На това Грей нямаше отговор. Ала мистерията породи в гърдите му глождеща тревога и той поизправи гръб. Имаше чувството, че започва да се досеща накъде води всичко това.
В очите на Вигор също се бяха появили сенки.
— Знаеш какво е станало при онези острови, нали? Сейчан бавно кимна.
— Първото издание на книгата е било написано на френки. Но по времето на Марко Поло е било модерно книгите да се издават и на италиански. Стремеж, подклаждан от друг известен съвременник на Поло.
— Данте Алигиери — каза Вигор.
Грей погледна въпросително монсеньора. Вигор обясни:
— „Божествената комедия“ на Данте, включително и прочутият му „Ад“, са били първите книги, написани на италиански. Французите дори започнали да наричат италианския „езика на Данте“.
Сейчан кимна.
— И тази новост не подминала Марко. Според историческите архиви той превел книгата на родния си език. За да я четат и сънародниците му. Докато я превеждал обаче, изработил и едно тайно копие, само за себе си. И в този единствен том най-сетне разказал какво е сполетяло флотилията на хана. Описал и последната история.
— Невъзможно — измърмори Вигор. — Как е могла такава книга да остане скрита толкова дълго? Къде е била?
— Отначало в семейното имение на Поло. После — на едно по-сигурно място — каза Сейчан и погледна Вигор многозначително.
— Да не казваш, че…
— Тримата Поло били пратени в Китай по заповед не папа Григорий. Твърди се дори, че бащата и чичото на Марко са били първите ватикански шпиони, изпратени в Китай като двойни агенти, за да преценят възможностите на монголските сили. Истинските предтечи на агенцията, за която и вие работехте доскоро, монсеньор Верона.
Вигор се отпусна в стола и измърмори замислено:
— Тайният дневник е бил скрит в архивите.
— По-скоро погребан, защото не е бил вписан в регистрите под самостоятелен номер. Просто поредното копие от книгата на Марко Поло. Без внимателен прочит никой не би се досетил, че към края на книгата е включена още една, допълнителна глава.
— И Гилдията се е сдобила с това издание? — попита Грей. — И е научила нещо важно от него.
Сейчан кимна. Грей се намръщи.
— Но как изобщо се е докопала до този секретен текст? Сейчан си свали очилата и го погледна в очите, гневно и обвинително.
— Ти им го даде, Грей.
Вигор видя шока, изписал се по лицето на американеца.
— Какво говориш, за Бога? — възкликна Грей.
Вигор забеляза и стоманената искрица на задоволство в изумрудените очи на професионалната убийца. Изглежда, й беше приятно да ги дразни. Ала не му убягнаха също изопнатото лице и побелелите страни. Сейчан беше уплашена.
— Всички имаме вина — каза тя, като кимна и към Вигор. Вигор се овладя. Нямаше да й играе по свирката. Кръвта му кипваше толкова лесно напоследък. Пък и вече знаеше какво има предвид Сейчан.
— Символът на Драконовия двор — каза той. — Нарисувала си го на пода. Мислех, че е предупреждение към мен, знак, който да привлече вниманието ми към ангелския надпис.
Сейчан кимна и се облегна назад. По очите му разбра, че той знае.
— Но не е било само това — продължи Вигор. Спомни си своя предшественик във ватиканските архиви — доктор Алберто Менарди, предател, сътрудничил тайно на Кралския драконов двор. Менарди беше изнесъл неправомерно много ключови текстове и ги бе препратил към частна библиотека в един швейцарски замък. Грей, Сейчан и Вигор изиграха централна роля в разкриването му и в унищожаването на сектата. Накрая замъкът — това прокълнато имение с дълга и кървава история — беше дарен на семейство Верона.
— Библиотеката на Алберто — каза Вигор. — В замъка. След кръвопролитието и целия разиграл се ужас, когато полицията най-после ни допусна зад стените му, цялата библиотека беше изчезнала. До последната книга.
— Защо не съм бил уведомен за това? — изненадано попита Грей.
Вигор въздъхна.
— Решихме, че е дело на местни крадци… или пък корумпирани италиански полицаи са решили да се възползват от ситуацията и да разпродадат ценните томове. В колекцията имаше някои наистина ценни текстове. И много книги върху окултните науки, разбира се, като се имат предвид интересите на Алберто.
Колкото и да презираше своя предшественик, Вигор нямаше как да отрече изключителната начетеност на Алберто Менарди — тя понякога граничеше с гениалност. Като префект на архивите в продължение на над трийсет години, Алберто знаеше всичките им тайни. За нищо на света не би подминал уникално по своята рядкост издание на „Описание на света“ със скрита допълнителна глава.
Но какво беше прочел старият префект в книгата на Марко Поло? Какво можеше да го е накарало да я открадне? Какво беше предизвикало интереса на Гилдията?
Вигор впери поглед в Сейчан.
— Само че не обикновени крадци са изнесли книгите от библиотеката, нали? Ти си казала на Гилдията за това безценно находище.
Сейчан не трепна, въпреки хвърленото в лицето й обвинение.
— Нямах избор — спокойно отвърна тя. — Преди две години именно библиотеката откупи живота ми, след като помогнах на вас двамата. Тогава нямах представа какъв ужас е скрит в нея.
Грей слушаше мълчаливо размяната на реплики, следеше с присвити очи монсеньора и убийцата. Направо се виждаше как зъбните колелца в главата му се въртят, как парченцата от мозайката се пренареждат на бързи обороти, помисли си Вигор. Също като Алберто, и Грей притежаваше уникален начин на мислене, умението да жонглира с несъвместими фрагменти и да ги подрежда в нови конфигурации. Нищо чудно, че Сейчан беше потърсила именно него.
Грей я погледна и кимна.
— Ти си чела текста, Сейчан. Истинския разказ за завръщането на Марко Поло.
Вместо да отговори, тя избута стола си назад, наведе се и смъкна ципа на левия си ботуш. Измъкна свитък от три листа, сгънати и пъхнати в таен вътрешен джоб. Изправи се, приглади ги и ги бутна към тях през масата.
— След като започнах да подозирам какво е намислила Гилдията, направих копие на преведената глава. За себе си.
Вигор и Грей се наведоха напред рамо до рамо и плъзнаха поглед по листата. Едрият моряк също проточи врат и дъхът му ги лъхна на анасон от ракията.
Вигор спря поглед на заглавието и първите няколко реда.
Така се случи, че месец след последното пристанище решихме да спрем, за да възстановим запасите си
