Грей коленичи. Пътеката пак се раздвояваше. Да тръгне назад значеше да се върне при къщата. Лявото разклонение продължаваше покрай гората над парка. Дясното водеше право към сърцето на джунглата.
Накъде да тръгне?
Оглеждаше съсредоточено ъгъла, под който падаха сенките, сравняваше ги наум с рисунъка, който беше запомнил от плазмения монитор. Дължината и посоката на сенките му бяха подсказали в най-общи линии позицията на изгряващото слънце спрямо клетката на Фиона. Оставаше му обаче да претърси голяма част от имението.
Крака затропаха по дъските и разклатиха пътеката.
Още пазачи.
Вече беше срещнал двама.
Метна пушката на рамо, претърколи се до ръба на пътеката и се прехвърли през него. Увисна на ръце за въжето и бавно се придвижи към листака. Миг по-късно трима пазачи изтрополиха над него и пътеката се разлюля. Грей стискаше въжето с всички сили.
След като пазачите отминаха, се покатери на пътеката. Докато премяташе крак на дъските, усети ритмична вибрация във въжето, за което се държеше. Още пазачи ли идваха?
Просна се по корем на дъските и доближи ухо до въжето. Трептенето имаше ясно различим ритъм, като от струна на китара. Три бързи подръпвания, три бавни, после пак три бързи. И се повтаряше.
Морзовата азбука.
SOS.
Някой удряше по въжето, изпращаше зов за помощ.
Грей се надигна и се върна приведен до мястото, където пътеката се разклоняваше. Опипа другите въжета. Само едно трептеше. Това надясно, към недрата на джунглата.
Възможно ли беше?
Поради липса на друго указание тръгна по дясната пътека. Вървеше близо до ръба й, за да не вдига шум и да не я люлее. Пътеката се разклони, после пак и пак. При всеки разклон Грей спираше да провери кое въже потрепва и тръгваше в съответната посока.
Толкова се беше съсредоточил, че след като се приведе да мине под едно голямо палмово листо, изведнъж се озова само на четири метра от поредния пазач — типичен представител на хитлеровата младеж. Беше се облегнал на въжето и гледаше право към него. И вече вдигаше пушката си.
Грей нямаше време да вдигне своята и без да спира, прехвърли тежестта си встрани — не за да избегне куршума. От това разстояние пазачът нямаше начин да пропусне.
Удари се силно във въжето и го разклати.
Пазачът се залюля заедно с него. Дулото на пушката му се вдигна твърде високо. Грей взе на две крачки делящото ги разстояние, наведе се под него и замахна с ножа.
Заби го в гърлото му — преряза ларинкса и заглуши напиращия вик. Завъртане и каротидната артерия цъфна и забълва кръв. След секунди пазачът щеше да е мъртъв. Грей го сграбчи и го преметна през перилото. Изобщо не му пукаше — толкова пресен беше споменът за смеха на пазачите, когато Райън бе паднал от клетката право в пастта на чудовището. Колко ли други хора бяха умрели по този ужасен начин? Тялото на пазача пропадна сред шепот на листа, после тупна в гъстия шубрак долу.
Грей приклекна и се ослуша. Беше ли чул някой падането на трупа?
Вляво, изненадващо близо, някаква жена извика:
— Стига си ритала решетките! Или ще отворим клетката още сега!
Грей позна гласа. Ишке. Близначката на Исак.
Един по-познат му глас й отвърна:
— Майната ти, плоскогъза кучко!
Фиона.
Жива беше.
Въпреки опасността Грей се ухили — и от облекчение, и с уважение.
Все така приведен, тръгна към гласовете. Излезе на кръгова пътека, която обикаляше покрай полянка сред джунглата. Същата, която беше видял на екрана. Клетката висеше под пътеката.
Фиона риташе решетките. Три пъти бързо, три пъти бавно, три пъти бързо. Лицето й излъчваше непоколебима решителност. Грей усещаше под краката си вибрациите, предадени по стоманените въжета.
Браво, добро момиче!
Явно беше чула сирените откъм къщата. Предположила бе, че това е работа на Грей, и се опитваше да му даде сигнал. Или това… или просто беше дяволски вбесена. И ритъмът случайно бе съвпаднал с международния зов за помощ.
Грей видя трима пазачи — двама вдясно и един вляво. Ишке, ослепителна в черно-белите си дрехи, бе право срещу него: стискаше с две ръце въжето, вперила поглед надолу към Фиона.
— Един куршум в коляното ще ти запуши устата — викна тя и посегна към пистолета на кръста си.
Фиона спря по средата на поредния ритник, измърмори нещо и отпусна крак.
Грей преценяваше шансовете. Разполагаше с една пушка срещу трима пазачи, всичките въоръжени, плюс Ишке с нейния пистолет. Шансовете не бяха добри.
От другата страна на полянката изпука статичен шум. Последваха го неясни думи.
Ишке откачи радиостанцията от колана си и я вдигна към устата си.
— Ja?
Слуша известно време, зададе някакъв въпрос, който Грей не разбра, после прекъсна връзката. Свали радиостанцията и се обърна към пазачите.
— Нови заповеди! Момичето да бъде убито веднага.
Укуфата нададе треперлив вой — готвеше се да се хвърли върху увисналото във въздуха момче. Камиси усещаше как жената се приближава към гърба му, но стискаше с две ръце въжето и не можеше да посегне към никое от оръжията си.
— Кой си ти? — попита отново жената. Стискаше здраво ножа.
Камиси направи единственото възможно.
Сви колене и се преметна през перилото, без да пуска въжето. Докато падаше надолу, зърна момчето — то политна рязко нагоре, размахало крака и ръце, и извика изненадано.
Укуфата скочи след измъкващата се плячка, ала тежестта на Камиси изтегли момчето почти до висящата пътека. Момчето се удари в дъските и рязкото дръпване изтръгна въжето от ръцете на Камиси.
Той падна по гръб в тревата. Момчето бе успяло да се хване за висящия мост. Жената гледаше надолу към Камиси, ококорила очи.
Нещо голямо се строполи на земята само на метър от него.
Камиси се надигна.
Укуфата също скочи — с олигавена уста и бясно ръмжене. Червеният й поглед се заби в единствената плячка наблизо.
Камиси.
Ръцете му бяха празни. Пушката му беше на дъските горе.
Съществото нададе вой, пълен с жажда за кръв и дива ярост. И скочи към него да му разкъса гърлото.
Камиси падна назад и вдигна единственото си оръжие — късото зулуско копие, което беше привързано към бедрото му. Навремето баща му го беше научил как да използва това оръжие. Като всички зулуски момчета. Преди да тръгнат за Австралия. По силата на инстинкт, вкоренен дълбоко в миналото на предците му, Камиси заби острието под ребрата на създанието — създание от плът и кръв, а не излязло от страшните приказки — и го заби дълбоко, като се възползва от тежестта на падащия отгоре му звяр.
Укуфата нададе пронизителен вой, замята се и изтръгна копието от ръката му. Камиси се претърколи
