друга червена светлинка, сигнализираща за нарушената функция на охранителната щора.
Вече беше при вратата. Краката на стола пукаха, смазвани от тежестта на стържещата щора.
Монк го настигна, останал без дъх, ръцете му все така бяха заключени с белезниците зад гърба.
Грей се мушна под стола и протегна ръка към топката на вратата. Невероятна гъвкавост, предвид щората, която му блокираше пътя.
Пръстите му най-после се свиха около топката и той я завъртя.
Заключено.
— Мама му стара!
Столът продължаваше да пука. Зад тях се чу тропот на ботуши. Последваха заповеди на висок глас.
— Подпри ме! — викна Грей на Монк. Налагаше се да отвори вратата с ритници.
Легна по гръб, присви крака към корема си и се опря на рамото на Монк.
В същия миг вратата се отвори сама и Грей видя два крака. Някой от патрулите явно беше забелязал повредата и беше дошъл да провери какво става.
Грей се прицели в прасците и ритна с всички сили.
Сварен неподготвен, мъжът залитна, удари си главата в металната щора и се строполи на дъските. Грей се мушна под щората и го изрита в главата с пета. Пазачът омекна окончателно.
Монк се претърколи след Грей, като в движение изрита стола, който задържаше щората. Тя, от своя страна, продължи спускането си безпрепятствено и с трясък затвори изхода.
Грей взе оръжията на поваления пазач. С ножа освободи ръцете на Монк, тикна в тях полуавтоматичния му пистолет, а самият той грабна пушката.
Хукнаха по висящата пътека. Пътеката се разклоняваше в самото начало на джунглата. Огледаха и двете посоки. Засега всичко изглеждаше чисто.
— Ще трябва да се разделим — каза Грей. — Така ще увеличим шансовете си. Твоята задача е да намериш помощ — да стигнеш до телефон и да се свържеш с Логан.
— А ти?
Грей не отговори. Нямаше нужда.
— Грей… тя може вече да е мъртва.
— Това не го знаем.
Монк се взря в лицето му. Беше видял чудовището на компютърния екран. Знаеше, че Грей всъщност няма избор.
Така че само кимна.
Без повече приказки двамата хукнаха в различни посоки.
Камиси се покатери по едно дърво и стигна до пътечката в зеления балдахин. Движеше се бързо и безшумно.
Долу укуфата обикаляше дървото, охраняваше плячката си. Силният трясък отпреди малко беше стреснал чудовището и то беше спряло да се катери, смъкнало се беше на земята и сега обикаляше в кръгове. Откъм господарската къща долиташе вой на охранителна система.
Камиси се чудеше какво става.
Дали не бяха открили Тау и Нджонго?
Или пък бяха намерили лагера им от другата страна на оградата? Бяха го маскирали като зулуски ловен бивак, един от многото в околността. Дали пък някой не се беше досетил, че служи и за друго?
Каквато и да беше причината за тревогата, тя беше вдъхнала известна доза предпазливост у чудовищната хиена, укуфата. Камиси се възползва от това, за да стигне до един от висящите мостове. Претърколи се на дъските и смъкна пушката от гърба си. Сетивата му бяха изострени до болка. Но не от ужас — ужасът си беше отишъл. Не му бяха убягнали спокойната походка на съществото, тихото гърлено ръмжене и острият нервен кикот, който преминаваше в пронизителни подвиквания.
Нормално поведение на хиена.
Макар и чудовищно по размери, животното не беше нито митично, нито свръхестествено.
И от това Камиси почерпи сили.
Затича по дъските към мястото, където висящата пътека минаваше близо до дървото на момчето. Откачи въжето от раницата си.
Наведе се през стоманените въжета, които служеха за парапет на дъсчения мост, и видя младежа. Подсвирна му. Момчето не сваляше очи от обикалящото под дървото чудовище, но все пак внезапният звук над главата му го стресна, то вдигна очи и видя Камиси.
— Ще те измъкна — извика тихо Камиси.
Ала не само момчето го чу.
Укуфата вдигна поглед към мостчето. Червените й очи се забиха като свредла в очите на Камиси. Зъбите се оголиха. Камиси долови в погледа на чудовището хладна пресметливост.
Същото животно ли беше нападнало Марша?
С най-голямо удоволствие би изпразнил и двете цеви на пушката си в ухилената му муцуна, но гърмежът щеше да привлече внимание. Така че вместо да стреля, той остави пушката до краката си. Щяха да му трябват и двете ръце. После извика:
— Момче! Ще ти хвърля въже. Вържи го около кръста си. Ще те изтегля.
Младежът кимна. Очите му бяха огромни, лицето — подуто от сълзи и страх.
Камиси залюля намотаното въже и го хвърли към момчето. Въжето се разви през листака. Не стигна обаче до момчето, а увисна на по-горните клони.
— Ще трябва да се покатериш!
На момчето не му трябваше втора покана. Сега, когато шансовете му да се спаси внезапно се бяха увеличили, усилията му да се изкатери нагоре получиха нов импулс. Изправи се, оттласна се и се хвана за горния клон. Изкатери се, хвана въжето и го стегна около кръста си. Движенията му бяха сръчни — явно не хващаше въже за пръв път. Дотук добре.
Камиси обра хлабината и стегна въжето за един от парапетите на моста.
— Почвам да те издърпвам! Ще се залюлееш.
— Побързай! — извика момчето, твърде силно и твърде рязко.
Камиси се наведе и видя, че укуфата е забелязала придвижването на момчето. Това бе включило инстинктите й за преследване, като на котка, която се втурва след бягаща мишка. Вече се катереше по дървото, като забиваше нокти в кората.
Нямаше време за губене. Камиси задърпа с всички сили. След секунда тежестта на момчето увисна изцяло върху ръцете му. Той се наведе и видя, че момчето се люлее като махало.
Укуфата също го наблюдаваше, очите й следяха дъгата. И продължаваше да се катери. Камиси разбра какво е намерението й. Намерението й беше да скочи и да повали момчето с тежестта си.
Задърпа по-бързо. Момчето продължаваше да се люлее.
— Wie zijn u? — внезапно излая нечий глас зад него.
Камиси се стресна и за малко да изпусне въжето. Погледна през рамо.
На пътеката стоеше висока стройна жена, цялата в черно и с хищни очи. Косата й беше руса и подстригана толкова ниско, че черепът й прозираше. Едно от по-големите деца на Вааленберг. Държеше нож.
Лошо.
Момчето под тях извика.
Камиси и жената погледнаха надолу.
Укуфата беше стигнала до мястото, където беше стояло момчето допреди малко, и се готвеше за скок. Жената се изсмя и смехът й прозвуча почти като кикота на създанието долу. Дъските изскърцаха, когато тръгна към Камиси с нож в ръка.
