мбилинто — хипопотам с размери на слон от тресавищата в Конго; мнгва — косматият хищник от кокосовите горички по крайбрежието.
Но в Африка понякога и легендите оживяваха. Като нсуифиси. Раираното човекоядно чудовище от Родезия, дълго смятано за фолклорна измишльотина от белите заселници… докато десетилетия по-късно не беше класифицирано като нов вид гепард с таксономично название Acinonyx rex.
Докато оглеждаше напрегнато джунглата, Камиси се сети и за друго митично чудовище, познато из цяла Африка. Наричаха го с различни имена — дубу, лумбува, керит, гетет. Дори само името му караше децата да пищят от страх. Голямо като горила, то беше истински демон заради бързината, хитростта и жестокостта си. Векове наред много ловци — и черни, и бели — бяха твърдели, че са го зървали. Всички деца от малки се научаваха да разпознават характерния му вой. Този район на зулуската земя не правеше изключение.
— Укуфа… — измърмори Камиси.
— Каза ли нещо? — попита доктор Феърфилд. Още стоеше наведена над мъртвото носорогче.
Това беше зулуското име на чудовището, което хората шептяха около лагерни огньове и в племенните краали.
Укуфа.
Смърт.
Знаеше защо се беше сетил точно за този звяр. Преди пет месеца един старец разгорещено твърдеше, че бил видял укуфа недалеч оттук. „Наполовина звяр, наполовина призрак с очи от огън“ — така го беше описал старецът без грам колебание. Само другите старци бяха приели сериозно твърденията му. По- младите, като Камиси, даже се бяха майтапили с него.
Тук обаче, в дълбоките сенки…
— Трябва да тръгваме — каза Камиси.
— Още не знаем какво я е убило.
— Не са били бракониери. — Друго не му трябваше да знае. Махна с пушката си към джипа. Щеше да се свърже по радиостанцията с управителя, да го уведоми, и толкова. Женският носорог е бил убит от хищник. Няма данни за бракониерство. Трупа щяха да оставят на мършоядите. Кръговратът на живота.
Доктор Феърфилд се изправи неохотно.
Някъде отдясно проточен вик раздра джунглата, придружен от пронизителен писък на голяма котка.
Камиси се разтрепери. Позна вика, не толкова с ума си, колкото с костния си мозък. Той го върна назад към лагерни огньове посред нощ, към истории за ужас и кръвопролитие, и по-назад дори, към нещо първично, към време преди речта, когато животът е бил чисто и просто инстинкт за оцеляване.
Укуфа.
Смърт.
Викът затихна и тишината ги затисна отново.
Камиси прецени наум разстоянието до джипа. Трябваше да тръгнат веднага към него, но без да изпадат в паника. Ако покажеха страха си, само щяха да предизвикат хищника.
Някъде в джунглата изригна нов вик.
После още един.
И още един.
Всичките от различни посоки.
Във внезапната тишина, която последва, Камиси си даде сметка, че имат само един шанс.
— Тичай!
Грей лежеше по корем на покрива, с главата надолу, проснат там, където не беше успял да улови Фиона. Момичето се беше преметнало през обвития в дим ръб и тази картина се беше запечатала сякаш завинаги в ума му. Сърцето му щеше да изскочи от гърдите.
„О, Господи… какво направих…“
Виещи сирени наближаваха улицата откъм фасадата и млъкваха, щом стигнеха до горящата къща.
Нов залп пламъци излетя иззад рамото му през таванския прозорец, придружен от нагорещена вълна дим. Повече не можеше да остане тук.
Насили се да се надигне на лакти, после на ръце.
Встрани от него огънят за миг утихна и се отдръпна. В краткото затишие Грей чу долу гласове, тревожни, приглушени. И по-близо до него… тих стон. Точно под ръба на покрива.
Фиона?
Пак се просна по корем и се плъзна странично към ръба на покрива. Дим се издигаше на валма от строшените прозорци под стрехата. Грей използва димната пелена като прикритие.
Стигна до улука и погледна надолу.
Точно под него имаше балкон от ковано желязо… не, не балкон. Площадка на външна стълба. Външната стълба, за която беше споменала Фиона.
Момичето лежеше напреко на площадката.
Фиона пак изпъшка замаяно, хвана се перилото и понечи да се надигне.
И други забелязаха движението.
Грей различи двама души във вътрешния двор. Единият стоеше в средата на плочника с насочена пушка и се прицелваше. Черен дим се издигаше откъм счупен прозорец на втория етаж и скриваше Фиона от погледа му. Стрелецът чакаше момичето да надигне глава над парапета.
— Залегни — изсъска Грей.
Тя погледна нагоре. По челото й се стичаше кръв.
Вторият стрелец заобиколи; стискаше в две ръце черен пистолет. Целта му беше да заварди стълбата, за да не могат да се измъкнат.
Грей даде знак на Фиона да не мърда, после запълзя по ръба на покрива, докато не се озова точно над втория стрелец. Врящият дим все така го скриваше, а и убиецът наблюдаваше най-вече стълбището. Застанал в позиция, Грей зачака. Хвана с дясната си ръка една тежка керемида.
Щеше да има само един шанс.
Мъжът долу вдигна пистолета си и сложи крак на първото стъпало.
Грей се наведе през ръба с вдигната ръка.
Подсвирна силно.
Стрелецът погледна нагоре, като едновременно с това завъртя оръжието си и падна на едно коляно. Дяволски бърз беше…
Но гравитацията беше по-бърза.
Грей метна керемидата. Тя се завъртя във въздуха като брадва и се стовари върху вдигнатото лице на мъжа с пистолета. Кръв шурна от носа му. Той падна тежко назад, удари главата си в плочника и повече не помръдна.
Грей се търколи отново, назад към Фиона.
Онзи с пушката стреля.
Грей не го изпускаше от поглед. Надявал се бе вторият стрелец да избяга, след като остане без подкрепление. Нищо подобно. Онзи само се изтегли в отсрещния край на двора и се прикри зад контейнер за смет, без да изпуска целите си от поглед. Позицията му беше близо до горящата задна фасада на книжарницата и бълващият от съседния прозорец дим го скриваше добре.
Грей се обърна към Фиона. Даде й знак да не се показва. Опиташе ли се да я изтегли на покрива, и двамата щяха да загазят.
Което означаваше, че може да направи само едно.
Хвана улука с една ръка, засили се, преметна се на площадката и се хвърли по корем.
Една тухла над главата му се пръсна на парчета от куршума на пушката.
Грей посегна към ножницата на глезена си и измъкна камата.
