Сюзан погледна към Лиза за помощ.
— Просто знае — каза Лиза. — Свързана е по някакъв начин с това място. Затова ли толкова настояваше да дойдем тук, Сюзан?
Тя кимна.
— Открие ли се за слънчева светлина, езерото започва да акумулира енергия. Страх ме беше, че ще пропусна момента, а тогава…
— Тогава светът ще трябва да чака безпомощен още три години. Без лечение. Пандемията ще плъзне навсякъде. — Лиза си представи ужаса от туристическия кораб, разраснал се в глобален мащаб.
Вцепенението й бе прекъснато от Сейчан, която се върна на бегом, задъхана, лицето й лъщеше от пот.
— Намерих врата.
— Тогава вървете — настоя Сюзан. — Тръгвайте.
Сейчан поклати глава.
— Не можах да я отворя.
Ковалски изсумтя:
— Пробва ли да я бутнеш силно?
Сейчан завъртя очи, но все пак кимна.
— Да, опитах се.
Ковалски разпери ръце в знак, че се предава.
— Е, с това моите идеи се изчерпват.
— Над вратата има издялан в камъка кръст — продължи Сейчан. — И надпис, но не можах да го разчета в тъмното. Може той да ни подскаже нещо.
Грей се обърна към монсеньора.
— Фенерчето е у мен — каза Вигор. — Ще ида с нея.
— Побързайте — каза Грей.
Вече им ставаше трудно да дишат. Светлото петно в средата на езерото се беше разширило значително и пълзеше към брега покрай вдадения навътре каменен кей.
Сюзан посочи към кея.
— Трябва да ида там.
Всички тръгнаха към тесния полуостров. Грей настигна Лиза.
— Преди малко спомена за нарушеното равновесие на биосистемата. Какво според теб става тук, по дяволите? — Махна към езерото и към Сюзан.
— Не мога да ти отговоря със сигурност, но мисля, че знам кои са ключовите играчи в сценария.
Грей й кимна да продължи. Лиза посочи сиянието.
— Всичко е започнало тук с най-стария организъм в нашата история. Цианобактериите. Предтечите на растителния свят такъв, какъвто го познаваме. С времето цианобактериите са проникнали във всяка екологична ниша — скали, пясък, вода, дори в други организми. — Лиза кимна към Сюзан. — Но нека не избързвам. Да се върнем към това тук.
— Пещерата. Тя кимна.
— Цианобактериите са превзели тази скална депресия, но тук е тъмно, а те се нуждаят от слънчева светлина. Отворът горе сигурно е бил още по-малък в началото. За да оцелеят, са имали нужда от друг източник на енергия, на храна. А цианобактериите са уникални по своята адаптивност. В джунглата горе е имало богат източник на храна… просто е трябвало да стигнат там. А природата е майстор на странните симбиози.
Лиза му предаде накратко онова, което беше казала и на доктор Девеш Патанджали — за ланцетовидния чернодробен метил, чийто жизнен цикъл включва три гостоприемника — едро преживно животно, охлюв и мравка.
— На даден етап метилът буквално поема кормилото на своята мравка-гостоприемник. Принуждава я да се покатери по стеблото на тревичка и да остане там, докато не я погълне някоя пасяща крава. Ето до какви странни прийоми прибягва природата. А случилото се тук е още по-странно.
Колкото повече обясняваше Лиза, толкова по-гладко течеше мисълта й. Отклони се за миг, колкото да вметне теорията на Анри Барнхарт за принадлежността на вируса към семейството на буниавирусите. Тогава си спомни диаграмата, която беше начертал Анри, илюстрирайки линейното предаване на заразата от човек на човек посредством артропод.
ЧОВЕК > НАСЕКОМО (АРТРОПОД) > ЧОВЕК
— Но не сме били докрай прави — каза тя. — Вирусът е „преписал“ от метила. И тук гостоприемниците са три.
— Ако цианобактериите са първият гостоприемник — попита Грей, — кой тогава е вторият?
Лиза вдигна очи към запушения отвор в тавана и ритна парче изсъхнало гуано.
— Цианобактериите е трябвало да излетят по някакъв начин от кокошарника си. Вече са делели пещерата с прилепи, а какъв по-добър транспорт от техните криле?
— Чакай. По какво съдиш, че са използвали прилепите?
— Заради буниавирусите. Te си падат по артроподите, които включват насекоми и ракообразни. Но някои видове от семейството си падат също по мишки и прилепи.
— Значи според теб щамът на Юда е мутирал прилепски вирус?
— Да. И мутацията е причинена от невротоксините на цианобактериите.
— Но защо?
— За да подлудят прилепите и да ги пръснат из горния свят в ролята на носители. Носители на вирус, който нахлува в местната биосфера посредством бактерии. На практика всеки прилеп се е превръщал в малка биологична бомба. Или по-скоро във вражески самолет, който пуска бомби във вид на изпражнения. Ако Сюзан е права, езерото е разпращало тези „самолети“ веднъж на всеки три години, като е позволявало на околната среда междувременно да се възстанови.
— Но каква полза са имали цианобактериите от смъртта на птици и животни извън пещерата?
— Ето тук на сцената излиза третият гостоприемник или съучастник, ако така предпочиташ. Артроподите. Вече ти обърнах внимание, че артроподите са предпочитаните гостоприемници на буниавирусите. Насекоми и ракообразни. Освен това те са и най-добрите санитари в природата. Хранят се с мъртва плът. Вирусът просто засилва тази тяхна естествена склонност. Като им причинява ненаситен глад…
Лиза млъкна — спомни си канибализма, който се беше развихрил на кораба. Стисна очи и си наложи да прогони емоциите, да обясни теорията си възможно най-разбираемо.
— След като стимулира този глад и така осигури пълно почистване на поразените от болестта мъртви животни и птици, вирусът препрограмира гостоприемниците си, принуждава ги да се върнат тук, да довлекат плячката си при ямата и да захранят пълния с бактерии вир. Не са имали избор. Също като при метила и мравката. Неврологична принуда, неустоим миграционен импулс.
— Като при Сюзан — каза Грей.
При това сравнение Лиза изтръпна. Представи си жизнения цикъл, който току-що беше описала с думи. По-скоро триъгълник, а не права линия — цианобактерии, прилепи и артроподи. Всички свързани от щама на Юда.
АРТРОПОД (НАСЕКОМИ) < ПРИЛЕП (БОЗАЙНИЦИ)
> >
