на Смитсоновия институт, а старото изоставено бомбоубежище под земята беше преустроено в централното командване на Сигма — тайната сила от военни учени на АИОП в сърцето на множеството музеи и изследователски лаборатории.
Когато наближиха комплекса, Кат измъкна пръстите си от неговите.
Монк я изгледа. Все още го глождеше тревога.
Въпреки постигнатото съгласие усещаше малка ядка на несигурност зад уж нормалното й поведение. Дали нямаше и нещо друго освен бебето?
„Докато не съм сигурна.“
Сигурна в какво?
Тревогата не му даваше мира по целия път надолу към подземните офиси на командването. Ала последвалият инструктаж с Логан Грегъри, временно изпълняващия длъжността директор на Сигма, му струпа цял куп нови тревоги на главата.
— Заради бурята все така нямаме връзка с района. Всъщност целият Бенгалски залив е в лапите на електромагнитна буря — обясни седналият зад подреденото си бюро Логан. Едната стена беше заета от редица плазмени екрани. На два от тях течеше информация. Трети показваше данните от директна връзка с метеорологичен сателит, разположен над Азия.
Монк подаде на Кат снимка, направена при едно от преминаванията на сателита.
— С малко късмет преди съмване може да постъпят нови данни — продължи Логан. — Тази сутрин Анг Гелу излетял с хеликоптер от Непал заедно с медицински екип към манастира. Излетели са в промеждутъка между двете бури. Още е рано. Там сега е едва обяд. Така че скоро може да получим нова информация.
Монк и Кат се спогледаха. Бяха ги уведомили за разследването на директора. Връзката с Пейнтър Кроу се беше изгубила преди три дни. Ако се съдеше по изтерзания му вид, Логан Грегъри оттогава не беше мигнал. Беше с обичайния си син костюм, но леко омачкан на лактите и коленете, което си беше направо безобразен вид за втория човек в командването на Сигма. Сламенорусата му коса и слънчевият загар му придаваха младежки вид, но тази нощ му личеше, че всъщност е надхвърлил четиридесетте — подпухнали очи, бледност и две бръчки между очите, дълбоки колкото Гранд Каньон.
— Ами Грей? — попита Кат.
Логан решително подравни една папка върху плота на бюрото си, сякаш с това слагаше точка на предишната тема. Притегли друга папка и я отвори.
— Преди час срещу командир Пиърс е имало опит за покушение.
— Какво?! — Монк се наведе напред. — Защо тогава изобщо говорим за разни метеорологични прогнози?
— Успокой се. Той е на сигурно място и чака подкрепление. — Логан им разказа накратко за случилото се в Копенхаген, включително за оцеляването на Грей. — Монк, ти заминаваш при командир Пиърс. На летище „Дълес“ те чака самолет, излита след деветдесет и две минути.
Трябваше да му го признае — Логан дори не си погледна часовника.
— Капитан Брайънт — продължи Логан и се обърна към Кат. — Междувременно бих искал да си ми на разположение тук, докато наблюдаваме развитието в Непал. Свързах се с посолството ни в Катманду. Опитът ти в разузнаването ще ми е от полза.
— Разбира се, сър.
Монк изведнъж се зарадва, че преди да постъпи в Сигма, Кат беше работила за разузнаването. Сега щеше да е дясната ръка на Логан, докато трае кризата, на сигурно място под замъка Смитсониън, а не някъде на терен. Една тревога по-малко на главата му.
Кат го гледаше напрегнато. И ядосано някак, сякаш му беше прочела мислите. Монк се постара лицето му да си остане безизразно.
Логан се изправи.
— Е, оставям ви да се подготвите. — Отвори вратата на кабинета си, с което на практика сложи край на срещата.
Вратата едва се беше затворила зад тях, когато Кат го стисна силно над лакътя.
— Значи заминаваш за Дания?
— Ами да.
— А какво ще… — Дръпна го в дамската тоалетна, празна по това време на денонощието. — А какво ще правим с бебето?
— Не разбирам. Какво общо…
— Ами ако с теб се случи нещо?
Той примигна насреща й.
— Нищо няма да ми се случи.
Кат вдигна другата му ръка — протезата.
— Не си недосегаем.
Той дръпна ръката си и инстинктивно я скри зад гърба. Лицето му пламна.
— Операцията е нищо и никаква. Просто ще осигурявам Грей, докато той си свърши работата. Така де, даже и Рейчъл ще дойде. Най-вероятно ще им вися на главите да им светя. А после ще се метнем на първия самолет обратно.
— Щом е толкова незначително, защо не отиде някой друг? Мога да кажа на Логан, че ще ми трябва помощта ти тук.
— Да бе, и той ще ти повярва!
— Монк…
— Отивам, Кат. Ти държиш да не казваме на никого за бременността. Ако питаш мен, иде ми да го извикам с цяло гърло, за да ме чуе целият свят. Работата обаче е там, че си имаме задължения. Ти твоите. Аз моите. Бъди сигурна, че няма да поемам излишни рискове. — И отново сложи ръка на корема й. — Ще си пазя задника заради трима ни.
Тя сложи ръка върху неговата и въздъхна.
— Е, задникът ти е доста хубав.
Монк й се усмихна. Тя му отвърна със същото, но в очите й прозираха умора и притеснение. За това Монк можеше да направи само едно.
Наведе се към нея, докосна устните й със своите и прошепна:
— Обещавам.
— Какво обещаваш? — попита тя и леко се дръпна.
— Всичко — отговори той и я целуна.
Не се шегуваше.
— На Грей можеш да кажеш — каза тя, когато най-сетне се откъснаха един от друг. — Стига да ти се закълне, че ще си мълчи.
— Сериозно? — Очите му грейнаха, после се присвиха подозрително. — Защо?
Кат го заобиколи на път към огледалото и на минаване го плесна по дупето.
— Защото искам и той да ти пази задника.
— Хубаво. Макар че едва ли точно моят му е по вкуса.
Тя поклати глава и се огледа в огледалото.
— Уф, направо не знам какво да правя с теб.
Той застана зад нея и я прегърна през кръста.
— Ами… според Грегъри ми остават деветдесет и две минути. Не, вече деветдесет.
Лиза се влачеше след Пейнтър.
С лекотата на планинска коза той водеше надолу по стръмнината, осеяна с камънаци и коварни
