— Добре. Благодаря.
Монк измери с поглед силуета й върху екрана на камерата и въздъхна. Какъв смисъл имаше? Взе си бинокъла. Къде бяха онези две момичета по бански?
Рейчъл влезе в камерата последна. Двамата мъже отстъпиха встрани, за дай направят път. Въпреки предупреждението на Грей да пестят батериите, вуйчо й беше включил фенерчето си.
Двата лъча светлина осветяваха още една кръгла камера и куполообразен таван. Мазилката на тавана беше боядисана в черно. Сребърни звезди грееха ярко на тъмния фон. Само че не бяха нарисувани. Бяха от вграден метал.
Таванът се отразяваше в застиналата вода на вир, който заемаше почти целия под. Изглеждаше дълбок до коляното. Ефектът на огледалния образ създаваше впечатлението за съвършена сфера от звезди, горе и долу.
Но не това беше най-удивителната гледка.
В средата на помещението от вира се издигаше стъклена пирамида, висока човешки ръст. Изглеждаше така, сякаш се носи безтегловна в центъра на въображаемата сфера.
Стъклената пирамида хвърляше познати златни отблясъци.
— Възможно ли е…? — промълви Вигор.
— Златно стъкло — измърмори Грей. — Гигантски свръхпроводник.
Тръгнаха по тесния каменен перваз, който обточваше вира. По края му от водата стърчаха четири медни гърнета. Вуйчо й огледа едно от тях, после продължи. Древни лампи, предположи Рейчъл. Само че те си бяха донесли собствено осветление.
Насочи вниманието си към пирамидата в центъра на вира. Беше с квадратна основа и четири стени, като пирамидите в Гиза.
— Има нещо в нея — каза Рейчъл.
Стъклената повърхност отразяваше светлината и беше трудно да се различат детайли от вътрешността й. Рейчъл скочи във водата. Стигаше малко над коленете й.
— Внимавай — каза Грей.
— Ти пък все едно би се вслушал в такъв съвет — заяде го тя, докато газеше към пирамидата.
Плисък зад нея й подсказа, че и мъжете са нагазили в басейна. Стигнаха до стъклената конструкция. Вуйчо й и Грей насочиха фенерчетата си така, че лъчите им да проникнат във вътрешността й.
Появиха се две неща.
Едното беше в точния център на пирамидата. Представляваше бронзова скулптура на гигантски пръст, който со-чеше нагоре. Толкова беше голям, че Рейчъл се зачуди дали би могла да го обгърне с ръце. Детайлите на изработката бяха изключителни, от оформения нокът до гънките на ставите.
Но по-интересна й се стори другата фигура — тази под вдигнатия пръст. Фигура с корона и маска от злато и дълга бяла роба лежеше върху каменен олтар. Ръцете бяха опънати перпендикулярно от двете страни на тялото, по подобие на разпънатия Христос. Само че златното лице определено беше гръцко.
Рейчъл се обърна към вуйчо си.
— Александър Велики.
Вуйчо й тръгна бавно около пирамидата, за да я огледа от всички страни. Очите му се напълниха със сълзи.
— Гробницата му… историческите хроники споменават, че последният му дом бил от стъкло. — Посегна да докосне една от протегнатите ръце, само на няколко сантиметра отвъд стъклената преграда, после размисли и отпусна ръка.
— А бронзовият пръст? — попита Грей.
Вуйчо Вигор се върна при тях.
— Мисля, че е от Родоския колос, гигантската статуя при пристанището на острова. Посветена е била на бог Хелиос, но за модел е използван Александър Велики. Никой не предполага, че част от статуята все още съществува.
— И сега тази последна отломка се е превърнала в надгробна плоча на Александър — каза Рейчъл.
— Мисля, че всичко това е посветено на Александър — каза вуйчо й. — И на науката и познанието, които той е поддържал. Именно в Александрийската библиотека Евклид е открил законите на геометрията. А тук навсякъде има триъгълници, пирамиди и кръгове.
После посочи нагоре и надолу.
— Отразената сфера, разделена с вода, ни връща към Ератостен, който в Александрия изчислил диаметъра на Земята. Дори и водата тук — сигурно се влива през малки канали, щом нивото на басейна не спада. Пак в Библиотеката Архимед изобретил първата водна помпа на принципа на тирбущона, който се използва и до днес. Поклати глава с удивление.
— Всичко това е паметник на Александър и на изгубената Александрийска библиотека.
Това напомни нещо на Рейчъл.
— А не трябваше ли тук да има и книги? Септимий нали е скрил най-важните свитъци тук, долу?
Вигор се огледа.
— Сигурно са ги изнесли след земетресението. Тогава, когато са заложили и указанията. Свитъците трябва да са били отнесени в тайното хранилище, което търсим сега. Някъде наблизо.
Рейчъл долови трепета в гласа му. Какво ли друго щяха да открият?
— Но преди да продължим — каза Грей, — трябва да разгадаем тази гатанка.
— Не — каза Вигор. — На този етап не ни е даден дори достъп до гатанката. Спомнете си гробницата на свети Петър. Първо трябва да преминем някакъв тест. Да докажем знанията си, както го направи Драконовият двор с разбирането си на магнетизма. Едва след това се е разкрила тайната.
— Но какво трябва да направим? — попита Грей.
Вигор отстъпи назад, очите му бяха приковани в пирамидата.
— Трябва да я активираме.
— И как по-точно ще го направим? — попита Грей.
— Трябва ми малко кола — каза Вигор.
Грей чакаше Кат да му донесе последните кутийки кола. Трябваха им още два стека от по шест кутийки.
— Има ли значение дали е диетична, или от обикновената? — попита Грей.
— Не — каза Вигор. — Просто ми трябва нещо киселинно Дори лимонов сок би свършил работа, или оцет.
Грей погледна Рейчъл. Тя само поклати глава и сви рамене.
— Нещо против да ни обясниш? — обърна се Грей към вуй-чо й.
— Спомнете си, че първата гробница беше отворена с по-мощта на магнетизма — каза Вигор. — Знаем, че древните са познавали добре това свойство на някои метали. Магнитите били широко разпространени и използвани. Китайците са използвали компаси още през второто столетие преди Новата ера. За да продължим напред, трябваше да докажем, че разбираме магнетизма. Нали именно той ни доведе тук. Магнитен маркер, оставен под водата.
Грей кимна.
— Следователно тук трябва да демонстрираме друго научно чудо — продължи Вигор.
Прекъсна го появата на Кат. Тя изскочи над повърхността на вира, вдигнала високо още два стека от по шест кутийки, с което стековете ставаха четири.
— Ще ни трябва и помощта на Кат за малко — каза Вигор. — Необходими са четирима души.
— Как са нещата горе? — попита я Грей. Тя сви рамене.
— Спокойни. Радиото даде смущения, но Монк го оправи. Това беше единственото ни вълнение.
— Уведоми го, че за няколко минути няма да има връзка с теб — каза Грей неохотно. Но трябваше да
