Монк зяпна невярващо. „Проклет да съм! Нищо чудно, че са го нарекли“ пъп „!“ Островът представляваше стар вулканичен конус с голяма лагуна в центъра. Назъбени стени обграждаха от всички страни лагуната като корона. Отвътре не бяха толкова стръмни, обрасли бяха с тучна тропическа растителност, накъсвана тук-там от сребристи водопади, в ниското ги обточваха пясъчни плажове. Отсрещният бряг на широката лагуна беше обсипан с колиби от палмови листа и сглобяеми къщурки. Десетки дървени докове и каменни пристани стърчаха във водата по протежение на градчето. Няколко катера бяха изтеглени на сушата за ремонт, други бяха зарязани да ръждясват.
Моят дом е моята крепост, казали пиратите и се прибрали вкъщи.
Нови лодки се спуснаха да посрещнат пристигащия кораб.
Едва ли идваха с цел амбулантна търговийка, реши Монк.
Погледна нагоре, забелязал промяната в светлината — когато навлязоха в лагуната, видимо притъмня. Сякаш буреносните облаци внезапно се бяха скупчили над нея.
Ала не облаци засенчваха лагуната.
„Някой здравата се е потрудил“ — помисли Монк.
Над открития вулканичен конус се пресичаха подпорите на огромна мрежа. Личеше си, че не е построена скоро, нито наведнъж, а на парче, доизграждана в течение на десетки, а може би и стотици години. Централните участъци бяха изградени от стоманени въжета и метална мрежа, опънати между срещуположни върхове, на други места обаче „покривът“ се състоеше от въжета и рибарски мрежи, а по- старите кръпки бяха от тръстика и сплетена трева. Цялата тази конструкция захлупваше лагуната като мрежест покрив, истинско инженерно чудо, майсторски маскирано с клони, лиани и листак. Погледната отгоре, лагуната просто не съществуваше. От въздуха островът би изглеждал като непроходима и непрекъсната джунгла.
И сега огромната мрежа беше уловила „Господарката на морето“, беше я скрила от любопитни очи.
Лошо.
Двигателите угаснаха и корабът продължи бавно по инерция. Чу се стърженето на спускани котви.
Някаква врява при носа привлече вниманието му.
Монк тръгна натам да разбере какво става. Неколцина пирати хукнаха натам, крещяха и размахваха оръжия.
— Това не ще да е на добро — промърмори Монк и поизостана.
Около басейна на предната палуба вече се беше събрала тълпа. Гърмеше бахамска музика, реге в стил Боб Марли. В ръцете на мнозина лъщяха бутилки — бира, уиски и водка според вкуса и произхода на смесицата от наемници и местни пирати. По всичко личеше, че се вихри купон за добре дошли.
В комплект със забавни игри.
Вниманието на пиратите беше насочено към дясната страна на кораба. Всички викаха и размахваха оръжията си. Някой беше разкачил трамплина за скокове от басейна и сега дъската стърчеше над водата на лагуната. Избутаха напред някакъв мъж с вързани зад гърба ръце. Бяха го били, носът Му кървеше, устната му беше разцепена.
Макар и блъскан от множеството, Монк зърна за миг лицето на нещастника.
„О, не…“ Джеси ломотеше отчаяно на малайски, но никой не го слушаше. Изблъскаха го да се прехвърли през парапета и да застане на трамплина. Освен че бяха пирати, тези типове май бяха и фундаменталисти, придържащи се стриктно към традицията.
Джеси залиташе на дъската, а един ухилен до уши пират го ръчкаше в гърба с дулото на пушката си.
Монк направи крачка натам.
Ала между него и младежа имаше тълпа пирати. Какво можеше да направи? Да опита да си пробие път със стрелба? Така щяха да умрат и двамата.
Въпреки това ръката му се плъзна към пушката.
Изобщо не трябваше да забърква хлапето в това. Започнал беше да разчита твърде много на него, да изисква все повече и повече. Преди час Джеси беше излязъл от каютата с надеждата да открие някаква карта на района. Все някой трябваше да има карта или да познава околността достатъчно, за да направи скица. Пиратите имаха нужда от запаси и базата им не можеше да е далеч. Монк го беше предупредил да внимава, но Джеси само вдигна нетърпеливо рамене.
И ето докъде го бе довело това.
С последен писък Джеси политна от края на трамплина и пльосна във водата. Монк хукна към парапета, разблъска няколко пирати и успя да се намърда в предната редица. Крясъци и ругатни изпълваха въздуха. И облози също.
Монк издиша с облекчение, когато Джеси най-после изплува па повърхността — по гръб, задъхан, риташе с крака. Двама пирати близо до носа насочиха пушките си към ужасената жертва.
О, Господи…
Изстрелите отекнаха гръмливо под покрова на мрежата.
Малки фонтани отбелязаха попаденията.
На педя от стъпалата на Джеси.
Това предизвика нов пристъп на смях.
Хлапето зарита още по-здраво. Цялото му тяло се гърчеше в стремежа да се отдалечи от кораба.
Някога нямаше да стигне до брега.
Един от сините катери се отправи с рев към плувеца да го прегази. Ала в последния миг изви рязко и водното ветрило зад кърмата се изсипа върху Джеси.
Той започна да плюе и да тръска глава. Изглеждаше повече ядосан, отколкото уплашен.
Легнал по гръб, той движеше краката си като ножица, а вързаните си ръце използваше като кормило. Яко момче, и жилаво.
Ала катерът беше по-бърз от него.
Направи обратен завой и го подхвана от друг ъгъл.
Ухилен стрелец се изправи на кърмата му и насочи карабината си към младежа. Обсипа с куршуми водата, докато катерът минаваше между кораба и момчето.
Монк изтръпна. Този път Джеси нямаше как да е оцелял.
Катерът се стрелна нататък.
И ето го Джеси, кашля и плюе. Рита и извива тяло да си помогне. Пиратите завикаха одобрително.
Монк стисна до болка парапета. Идеше му да го изтръгне от сглобките. Тия гадни копелета си играеха с момчето, удължаваха мъчението му.
Макар и безпомощен, Монк остана да гледа. Усещаше лицето си така сгорещено от прилива на безсилен гняв, че сигурно светеше в червено през кафеникавия грим.
„Всичко е по моя вина…“ Джеси не се предаваше. Беше се обърнал на една страна и преценяваше кое е най-късото разстояние до брега. Катерът зави и отново се засили към него. Над водата екна смях.
Джеси зарита по-бързо. После изведнъж горната половина на тялото му изскочи над водата — беше стъпил на дъното. Започна да гази, падна, изправи се, после се хвърли към брега. Ставаше все по-плитко, бедрата му вече се подаваха над водата. А после той стъпи на плажа и хукна към Джунглата.
„Давай, Джеси…“, Катерът заора в плиткото край брега. Чуха се изстрели. Разхвърча се пясък, литнаха разкъсани листа. Ала Джеси пробяга последните метри и хлътна с главата напред в гъстия лес, ръцете му все така стегнати зад гърба.
Нова вълна одобрителни викове, примесени с разочаровано сумтене.
Ала повечето пирати още се кискаха, макар за това да липсваше очевидна причина.
Монк сръчка съседа си и попита:
— Ana?
Пиратската банда беше смесица от местни разбойници и чужди наемници, така че малайският пиджън, тази изродена версия на английския, минаваше безпроблемно. Дори ако поназнайваш само няколко фрази.
Господинът до Монк имаше недостиг на зъби, но охотно показваше колко са му останали. Усмивката му стигаше от едното ухо до другото. Той посочи към брега, но не на нивото на плажа, а по-високо. Малко под билото се виждаха рехави валма дим. Като от лагерни огньове.
