Анна поклати глава.
— Експериментите с горивния източник на Камбаната — Зерум 525 — намекваха за потенциалната употреба на енергията на точка нула като оръжие. Но никога не сме работили по това й приложение.
— Е, някой друг явно го е направил — каза Пейнтър. Помисли си за мъртвата ледено руса убийца.
Анна се обърна към него; на лицето й бе изписан ужас и пълно стъписване.
— Трябва да ги спрем.
— Кого? Кои са те?
Лиза се размърда.
— Мисля, че скоро ще разберем. — И посочи през прозореца.
Над върха вдясно от тях се бяха появили три хеликоптера, бели, за да се сливат с пейзажа. Развърнаха се и поеха от три страни към техния.
Пейнтър знаеше достатъчно за въздушния бой.
Бяха се развърнали в атакуваща формация.
— Северната кула е насам — каза доктор Улмщром и поведе Грей, Монк и Фиона през задната врата на изложбената зала. Райън беше тръгнал преди тях с една стройна жена, облечена в костюм от туид — уредничка в музея. Отишли бяха да направят копие на писмото на Хуго Хирцфелд, както и на всичко друго, свързано с научната дейност на прадядо му. Грей усещаше, че е близо до някои отговори, но първо му трябваше още информация.
С тази цел се беше съгласил директорът лично да ги разведе из замъка на Химлер. Именно тук беше започнала връзката на Хуго с нацистите. Грей си даваше сметка, че за да се придвижи напред, трябва да придобие възможно най-ясна представа за ситуацията през войната — а по-добър източник на подобна информация от директора едва ли щеше да намери.
— За да бъдат наистина разбрани нацистите — почна Улмщром, — човек не бива да ги разглежда само като политическа партия. Наричали себе си Nationalsozialistische Deutsche Arbeitepartei — Германска националсоциалистическа работническа партия, — но в действителност организацията им представлявала по-скоро култ.
— Култ ли? — попита Грей.
— Налице са всички данни за това. Духовен водач, чиито решения не се подлагат на съмнение, негови последователи, облечени еднакво, ритуали и кръвни клетви, провеждани тайно, и най-важното — въвеждането на символ, тотем, който да почитат безпрекословно. Hakenkreuz. Пречупеният кръст, наричан още свастика. Символ, събиращ в едно разпятието и звездата на Давид.
— Кришнарчета, тъпкани с анаболи — измърмори Монк.
— Не се шегувайте. Нацистите разбирали присъщата на идеите сила. Сила, по-голяма от всяко оръжие или ракета. Използвали я, за да подчинят и промият мозъците на цяла нация.
Светкавица озари коридора зад тях. Гръмотевица изтрополи по петите й, силна и басова. Осветлението примигна.
Всички спряха.
— Само един пищящ прилеп… — прошепна Монк. — Дори и най-малкият…
Лампите засветиха нормално и те продължиха напред. Коридорът свърши пред стъклена врата с решетки. От другата й страна имаше просторно помещение.
— Това е така наречената Obergruppenfuhrersaal. — Улмщром извади тежка връзка ключове и отключи вратата. — Вътрешното светилище на замъка. Тук обикновено не се допускат посетители, но мисля, че на вас ще ви се стори интересна.
Отвори вратата и ги покани да влязат.
Минаха един след друг. Дъжд плющеше по пръстена от прозорци на кръглата зала.
— Химлер построил тази зала като повторение на онази в Камелот, замъка на крал Артур. Дори имало дъбова кръгла маса в средата, където се събирали дванайсетимата висши офицери на неговия Черен орден.
— Какъв е този Черен орден? — попита Монк.
— Друго име на СС. По-точно Schwarze Auftrag, или Черният орден, е името, дадено от Химлер на кръга негови приближени, тайната кабала, която водела началото си още от окултисткото общество „Туле“.
Грей наостри уши. Пак „Туле“. Химлер бил негов член, прадядото на Райън също. Замисли се за връзката. Вътрешен кръг от окултисти и учени, които вярват, че някога светът е бил управляван от господарска раса… и че това ще се случи отново.
Директорът продължи разказа си:
— Химлер бил убеден, че тази зала и кулата, в която тя се намира, са духовният и географски център на новия арийски свят.
— Защо точно тук? — попита Грей.
Улмщром сви рамене и тръгна към центъра на залата.
— Някъде по тези земи тевтонците са надвили римляните в една от най-важните битки в историята на германските народи.
Нещо подобно им беше разказал и бащата на Райън.
— Но може да е имало и други причини. Тук легенди колкото щеш. Недалеч има група праисторически монолити, подобни на камъните при Стоунхендж, казват се Екстернщайн. Някои твърдят, че под тях били корените на Северното световно дърво, Игдрасил. А да не забравяме, разбира се, и за вещиците.
— Които са били избити тук — каза Грей.
— Химлер вярвал, вероятно с основание, че жените са били убити, защото са били езичници, практикуващи нордическите обичаи и ритуали. От негова гледна точка, фактът, че кръвта им е била пролята тук, бил по-скоро освещаване на тукашната земя.
— Значи агентите по недвижими имоти са прави — измърмори Монк. — Местоположение и пак местоположение, това е ключовата дума.
Улмщром се намръщи, но продължи без коментар:
— Каквато и да е причината, ето това е същинското предназначение на Вевелсбург. — И посочи към пода.
Рисунък от тъмнозелени плочки изпъкваше на белия фон в сумрака. Приличаше на слънце, от което излизаха дванайсет светкавици.
— Schwarze Sonne. Черното слънце. — Улмщром тръгна покрай външната окръжност. — И този символ е свързан с много легенди. Но за нацистите той символизирал земята, откъдето произлизал Всеотецът. Земя, позната под много имена. Туле, Хиперборея, Агарта. По-общо, символът представлявал слънцето, под което щяла да се прероди арийската раса.
— Което ни връща към Всеотеца — каза Грей, замислил се за руната Mensch.
— Това била върховната цел на нацистите… или поне на Химлер и неговия Черен орден. Да се въздигне немският народ до предишния си богоподобен статут. Именно затова Химлер избрал този символ за един вид лого на своя Черен орден.
Грей започна да се досеща за естеството на научния проект, възложен на Хуго. Биолог, свързан с Вевелсбург. Дали не се е забъркал в някаква още по-изродена форма на проекта Lebensborn, някакъв вид евгенична програма — теорията за низшите раси, които се плодят като зайци и развалят човешкия геном? На защо някой би пощурял по такава програма днес, и то до степен да убива хора наляво и надясно? Какво толкова беше открил Хуго, че да го запази в дълбока тайна, да го погребе шифровано в семейните си книги?
Спомни си какво им беше казал Райън за писмото, което прадядо му написал на дъщеря си малко преди
