настрана, останал без оръжие. Укуфата се затъркаля в тревата, изквича за последно и застина.
Мъртва.
Гневен вик отгоре привлече погледа му.
Жената на моста беше намерила пушката му и я беше насочила към него. Изстрелът изгърмя като взрив на граната. Един храст при краката му изригна буци пръст. Камиси запълзя панически назад. Горе на моста жената се прицели по-добре.
Вторият изстрел прозвуча някак по-различно.
Камиси се сви… и откри, че не е пострадал.
Вдигна очи тъкмо навреме да види как жената се прекатурва през перилото. Гърдите й се бяха превърнали в кървава каша.
Нова фигура се появи на пътеката горе.
Мускулест мъж с бръсната глава. Държеше пистолет, подпрян върху чукана на другата му ръка за опора. Наведе се и видя момчето, което все още висеше на ръце.
— Райън…
Момчето захлипа от облекчение.
— Измъкни ме оттук.
— Точно това смятах да направя… — Погледът му се спря на Камиси. — Стига онзи пич долу да знае накъде да вървим де. Защото аз определено се изгубих.
Два изстрела проехтяха в гората.
Ято зелени папагали излетяха от клонака с недоволни викове и пикираха над полянката.
Грей приклекна.
Монк ли бяха открили?
Ишке явно беше стигнала до същия извод, защото завъртя глава по посока на изстрелите и викна на пазачите:
— Проверете какво става!
И пак вдигна радиостанцията към устните си.
Пазачите, с пушки в ръце, хукнаха по кръговата пътека право към Грей. Сварен неподготвен, той се хвърли по корем и се превъртя, притиснал пушката към гърдите си. Преметна се под дъските и както и преди, се хвана за долното въже — но успя да се хване само с една ръка. Тялото му се залюля. Пушката се плъзна по рамото му и запада надолу.
Извил и протегнал до болка другата си ръка, Грей успя да закачи ремъка й с един пръст. Мълчаливо въздъхна от облекчение.
Пазачите затрополиха над него, ботушите им тропаха като чукове. Въжето, за което Грей се държеше с последни сили, се разлюля опасно.
Ремъкът се изплъзна от пръста му — гравитацията го обезоръжи и пушката падна в шубрака долу. Грей хвана въжето и с другата си ръка и увисна. Добре че поне пушката не гръмна, когато се удари в земята.
Стъпките на пазачите се отдалечиха.
Грей чу Ишке да говори по радиото.
И сега какво?
Тя имаше пистолет, а той — нож. Изобщо не се и съмняваше в умението й да си служи с пистолета.
Единственото му предимство беше изненадата.
Момент, който хората по принцип са склонни да надценяват.
Бавно, като местеше ръка след ръка, Грей се придвижи по долната страна на моста и стигна до кръговата пътека. Продължи и по нея, придържаше се към външния ръб, така че да е извън прякото полезрение на русата. Налагаше се да се придвижва бавно, иначе пътеката щеше да се залюлее от тежестта му и да предупреди Ишке. Съобразяваше движенията си с повеите на вятъра, който рошеше гъстия листак.
Ала появата му не остана незабелязана.
Фиона се беше свила в клетката си, възможно най-далеч от Ишке. Явно беше стресната от думите й — „Ще убием момичето веднага.“ Макар далечната стрелба да беше отклонила за кратко вниманието на русата жена, рано или късно тя щеше да се заеме с Фиона.
От по-ниското си местоположение Фиона веднага забеляза Грей, който се придвижваше бавно под моста като горила в бял анцуг, наполовина скрит от листака. Подскочи изненадано и почти се изправи, но после се сети какво се очаква от нея и пак седна. Очите й го следяха. Погледите им се срещнаха.
Въпреки безстрашните й на пръв поглед ругатни, страхът личеше ясно по лицето й. И изглеждаше толкова дребничка в тази клетка! Увила бе гърдите си с ръце, сякаш така можеше да се опази. Беше научила житейските уроци по трудния начин, на улицата, и Грей разбираше, че ругатните и циничното поведение са единствената й защита срещу паниката. Черпеше сили от тях… но пък резервите й май бяха на привършване.
Тя прикри ръката си с тяло, посочи надолу и леко поклати глава. Очите й бяха ококорени от страх.
Долу не беше безопасно.
Грей огледа гъстата трева и храстите по полянката. Сенките бяха плътни. Не видя нищо, но знаеше, че Фиона не го предупреждава току-така.
„Не падай“ — това му казваше.
Грей прецени придвижването си дотук. Ако си представеше кръговата пътека като циферблат, в момента се намираше почти на осем. Ишке стоеше на дванайсет часа. Имаше да покрие още разстояние, но ръцете му се уморяваха, пръстите започваха да го болят. Трябваше да се движи по-бързо. Това придвижване на пресекулки, спирането и тръгването го убиваха. Но го беше страх, че ако забърза, ще привлече вниманието на Ишке.
Фиона, изглежда, стигна до същия извод. Стана и пак започна да рита решетките, тресеше клетката и я люлееше с тежестта си. Това позволи на Грей да увеличи скоростта си.
За жалост, действията й предизвикаха гнева на Ишке и тя свали радиостанцията от ухото си и изкрещя:
— Стига с тия глупости!
Фиона продължи да блъска решетките и да ги рита.
Грей вече подминаваше девет часа.
Ишке се приближи до вътрешния парапет — за щастие, вниманието й беше насочено изцяло към Фиона — и извади някакво устройство. Издърпа със зъби антената му и го насочи към Фиона.
— Време е да се запознаеш със Скулд. Наречена е така на северната богиня на съдбата.
И натисна някакъв бутон.
Точно под краката на Грей нещо изрева от болка и гняв. Разлюля храсталака и излезе на тревистата полянка. Още една мутирала хиена. Сигурно тежеше повече от сто и петдесет килограма, цялата мускули и зъби. Изръмжа басово, козината по извития й гръб бе настръхнала. Бърните й се изтеглиха назад, хиената излая и захапа празния въздух, вирнала нос към клетката.
Грей си даде сметка, че животното го е дебнало през цялото време. Подозираше и какво ще последва.
Забърза и подмина десет часа.
Ишке — наслаждаваше се на страха на Фиона и удължаваше жестокото си удоволствие — извика:
— Един чип в мозъка на Скулд ни позволява да стимулираме яростта и апетита й. — И натисна отново бутона. Хиената изрева и подскочи към клетката. От устата й се точеха лиги. Бе полудяла от жажда за кръв.
Така значи Вааленбергови контролираха чудовищата си.
Чрез радиоимпланти.
Подчиняваха за пореден път природата на своята воля.
— Време е да утолим глада на бедната Скулд — каза Ишке.
Грей нямаше как да стигне навреме. Въпреки това удвои усилията си.
