грей, плъзна се по медната повърхност и изсъска в морската вода.
Същата хилава пиротехника се разигра и при другите батерии.
— Може да минат няколко минути, докато батериите генерират и отдадат електричество с необходимия волтаж. — Гласът на Вигор беше изгубил предишната си увереност.
Грей се намръщи.
— Мисля, че това няма да…
Едновременно и от четирите батерии изпукаха блестящи Дъги от електричество и по дъното на басейна се стрелнаха пламъци. И удариха с удивителна точност четирите ъгъла на пирамидата.
— До стената, назад! — изкрещя Грей.
Не беше нужно да ги предупреждава. Ударна вълна откъм пирамидата ги запрати към стените. Налягането предизвика у Грей фалшивото усещане, че лежи по гръб, че камерата с форма на барабан се върти, а пирамидата виси над него.
Грей обаче знаеше какво го държи.
Майснерово поле, силата, която можеше да левитира гробници.
А после започнаха истинските фойерверки.
От всички повърхности на пирамидата към тавана лумнаха припукващи светкавици, сякаш се целеха във вградените там сребърни звезди. Мълнии пронизваха и басейна, все едно се опитваха да заковат отразените във водите му звезди.
Грей усети как силната светлина прогаря ретината му, но не затвори очи. Струваше си риска да ослепее. Там, където светкавиците удряха водата, изригваха пламъци и танцуваха по повърхността на басейна.
Огън от вода!
Знаеше на какво присъства.
Електролиза на вода във водород и кислород. След което електричеството във въздуха възпламеняваше освободения газ.
Неспособен да помръдне, Грей наблюдаваше огъня под и над себе си. Мисълта му не беше в състояние да обхване силата, разбесняла се тук.
Чел беше теоретични разработки как свръхпроводниците можели да натрупват в матрицата си енергия, дори светлинна, за неограничен период. А в един съвършен свръхпроводник количеството енергия или светлина можеше да е безкрайно.
На това ли ставаха свидетели тук?
Преди да го е осмислил напълно, енергиите внезапно утихнаха като буря в чаша — страховита, но кратка.
