очите на каменния идол горе, чиято „превръзка“ Грей беше свалил, за да хванат падащата Сюзан.
И където сноповете докосваха езерото, белезникав вир като разредено мляко блещукаше насред тъмната повърхност, сякаш по пътя си надолу светлината се превръщаше във вода и се изливаше на силна струя в езерото.
Млечното сияние се вълнуваше и завихряше, на приливи и отливи.
С две думи, изглеждаше живо. Каквото си беше.
— Слънчевата светлина енергизира цианобактериите във водата — каза Лиза.
Няколко капки се отрониха една след друга от очите на идола горе и паднаха със съскане в белезникавия вир. Мястото на допира моментално почерня.
— Киселина — каза Грей, с което напомни на всички за опасността горе. — От бомбата. Стича се през очите. Не знам колко време ще им отнеме да неутрализират помещението горе, но засега поне каменният блок още е на мястото си. Рано или късно обаче ще го сполети съдбата на олтара — ще слязат и ще го натрошат на парчета.
— И какво ще правим? — попита Сейчан.
— Ще се махнем оттук, какво — изсумтя Ковалски. Грей се обърна към Лиза.
— Би ли изтичала да провериш арката отсреща? Може да има друг изход. Както каза Вигор, черупката на костенурката има отвори за главата и за опашката. Това е единствената ни надежда.
Лиза възрази:
— Грей, мисля, че е по-добре да остана при Сюзан. Все пак съм лекар и…
Откъм брезента се чу стон. Сюзан вдигна немощно ръка. Лиза бързо клекна до нея, като внимаваше да не я докосва.
— Тя все още е единствената ни надежда да открием лечение.
— Мога аз да отида — предложи услугите си Сейчан. Лиза вдигна поглед и зърна по лицето на Грей проблясък на подозрение. Той май нямаше много вяра на тая жена. Въпреки това кимна.
— Само намери начин да се измъкнем. Сейчан тръгна без повече приказки. Останалите поеха покрай каменния бряг. Грей бавно оглеждаше кухината.
— Това ми прилича на стара депресия в скалния масив. Сещате се, голяма пукнатина, през която се изцежда вода, като във Флорида или прословутите подземни пещери в Мексико. Плочата от пясъчник горе явно е запушила първоначалния отвор.
Лиза се наведе и взе щипка от някакво сухо вещество в ъгъла до стената. То се разтроши в пръстите й.
— Вкаменено гуано от прилепи — каза тя. — На даден етап пещерата е била отворена към повърхността.
Изтръска пръстите си и погледна към Сюзан. Започваше да сглобява пъзела и картинката потвърждаваше предишните й заключения.
— Древните кхмери сигурно са открили депресията, сиянието откъм дъното й ги е впечатлило дълбоко, решили са, че това е дом на някой бог, и са се опитали да го впишат в храма — каза Вигор.
— И неволно са пресекли граница, отвъд която не е трябвало да стъпва човешки крак — добави Лиза. — Нарушили са равновесието на една крехка биосистема и са пуснали вируса на свобода. Свикнали сме да посягаме към всичко, което видим, но понякога природата ни плясва през ръцете.
Продължиха в бавна процесия покрай брега.
Тесен каменен пръст навлизаше във водата малко пред тях, едва различим в тъмнината. Единствено ограждащият го прилив на млечна вода разкриваше присъствието на малкия полуостров.
И на още нещо.
— Това кости ли са? — попита Ковалски, вперил поглед във водата отстрани.
Всички спряха да погледнат.
Лиза се приближи до ръба на езерото. Меката светлина проникваше дълбоко в кристалната вода. Каменното дъно се спускаше плавно под повърхността, а на десетина метра навътре изведнъж свършваше. Навсякъде по плиткото дъно на езерото лежаха купчини кости — крехки птичи черепи, тук-там малък гръден кош на маймуна, скелет на някакво животно с извити рога, а недалеч от брега и голям череп на слон с един отчупен бивен, белеещ се като светъл камък под водата. Имаше и други обаче — счупени фемури, по-дълги тибии, ребра, принадлежали на гръден кош, по-голям от маймунските, и череп до череп, като пръснати зарчета по игрална маса.
Всичките човешки.
Езерото беше една голяма костница.
Смълчани, те продължиха напред.
Сиянието в средата на езерото бавно набираше сила. Пощипването в ноздрите, което беше подразнило Лиза, се засили. Тя си спомни мъртвата крайбрежна зона при наветрената страна на остров Рождество.
Биотоксини.
Ковалски сбърчи нос, после и цялото си лице.
Острата миризма подейства и на Сюзан, сякаш бяха поднесли под носа й ароматни соли. Клепачите й потрепнаха и се отвориха, очите й грейнаха в тъмнината със същото сияние като белезникавия вир в средата на езерото. Все още беше твърде замаяна, но погледът й попадна на Лиза и тя се опита да седне.
Грей и Ковалски я свалиха на пода с брезента. И без това имаха нужда да починат малко.
Лиза приклекна до Сюзан, помогна й да седне и придърпа брезента около раменете й.
Сюзан видя Ковалски и се сви.
— Няма нищо — побърза да я успокои Лиза. — Всички тук са наши приятели.
После й ги представи набързо. Постепенно Сюзан дойде на себе си. Дори понечи да се усмихне… а после погледът й се плъзна над рамото на Лиза и попадна върху светещото езеро.
Сюзан се дръпна, гърбът й се удари в стената и тя се сви на кълбо.
— Не бива да сте тук — изскимтя тя.
— Без майтап? — изръмжа Ковалски.
Сюзан не му обърна внимание, приковала поглед в езерото. Сниши глас:
— Ще стане като на Рождество. Само че стократно по-зле… заради затвореното пространство. Всички ще се заразите.
Това Лиза го знаеше. Кожата вече я сърбеше.
— Трябва да се махнете. — Сюзан събра сили и се изправи, подпираше се на стената. — Само аз мога да остана. Трябва да остана.
Лиза видя страха в очите й, видя също увереност и решителност.
— Заради лекарството? — попита тя.
Сюзан кимна.
— Трябва да бъда заразена повторно, при това тук, от източника. Не мога да кажа откъде го знам, но е така. — Вдигна ръка към главата си. — Все едно… все едно живея с единия крак в миналото и с другия в настоящето. Трудно ми е да се задържа тук. Всичко се влива в мен, изпълва ме до пръсване, всяка мисъл, всяко усещане. Не мога да се изключа. И… и… сякаш се разширявам.
Страхът грейна още по-силно в очите й. Описаното от Сюзан състояние приличаше на аутизъм, помисли си Лиза, неврологична неспособност да спреш потока от информация, с която те заливат сетивата ти. Но немалко аутисти притежаваха гениални способности в някоя тясна област на човешкото познание, способности, породени от препрограмирането на поразените им от болестта мозъци. Лиза опита да си представи патофизиологията на онова, което се случваше в мозъка на Сюзан, гъмжащ от непривични биотоксини и енергизиран от бактериите, които ги произвеждаха. Хората използваха нищожна част от невралния капацитет на мозъка си. Какво ли би показала една електроенцефалограма на мозъка на Сюзан сега? Сюзан залитна към ръба на водата.
— Това е единственият ни шанс, друг няма да имаме.
— Защо? — попита Грей и пристъпи към нея.
— След като езерото достигне критичната си маса и изхвърли пълния си биотоксичен товар, ще се изчерпи. И ще минат още три години, преди отново да достигне готовност. — Откъде знаеш всичко това? — попита той.
