се бяха между чука и наковалнята.
— Изстреляха ракета! — извика Анна от задната седалка.
Шеметна резка от пушек и огън мина от дясната им страна, само на метри от корпуса. Ракетата се заби в заледеното било пред тях. Лумна огън, разхвърчаха се скални отломки. Голям къс от билото се откърти и се плъзна по склона.
Гюнтер наклони хеликоптера и го изведе извън дъжда от отломки.
После се гмурна рязко надолу и се провря между два скални рида. Временно бяха извън директната линия на обстрел.
— Ако кацнем? — каза Анна. — Сега. И продължим пешком.
Пейнтър поклати глава и извика, за да го чуят над рева на двигателя:
— Тези хеликоптери имат инфрачервено засичане. Ще ни открият веднага. И няма начин да се измъкнем от ракетите и картечниците им.
— Тогава какво ще правим?
Нажежените до бяло шишове на главоболието продължаваха да го измъчват. Зрението му се беше свило до лазерен фокус.
Отговори Лиза — беше се навела напред откъм задната седалка и бе забила поглед в компаса.
— Еверест — каза тя.
— Какво?
Лиза кимна към компаса.
— Движим се право към Еверест. Защо не кацнем там и не се смесим с катерачите?
Пейнтър се замисли за плана й. „Да се скрием на видно място.“
— Заради бурята планината направо се беше задръстила — продължи тя високо. — Когато тръгнах, поне двеста души чакаха времето да се оправи. Имаше и войници от непалската армия. Може и още да са пристигнали след опожаряването на манастира.
Лиза хвърли поглед към Анна. Пейнтър видя изражението й и разбра какво означава. Двамата се бореха за живота си в една лодка със същите хора, които бяха опожарили манастира. Ала по-голям враг заплашваше и четиримата. Макар Анна да беше направила жесток и непростим избор, необходимостта от нейните действия беше предизвикана от действията на другата, вражеската фракция, която беше задвижила събитията, довела и четиримата дотук.
А Пейнтър знаеше и друго — че няма да се свърши само с това. Това тук беше само началото, диверсия, предназначена да отклони вниманието от нещо друго. От нещо чудовищно. Думите на Анна кънтяха в измъчената му глава.
„Трябва да ги спрем.“
— При толкова много сателитни телефони и видеообмен от базовия лагер едва ли ще посмеят да атакуват — каза Лиза.
— Да се надяваме — каза Пейнтър. — Защото ако не се оттеглят, ще поставим в опасност живота на много хора.
Лиза се намръщи. Пейнтър знаеше, че сред хората в базовия лагер е и брат й. Двамата се спогледаха.
— Става въпрос за нещо наистина важно — каза тя, стигнала до същото заключение, до което беше стигнал и той преди миг. — Налага се да поемем риска. Трябва да кажем на някого какво става!
Пейнтър само кимна.
— По-бързо ще е, ако минем над отсамния му склон, вместо да го заобиколим, за да стигнем до другия — каза Анна и посочи огромната планина пред тях.
— Значи тръгваме към базовия лагер? — попита Пейнтър.
Явно бяха постигнали единодушие.
Но не всичко зависеше от тях.
Над хребета изрева хеликоптер и плъзгачите му минаха сякаш на сантиметри над тях. Новопоявилият се, изглежда, не беше очаквал да ги открие тук. „Тигърът“ се извъртя и набра височина в изненадан пирует.
Уви, бяха ги открили.
Пейнтър се надяваше другите два хеликоптера да ги търсят далече оттук… но пък и един „Тигър“ беше достатъчен.
Тяхната невъоръжена машина зави към широка клисура, цялата в сняг и лед. Никакво прикритие. Вражеският пилот реагира веднага и ги последва.
Гюнтер увеличи скоростта максимално, може и да успееха да надбягат по-тежкия „Тигър“… но не и ракетите му.
Сякаш за да подчертае това, вражеският хеликоптер откри огън с картечниците си, куршумите задупчиха заледения сняг.
— Няма да го надбягаш, забрави! — изкрещя Пейнтър и вдигна палец нагоре. — По-добре се надбягвайте натам.
Гюнтер го погледна, свъсил вежди.
— Той е по-тежък — обясни Пейнтър. — Ние можем да се изкачим на по-голяма височина. Където няма как да ни последва.
Гюнтер кимна и дръпна лоста за управление назад. Хеликоптерът се изстреля нагоре като експресен асансьор.
Преследвачът им явно не очакваше подобна маневра и изгуби няколко секунди.
Пейнтър гледаше висотомера. Световният рекорд за височинно изкачване с хеликоптер беше поставен с машина от същия модел като тяхната, „А-Стар“, без въоръжение. Онзи хеликоптер беше кацнал на Еверест. Не беше нужно да се изкачват чак толкова високо — след седем хиляди метра тежкият „Тигър“ започна да изостава, роторите му блъскаха напразно разредения въздух, машината се клатеше странично, което допълнително възпрепятстваше успешна стрелба с ракетите.
А тяхната машина все така се издигаше към безопасността.
Но пък не можеха вечно да останат тук, горе.
Всичко, което отива нагоре, рано или късно трябва да се върне долу.
А като кръжаща акула, атакуващият хеликоптер ги чакаше в ниското. Трябваше само да ги следи, нищо друго. Пейнтър забеляза и другите два да летят към тях — истинска глутница, която се събира около ранената плячка.
— Мини над хеликоптера — каза Пейнтър и постави дланите си една над друга за по-ясно.
Гюнтер продължаваше да се мръщи, но въпреки това последва съвета му.
Пейнтър се извърна към Анна и Лиза.
— Вие двете, искам да гледате внимателно през страничните прозорци. Кажете ми, когато е точно под нас.
Те кимнаха, че са го разбрали.
Пейнтър хвана лоста пред себе си.
— Почти! — извика Лиза от своята страна.
— Готово! — извика и Анна секунда по-късно.
Пейнтър дръпна лоста. Той контролираше лебедката, прикачена към колесниците на хеликоптера. Въжето и сбруята бяха спуснали Пейнтър по-рано, когато преследваха убийцата в замъка. Само че сега той не спускаше сбруята. Лостът, който държеше, се използваше за изхвърляне на цялата лебедка, в случай че механизмът заяде. Пейнтър го дръпна докрай и усети тласъка на изхвърлянето.
Притисна лице към прозореца.
Гюнтер изведе хеликоптера встрани, за да виждат по-добре.
Тежката лебедка падаше с въртеливо движение, сбруята и въжето се развиваха в оплетена маса.
Всичко това се удари в роторите на хеликоптера под тях. Ефектът беше разрушителен. Роторите се откъртиха и се разхвърчаха във всички посоки. Самата машина се завъртя, килна се настрани и започна бързо да пада.
Нямаше време за губене. Пейнтър посочи единствения им съсед на тази височина. Белият масив на Еверест се издигаше напред, обвит в облачна пелена.
