— И какво пише на нея?
— Така и не я видях с очите си, но от друг източник знам какво е било. Несвързан коментар, пълен с библейски цитати и приказки за ангели. Авторът му очевидно е бил ужасен от разказа на Марко. Което е по-важно обаче, на страницата се споменавало за карта, включена в книгата и рисувана от самия Марко Поло. Карта, която уж била въплъщение на злото.
— И какво е станало с нея?
— Макар да се боял от нея, нашият „редактор“ не посмял да я унищожи напълно. Вместо това, с помощта на неколцина други, я пренаписал с код, който щял да я пази и пречисти.
Грей кимна, беше подредил парченцата.
— Погребали я в ангелска писменост.
— Да, но кой е вложил допълнителната страница? — попита Вигор.
Сейчан сви рамене.
— Не е имало подпис, но от текста се подразбирало, че след като Черната чума покосила Европа през четиринайсети век, потомците на Поло предали тайната му книга на папската институция. Може би семейството му се е бояло, че чумата е същата болест от града на мъртвите, върнала се да унищожи света. Така книгата се озовала във ватиканския архив.
— Интересно — каза Вигор. — Ако е така, това може би обяснява защо следите на семейство Поло се губят по същото време. Дори тялото на самия Марко изчезнало от църквата „Сан Лоренцо“, където било погребано. Сякаш някой се е опитал да заличи окончателно рода му. Датирана ли е тази нова страница? Сейчан кимна.
— Изследванията сочат, че е написана и прибавена към книгата в началото на седемнайсети век.
Вигор присви очи.
— Хм… долу-горе по това време Италия е била застигната от друга голяма епидемия на бубонна чума.
— Именно — каза Сейчан. — И пак по това време един германец, Йоханес Тритемиус, създал ангелската писменост. С твърдението, че това е писменост, датираща отпреди появата на човека.
Вигор кимна. Самият той беше правил историческо проучване на ангелската писменост. Създателят й вярвал, че като използва ангелската азбука — която уж му се явила по време на дълбок транс, — човек можел да общува с небесния хор на ангелите. Тритемиус се интересувал и от криптография и тайни кодове. Прословутият му трактат „Стенография“ дълго се смятал за окултно произведение, но в действителност бил сложна смесица от ангелология и шифрография.
— И ако по онова време си искал да скриеш карта — заключи Грей, — карта, която смяташ за „въплъщение на злото“, то шифроването й с ангелска писменост сигурно е изглеждало добър начин да се предпазиш от опасностите, които носи.
— До този извод стигна и Гилдията. В добавената страница имало податки за местонахождението на кодираната карта, която била гравирана върху египетски обелиск и скрита в Григорианския музей във Ватикана. Само че през годините обелискът бил местен неколкократно и дирите му се изгубили. С Насър дълго играхме на котка и мишка, докато го търсехме. Аз обаче спечелих. Откраднах го под носа му.
Вигор долови горчивата гордост в гласа й, но друг въпрос се натрапваше на вниманието му. Той огледа навъсено събеседниците си и попита:
— За какъв обелиск говорите всички?
Грей обясни накратко за египетския обелиск със скрития в сърцевината му кръст и за кодирания надпис, положен с фосфоресциращи масла по четирите му повърхности.
— Ето го и текста — завърши и извади своето копие. Вигор плъзна поглед по сложния ангелски шифър и поклати глава.
— Нищо не ми говори.
— Именно — каза Сейчан. — Добавената страница към книгата на Марко споменава и за „ключ“ към картата. Начин да се отключи тайната й. Ключ, скрит на три места. Първият ключ е бил свързан с надпис в стаята, където е бил скрит първоначално тайният текст.
— В Кулата на ветровете — каза Вигор. — Добро скривалище. По онова време кулата е била в процес на строеж. Проектирана е била да приюти ватиканската обсерватория.
— Според фалшивата страница в книгата на Марко — продължи Сейчан — всеки ключ води към следващия. Така че трябва да започнем с първата загадка. Ангелският надпис във Ватикана. — Тя се извърна към Вигор. — Казахте, че сте го разчели. Вярно ли е това?
Вигор отвори уста да обясни, но Грей сложи ръка на рамото му. Нямаше намерение да разкрива пред Сейчан всичките им карти. Поне едно асо трябваше да остане в техните ръце.
— Ще стигнем и до това — каза той и се обърна към Сейчан. — Ти обаче така и не каза защо Гилдията се е забъркала в тази история. Какво ще спечели, като тръгне по следите на тази тайна от Марко Поло, та до днес?
Сейчан се поколеба. Пое си дълбоко дъх — дали за да излъже, или да събере сили за истината, Грей не можа да прецени. Когато заговори обаче, думите й потвърдиха собствените му нарастващи страхове.
— Защото вярваме, че онази болест отново е на свобода. Заразата е плъзнала от останките на Марковите галери, потънали сред Индонезийските острови. Гилдията вече има екип на място, който да тръгне по научната следа. На мен и на Насър беше възложено да проследим историческия аспект на загадката. Както е обичайно за Гилдията, дясната ръка не трябва да знае какво прави лявата.
Грей знаеше как работи структурата от самостойни клетки на Гилдията, модел, възприет от много терористични организации.
— Аз обаче се добрах до част от информацията — продъл-жи Сейчан. — Знам какво е естеството на болестта, знам и че притежава потенциал да промени завинаги планетната биосфера.
Сейчан им обясни, че Гилдията е открила вирус — нещо, наречено „щамът на Юда“, — който превръща всички бактерии в убийци.
После цитира от текста на Марко:
— „Легион чуми“. Същото нещо върлува из Индонезия. Но аз познавам Гилдията. Знам какъв е планът им. Ще изолират патогена, ще го обезвредят, а после ще използват вируса като неизчерпаем източник на нови бактериални биологични оръжия.
Докато Сейчан разказваше за болестта, Грей стискаше до болка ръба на масата. Кокалчетата му бяха побелели. Бореше се с пристъпа на още по-голям страх.
Преди да е казал нещо обаче, Вигор се изкашля и го изпревари:
— Но щом научен екип на Гилдията се занимава с вируса, защо са ви пратили по следите на Марко Поло? С какво е толкова важен историческият аспект на загадката?
Отговори му Грей — цитира последния ред от текста на Марко:
— „Онази тъмна добродетел, която спаси всинца ни“. На мен това ми звучи като лекарство.
Сейчан кимна.
— Марко е оцелял, както и част от хората му. Дори Гид. дията не би посмяла да пусне на свобода подобен вирус, ако не разполага с начин да го контролира.
— Или поне да открие източника му — добави Грей. Вигор зарея поглед към града.
— Има и други въпроси без отговор. Какво е станало с брат Агреер? Какво е уплашило папската власт?
Ала за Грей имаше и един още по-важен въпрос.
— И къде точно в Индонезия се е разразила епидемията.
— На отдалечен остров. За щастие, наблизо няма големи струпвания на население.
— Остров Рождество — допълни Грей. Сейчан го погледна изненадано. Друго потвърждение не му трябваше.
Грей се облегна рязко назад. Всички го гледаха озадачено. Монк и Лиза бяха отишли на Рождество, за да проучат същата тази болест. Отишли бяха, без да имат представа срещу какво се изправят… нито за интереса на Гилдията. Трябваше да го съобщи някак на Пейнтър. Но при наличието на къртица в Сигма дали
