— Да ти повярвам? — изсмя се той.
Реакцията му явно я нарани. Тя наведе едва доловимо глава.
Грей не намали натиска.
— Ако можех да разчитам на Сигма от самото начало… Тя го погледна право в очите.
— Щеше да си с вързани ръце, Грей. А мен щяха да ме тикнат в някой затвор. И двамата щяхме да сме безполезни. Важно беше да измъкна и двама ни по най-бързия и ефикасен начин. Затова не разсеях заблудата ти.
Грей търсеше нещо в изражението й, някаква издайническа емоция, която да я обвини в лъжа. Не откри нищо. Тя продължаваше да го гледа в очите, открито, предизвикателно. Дори не си направи труда да скрие, че не му казва цялата истина.
Грей се навъси, проклинаше се наум. Трябвало бе да внимава повече с нея.
— Що ли не оставя Насър да ти пръсне мозъка?
— Кой тогава ще ти пази гърба, Грей? На кого можеш да разчиташ? На Ковалски? Той е на практика безполезен. Обаче имаш мен. Това е положението, мамка му. Приеми го — и толкова. Е, може и да продължим да спорим и да пропилеем последната ти възможност да се свържеш със Сигма. Или да оставим този разговор за по-късно. Избирай.
И кимна към вратата.
— Във фоайето на хотела има телефон. Това е една от причините да заблудя Насър къде сме. Мога да се закълна, че вече е уредил подслушването на всички обществени телефони в комплекса на Хагия София. Телефонът във фоайето обаче сигурно още е безопасен. Поне в достатъчна степен. И гледай да си кратък. Времето ни изтича.
Грей пусна ръката й и я блъсна настрани.
И пак онова наранено изражение на лицето й.
„Ами да страда“.
Ако знаеше, че няма къртица, можеше да се свърже с Пейнтър още в самото начало. Ако не друго, щеше да подсигури безопасността на родителите си.
Сейчан, изглежда, се досети откъде извира гневът му. Плъзна ръка по лицето си, гласът й омекна, натежал от смъртна умора.
— Аз също смятах, че са на сигурно място, Грей. Наистина.
Искаше му се да й отвърне с нещо гадно, да я нарани с Думи, но нищо не му дойде наум. Защото гневът заприщване мислите му и защото не можеше да стовари цялата вина върху нея.
Не можеше да избяга от простата истина.
Той беше оставил родителите си на произвола на съдбата.
Той и никой друг.
— Директор Кроу, получавам повикване по секретна линия от Истанбул.
Пейнтър вдигна поглед от купчината сателитни разпечатки и обърна глава към шефа на комуникационния отдел. Кой пък можеше да го търси от Истанбул?
Вече цял час Пейнтър водеше ожесточени преговори с шефовете на Националната разузнавателна служба и Агенцията за национална сигурност в опит да получи пълен достъп до ЕШЕЛОН — тяхната сателитна система за наблюдение, и да издейства приоритетно претърсване на района около остров Рождество. Само че въпросният район беше твърде отдалечен и твърде слабо населен, следователно влизаше в категорията на нискорисковите обекти, на които не се полагаше постоянно наблюдение. Принуден да прибегне до други източници, Пейнтър най-после беше успял да убеди комплекса на обединената австралийска отбрана в Пайн Гап да насочи един от сателитите си към района. Ала това изискваше време — още цели Четиринайсет минути.
— Командир Пиърс е, сър — каза шефът на комуникациите и му подаде телефонната слушалка.
Пейнтър грабна слушалката.
— Грей? Тук директор Кроу. Къде си? Гласът се чуваше слабо.
— Сър, времето ми е малко, а трябва да ви съобщя доста неща — почна официално Грей.
— Слушам те.
— Първо, родителите ми са били отвлечени от агент на Гилдията.
— Амен Насър. Това го знаем. Вече ги търсим. Последва кратко изненадано мълчание, после Грей продължи:
— Трябва незабавно да се свържете с Монк и Лиза. Грози ги сериозна опасност в Индонезия.
— Това също ни е известно. Тъкмо се опитвам да уредя сателит. Ако си приключил с онова, което вече знам, защо не започнеш от самото начало?
Грей си пое дълбоко дъх и разказа накратко какво се беше случило, откакто Сейчан се бе появила с гръм и трясък в живота му. Пейнтър му зададе няколко въпроса и парченцата от пъзела започнаха да се нареждат. И сам беше стигнал до някои заключения, докато чакаше онези от Агенцията за сигурност да реагират. Например, че Гилдията като нищо може да е забъркана в събитията около Рождество. Кой друг разполагаше с ресурсите да отвлече населението на цял остров и да изчезне яко дим? Грей просто потвърди подозренията му и даде отговор на въпроса защо се случва всичко това. Дори му даде име.
Щамът на Юда.
Преди час Пейнтър беше повикал по спешност доктор Малкълм Дженингс, шефа на научния отдел — буквално го беше измъкнал от леглото. На връщане от хотела, където бяха отвлечени родителите на Грей, Пейнтър се беше опитал да възстанови дума по дума последните си разговори с Лиза. Фактът, че е действала под принуда, хвърляше сянка на съмнение върху всичко, казано от нея. Твърдението й, че болестта, която толкова силно я беше притеснила преди, се оказала фалшива тревога например. Спомнил си беше паниката на Дженингс и уж безумната му теория за разпад на околната среда. И последните му думи — „Още не знаем какво е убило динозаврите“.
Мистерия и заплаха с потенциално глобално значение, които със сигурност биха предизвикали интереса на Гилдията.
Пейнтър беше стигнал дори по-далеч в догадките си — нещо му подсказваше, че внезапната поява на Сейчан и внезапното изчезване на Грей може също да са свързани с индонезийската криза. Две мащабни операции на Гилдията по едно и също време. Пейнтър не обичаше съвпаденията. Трябваше да има някаква връзка. Ала никога не би се досетил кой е в основата на всичко това.
— Марко Поло? — повтори изненадано той. Грей довърши разказа си:
— Гилдията действа на два фронта. Научното й звено се занимава с новата епидемия — опитва се да открие лечение и да установи източника на заразата. В същото време…
Пейнтър го прекъсна:
— Друг екип е поел по следите на Марко Поло в търсене на същото — лечението и източника.
Сега всичко си идваше по местата. И картинката никак не му харесваше.
— А Насър е на път за Истанбул — завърши Пейнтър.
— Сигурно вече е на самолета.
— Мога да мобилизирам ресурси на местна почва. Най-много до два часа турските колеги ще блокират летищата.
— Не. Гилдията ще научи веднага. Според Сейчан Истанбул е един от основните им центрове на дейност. Проникнали са във всички местни агенции. Научат ли, че си поискал помощ от турските служби, ще разберат, че съм се свързал с теб. А родителите ми… с нищо не можеш да ми помогнеш, шефе. Ще трябва сам да се оправям с Насър.
— Но ти и така поемаш голям риск, Грей. Сигма е компрометирана. Ще направя всичко по силите си да предотвратя изтичането на тази информация, но къртицата…
— Директоре, в Сигма няма къртица.
Пейнтър се стресна. Минаха няколко секунди, докато преподреди мислите си според тази възможност.
