Моси вдигна старата пушка и я протегна към Пейнтър.
— Ние не забравяме.
Пейнтър не се и съмняваше, че същата тази пушка е участвала в позорната битка отпреди почти две столетия. Прие я с уважение и със съзнанието, че връчената му кремъклийка е по-силна от всеки писмен договор.
Моси се настани на пода — плавно като младеж — с кръстосани крака.
— Трябва ни план.
Пола кимна на Камиси и повдигна чергата на вратата.
— Камиси, твоят джип е готов. Тау и Нджонго те чакат. — Погледна си часовника. — Трябва да побързаш.
Камиси се изправи. Всеки си имаше задача, която трябваше да се свърши преди мръкване.
Пейнтър срещна погледа на Монк. И отново видя тревогата в очите му. Ала тревогата му не беше за Пейнтър… а за Грей. До залез-слънце оставаха осем часа. Дотогава не можеха да направят нищо.
Грей беше сам.
— Наведи си главата — прошепна Грей на Фиона.
Вървяха към пазача в дъното на коридора. Грей беше с маскировъчна униформа, от ботушите до черната шапка — козирката бе дръпната ниско над очите му. Пазачът, от когото беше взел назаем униформата, сега лежеше в безсъзнание, със запушена уста, овързан като агне и натикан в голям гардероб в една от спалните на горния етаж.
Грей беше взел и радиостанцията му, която сега висеше закопчана на колана му. Дълъг кабел я свързваше със слушалката в ухото му. Репликите по линията бяха без изключение на датски, което малко го затрудняваше, но все пак му позволяваше да следи в най-общи линии развитието на ситуацията.
Ситнещата на половин крачка след Грей Фиона беше облечена като прислужничка — и нейната униформа произхождаше от същия гардероб. Беше й малко голяма, но пък така скриваше по-добре фигурата и възрастта й. В по-голямата си част прислугата беше от местното население, с тъмна кожа в различни оттенъци, съвсем типично за едно африканерско домакинство. Пакистанският произход на Фиона и кожата й с цвят на капучино се вписваха долу-горе добре. Беше скрила правата си коса под голямо боне. Би могла да мине за местна, стига да не се вгледаш отблизо. Беше влязла в ролята си и ситнеше послушно с прегърбени рамене и наведена глава.
Досега маскировката им не беше подлагана на изпитание.
Последната информация по радиото гласеше, че Грей и Фиона са някъде в джунглата. Входовете към господарската къща бяха запечатани електронно и охраната вътре беше сведена до минимум. Мнозинството от охраната претърсваше гората, външните сгради и участъка около оградата.
За жалост охраната в къщата не беше занижена чак толкова, че да оставят открит достъп до външна телефонна линия. Малко след като се вмъкнаха с електронната карта на Ишке, Грей си пробва късмета с няколко от телефоните в къщата. За да получиш достъп, трябваше да минеш през кодирана мрежа за сигурност. Всеки опит да набере външна линия само би издал присъствието им.
Така че не им оставаха много възможности.
Можеха да се скрият. Но какво щяха да постигнат с това? Кой знае кога Монк щеше да се добере до цивилизацията — и дали? Следователно трябваше да заложат на някакъв по-активен метод на действие. Планът беше най-напред да се доберат до архитектурния план на къщата. Което означаваше да проникнат в охранителния блок на приземния етаж. Единствените им оръжия бяха пистолетът на Грей и един портативен тазер в джоба на Фиона.
Напред, в дъното на коридора, един пазач патрулираше на повдигнатата галерия — охраняваше централния вход с автоматична пушка, Грей вървеше към него. Мъжът беше висок, едър, а тежките му клепачи му придаваха зъл, макар и донякъде комичен вид. Грей му кимна и продължи към стълбите. Фиона ситнеше по петите му.
Дотук — добре.
А после мъжът каза нещо на датски, Грей не разбра казаното, но определено звучеше мръснишки и завърши с нисък гърлен смях.
Извърнат наполовина, Грей видя как пазачът посяга към дупето на Фиона и я щипва здравата. С другата си ръка посегна към лакътя й.
Кофти идея.
Фиона се завъртя към пазача.
— Чупката, говньо.
Полата й забърса коляното на пазача. Синя искра мина през джоба й и се впи в бедрото му. Тялото му се изви силно назад и от гърлото му излезе задавено гъргорене.
Грей успя да го улови, преди да е паднал на пода, и го завлече в една стая наблизо. Пусна го на пода, цапна го силно с дръжката на пистолета, за да изпадне в безсъзнание, после се зае да го връзва.
— Защо го направи? — попита той Фиона.
Тя се приближи зад него и го ощипа силно по задника.
— Хей! — извика Пейнтър и се обърна.
— Хареса ли ти? — озъби му се Фиона. Бясна беше.
Пейнтър преглътна. Разбираше я, но въпреки това я предупреди:
— Не мога на всяка крачка да оставям по един вързан пазач.
Фиона стоеше със скръстени ръце. В очите й се четеше гняв, но и страх също. Грей не можеше да я вини за непремерените й реакции. Избърса студената пот от челото си. Може би наистина трябваше да се скрият някъде и да се надяват на чудо.
Радиото му изпука. Той се заслуша напрегнато. Дали някой не беше видял случката на стълбището? Успя да си преведе няколко думи от какофонията на разменените реплики: „… ge’vangene… водят през централния вход…“
Последваха още реплики, но Грей не чу почти нищо след онова „ge’vangene“.
Затворник.
Това можеше да означава само едно.
— Хванали са Монк… — прошепна той и усети как сърцето му изстива.
Фиона отпусна ръце, лицето й побеля от тревога.
— Хайде — каза той и тръгна към вратата. Беше взел от неутрализирания пазач тазера и пушката му.
Поведе пак по стълбите. Прошепна плана си на Фиона, докато бързаха надолу към преддверието. Долният етаж беше празен, преддверието — също.
Минаха по лъснатия под с проснати тук-там черги с африкански мотиви. Стъпките им ехтяха. И от двете страни по стените висяха препарирани трофеи — главата на заплашен от изчезване черен носорог, едър лъв с проядена от молци грива, цяла редица антилопи с различни рога.
Грей тръгна към преддверието. Фиона извади от джоба на престилката си бърсалка за прах от пера — беше част от дегизировката й. Застана встрани от вратата. Грей зае позиция от другата страна, стиснал пушката в готовност.
Не се наложи да чакат дълго, всъщност едва успяха да заемат позиция.
Колко ли пазачи щяха да ескортират Монк?
Поне беше жив.
Металната щора на централния вход започна да се вдига с дрънчене. Грей се наведе да преброи краката отвън. Вдигна два пръста към Фиона. Двама пазачи придружаваха затворник в бял анцуг.
Грей се показа, когато щората се вдигна докрай.
Пазачите видяха просто един от своите, застанал на пост при вратата. Влязоха, последвани от затворника си. Никой не забеляза тазера в ръката на Грей, нито Фиона, която се приближи от другата страна.
Нападението приключи за секунди.
