Поредица символи беше написана с тебешир на дъската. Всичките бяха руни, забеляза Грей, а последната беше руната Mensch от библията на Дарвин.
Грей се опита да ги запомни. Пет символа. Пет книги. Пълният комплект от руните на Хуго Хирцфелд. Какво означаваха обаче? Коя тайна беше твърде красива, за да умре, и твърде чудовищна, за да я пуснат на воля?
Старецът сплете пръсти в скута си и кимна на Исак.
Той натисна някакъв клавиш и на плазмения екран се появи образ.
Голяма клетка висеше провесена в джунглата. Разделена беше на две половини. Във всяка се бе сгушил човек.
Грей направи крачка напред, но един от пазачите го спря с дулото на пушката си. Единият от пленниците на екрана вдигна лице — бледо лице, осветено от прожектор над клетката.
Фиона.
А в другата половина на клетката — Райън.
Фиона беше пристегнала несръчно лявата си ръка с подгъва на ризата си. Платът беше потъмнял и наглед влажен. Райън държеше дясната си ръка пъхната под мишницата на лявата и я стискаше. „Първо им пуснете кръв.“ Тъпата кучка явно беше нарязала ръцете им. „Дано се е ограничила само с това“, помисли си Грей. Черен гняв стисна стомаха му и сякаш отвори кухина в гърдите му. Зрението му се изостри под съпровода на учестения му пулс.
— Сега да поговорим, ja? — с топла усмивка каза старчокът. — Като джентълмени.
Грей се обърна към него, но така, че екранът да е в периферното му зрение. Дотук с благородството.
— Какво искате да знаете? — студено попита той.
— Библията. Какво друго открихте на страниците й?
— И ще ги освободите?
— А аз си искам шибаната ръка! — изсумтя Монк.
Грей го погледна, после пак се обърна към стареца.
Болдрик кимна на Исак, който на свой ред даде знак на един от пазачите и заповяда нещо на датски. Пазачът излезе през двойната врата.
— Няма нужда от повече враждебност. Имате думата ми, стига да съдействате. Към всички ви ще се отнесем добре.
Грей не виждаше смисъл да отлага, още повече че можеше да отлага единствено лъжи. Извърна се, така че да се видят стегнатите му китки.
— Ще трябва да ви покажа какво открихме. Само с думи няма да мога да го обясня точно. Става въпрос за друг символ, подобен на тези.
Ново кимване и след миг Грей беше свободен. Разтърка китките си и тръгна към черната дъска. Няколко пушки неотклонно следяха движенията му.
Трябваше да нарисува нещо убедително, само че не знаеше почти нищо за руните. Спомни си чайника на Химлер, онзи, който бяха видели в музея. Беше украсен с рунически символ. Можеше само да се надява, че символът ще е достатъчно тайнствен и следователно убедителен. А току-виж объркал сметките на тази банда откачалки, които явно бяха на път да разгадаят мистерията.
Взе тебешир и скицира символа от чайника.
Болдрик се приведе напред и присви очи.
— Слънчево колело. Интересно.
Грей застана до дъската с тебешира в ръка, като ученик, който чака учителят да произнесе присъдата си над решената математическа задача.
— И само това сте открили в библията на Дарвин? — попита Болдрик.
С периферното си зрение Грей улови самодоволната усмивка върху лицето на Исак.
Нещо не беше наред.
Болдрик чакаше отговора му.
— Първо ги пуснете — настоя Грей и кимна към монитора.
Погледнаха се в очите — старецът и Грей. Въпреки лицемерната любезност на възрастния мъж Грей лесно разпозна суровия интелект и жестоката жилка у него. Старецът искрено се наслаждаваше на ставащото.
Накрая Болдрик все пак прекрати двубоя с погледи, отмести очи към внук си и кимна отново.
— Wie eerst? — попита Исак. Първо кой?
Грей се напрегна. Нещо определено не беше наред.
Болдрик отговори на английски, отново впил поглед в Грей, за да се наслади изцяло на забавлението.
— Момчето. Момичето ще го оставим за по-късно.
Исак въведе команда на клавиатурата.
На екрана дъното на едната половина от клетката се отвори под Райън. Той извика беззвучно и размаха ръце и крака. Падна тежко във високата трева под клетката, но бързо скочи и се заоглежда ужасено. Явно се страхуваше от нещо, което Грей не виждаше, нещо, привлечено от кръвта им.
Думите на Ишке пак прозвучаха в главата му.
„Чакаме само знак от grootvader… после ловът може да започне.“
Какъв лов?
Болдрик даде знак на Исак, все едно завърта топка на врата.
Исак натисна някакъв клавиш и от колоните се ливнаха звуци. Викове и писъци.
Ясно се чу гласът на Фиона:
— Бягай, Райън! Качи се на някое дърво!
Момчето направи кръг под клетката, после хукна — накуцваше — и излезе от кадър. И сякаш за да стане още по-лошо, отнякъде се чу смях. От пазачи извън обсега на камерата.
А после колоните избълваха нов писък.
Писък на хищник, жаден за кръв.
Кръвта на Грей се смрази.
Болдрик плъзна ръба на дланта си пред гърлото си и колоните млъкнаха.
— Не само орхидеи развъждаме тук, капитан Пиърс — каза старецът: бе зарязал всякакви любезни преструвки.
— Дадохте дума — каза Грей.
— При условие, че съдействате! — Болдрик плавно се изправи и махна презрително към черната дъска. — За глупаци ли ни вземате? Ние знаем, че в библията на Дарвин няма нищо друго. Вече разполагаме с всичко необходимо. Това беше само тест, демонстрация. Доведохме ви тук по други причини. Други въпроси чакат своя отговор.
Грей залитна, осъзнал какво означава казаното.
— Газът…
— Беше предназначен само да ви обезвреди. Изобщо не сме искали да ви убиваме. Но трябва да призная, че малкото ви театро ми хареса. Сега обаче е време да продължим.
Болдрик пристъпи към екрана на стената.
— Вие носите отговорност за малката, нали? За това момиче с огнен нрав. Zeer goed. Ще ви покажа какво я чака в гората.
Кимване, въведена команда от клавиатурата и върху екрана се отвори допълнителен прозорец.
Очите на Грей се разшириха от ужас.
Болдрик заговори.
— Искаме информация за един ваш съучастник. Но първо исках да съм сигурен, че сме приключили с игричките, ja? Или ви е необходима още една демонстрация?
