остъклена зимна градина, осветена отвътре, грейнала в здрача преди зазоряване като изгряващо слънце.
Богатството зад всичко това беше почти немислимо.
Отправиха се към къщата по каменна алея, която пресичаше градината и минаваше по мостчета над няколко езерца и поточета. Двуметрова змия се плъзна през едно от каменните мостчета. Изглеждаше най- обикновена, докато не изправи глава и не разпери качулката си.
Кралска кобра.
Змията остана да пази моста, докато белезникавият мъж не отчупи една дълга тръстика и не я прогони, все едно беше невъзпитана котка. Змията изсъска с оголени зъби, но отстъпи, плъзна се по подпорите на моста и изчезна.
Продължиха напред, все едно не се е случило нищо. Грей установи, че главата му постепенно се отмята назад, колкото повече се приближаваха до господарската къща.
Забеляза още една ексцентричност в конструкцията й. От горните етажи се проточваха пътечки към гората — всъщност дъсчени висящи мостчета, — по които можеше да се премине от тях право в балдахина на джунглата. Висящите пътеки бяха обточени с лампи и блещукаха като съзвездия из тъмната гора. Грей се огледа, без да изостава от другите. Лампички светеха из цялата джунгла.
— Главите горе — измърмори Монк и кимна вляво.
Горе, на пътечката сред листака, с бавна крачка се появи пазач, очертан на светлината от лампите, с пушка на рамо. Грей погледна към Монк. Където има един, сигурно има и още. Цяла армия можеше да скрие в зеления балдахин. Бягството изглеждаше все по-невъзможно.
Накрая стигнаха до стъпала, извеждащи към широка дървена веранда. Там ги чакаше жена — близначката на белезникавия им придружител, също толкова издокарана. Мъжът пристъпи към нея и я целуна по двете бузи.
Заговори я на датски. Макар да не знаеше добре езика, Грей поназнайваше достатъчно, за да схване смисъла на казаното.
— Другите готови ли са, Ишке? — попита мъжът.
— Само чакаме знак от grootvader. — Тя кимна към осветената зимна градина в другия край на верандата. — После ловът може да започне.
Грей се зачуди какво ли има предвид.
Русият мъж въздъхна тежко, обърна се към тях и приглади една непослушна къдрица на мястото й.
— Дядо ще ви приеме в солариума. — После тръгна по верандата към упоменатото помещение. — Ще разговаряте с него любезно и почтително, иначе лично ще се погрижа да си платите за всяка неуважителна дума.
— Исак… — извика му жената.
Той спря и се обърна.
— Ja, Ишке?
— De jongen en het meisje? Дали да не ги изведем сега?
Мъжът й отвърна с кимване, после излая някаква заповед на датски.
Грей застина. Наложи се да го дръпнат, за да продължи. Хвърли поглед през рамо към жената. Тя се скри в къщата.
De jongen en het meisje.
Момчето и момичето.
Райън и Фиона.
Значи бяха живи. Този извод би му донесъл известно облекчение… ако не бяха думите на Исак, от които сърцето му изстина.
„Първо им пуснете малко кръв.“
Пейнтър седеше с химикалка в ръка. В самолета цареше тишина — ако се изключеше хъркането на Гюнтер. Той сякаш пет пари не даваше за опасността, която ги чакаше в края на полета. Но пък него не го засягаха времевите ограничения, с които трябваше да се съобразяват Пейнтър и Анна. Макар и тримата да се бяха отправили към едно и също място — дееволюцията, — Анна и Пейнтър имаха значителна преднина.
Понеже не можеше да заспи, Пейнтър се беше заел да прегледа историята на клана Вааленберг: прехвърли цялата събрана за семейството информация.
Първо правило — опознай врага си.
Вааленбергови стъпили в Африка през Алжир още през 1617-а. С гордост проследявали корените си чак до позорно известните берберски пирати, върлували във водите покрай северноафриканския бряг. Първият Вааленберг бил кормчия на прословутия пират Слеймън Рейс де Веенбур, който командвал цяла флотилия корсари с база в Алжир.
Накрая, забогатели от търговията с роби, Вааленбергови се преместили на юг и се заселили в голямата датска колония на нос Добра надежда. Ала пиратството им не свършило. Просто се прехвърлило на сушата. Установили жесток контрол над датските имигранти в областта и когато в земите им било открито злато, обрали големите печалби. А злато там имало много. Ридът Уитуотърсранд, ниска планинска верига близо до Йоханесбург, давал четиридесет процента от световния добив на злато. Макар и не толкова пословично богата като прословутите диамантени мини на Де Беерс, златната мина на Рида все пак си оставала едно от най-ценните находища на богатство в света.
Именно с това богатство зад гърба семейството основало династия, която оцеляла след двете бурски войни и след всички политически машинации, в резултат на които се появила днешната Южноафриканска република. Били едно от най-богатите семейства на планетата, макар че през последните няколко поколения живеели все по-уединено, особено след като на трона се възкачил настоящият им патриарх, сър Болдрик Вааленберг. И колкото повече изчезвали от общественото полезрение, толкова повече слухове се трупали около тях — за жестокости, перверзии, наркомании, кръвосмешения. А в същото време Вааленбергови умножавали богатството си, трупали акции в диамантената, петролната, химическата и фармацевтичната индустрия. По цял свят.
Възможно ли беше именно това семейство да стои зад събитията в Granitschloss?
Определено бяха достатъчно влиятелни и с почти неограничени финансови ресурси. А и татуировката, която Пейнтър беше видял на ръката на русата убийца, определено приличаше на „Кръста“ от герба на Вааленберг. А да не забравяме и близнаците, Исак и Ишке Вааленберг. Каква цел преследваха те в Европа?
Толкова много въпроси без отговор.
Пейнтър почука с химикалката по герба на Вааленбергови.
Имаше нещо в този символ…
Заедно с фамилната история на клана Вааленберг Логан беше пратил информация и за символа. Можел да бъде проследен до келтите, друго от северните племена. Един вид изображение на слънцето, този соларен символ често бил всичан в келтските щитове и оттам дошло името му — „щитов възел“.
Ръката на Пейнтър застина.
„Щитов възел.“
Думи прокънтяха в главата му, думите, изречени от Клаус точно преди да умре, проклятие към всички.
„Всички ще умрете! Когато възелът се затегне около вратовете ви!“
Тогава Пейнтър реши, че Клаус се е изразил погрешно, че всъщност има предвид примка, клуп. Но ако бе имал предвид символа?
„Когато възелът се затегне…“
Пейнтър обърна един пристигнал по факса лист. Поглеждаше Вааленберговия герб и рисуваше. Нарисува
