— Ама разбира се! Коя тухла обаче? Балтазар скочи.
— Сетих се нещо! — И хукна към дъното на сградата, като разбута група немски туристи.
Вигор подаде ръка на Грей и му помогна да стане. Грей взе разпятието и го сложи на врата си.
— Браво на теб, Грей.
— Още не сме намерили втория златен „пайцу“.
На Вигор не беше убягнал краткият разговор, който Грей беше провел със Сейчан, преди да се разделят.
— Защо е цялото това бързане, Грей? Защо изобщо да търсим втория ключ, щом Насър пристига след няколко часа?
— Защото искам Насър да е доволен — каза Грей и Вигор Долови тревогата в гласа и в очите му. — И защото трябва да му докажа, че има полза от нас. Имаме нужда от него, ако искаме да останем живи.
Вигор разбираше, че Грей не му казва всичко за плана си Преди обаче да го попита каквото и да било, Балтазар дотича до тях, останал без дъх, и им показа малък инструмент.
— При всичките строителни работи тук реших, че все някой трябва да има лазерна показалка или нивелир. Удобно е, когато се работи на толкова голяма площ.
После коленичи на пода, постави лазерното устройство върху вдълбания в мрамора кръст и го включи. Не последва нищо.
Поне докато Балтазар не взе щипка от финия прах и не го разпръсна над устройството. Рубинен лъч проряза за миг запрашения въздух.
— Получава се. — Балтазар изви глава нагоре. — Някой ще трябва да се покатери по скелето и да види коя тухла осветява лазерът.
— Аз ще го направя — каза Грей.
Балтазар се огледа виновно… после му тикна в ръцете длето и чук.
— Взех и това. — Махна на Грей да скрие инструментите. — Гледай да не привличаш излишно внимание. Горе се допускат само хора, одобрени от турското правителство. Получих позволение от куратора един от нас да се качи. За да направи снимки. Само че охраната… — Той кимна към въоръжения пазач при стълбата на скелето. — Покрай терористичните нападения през последното десетилетие сме се научили първо да стреляме, а после да задаваме въпроси. Ако те видят, че носиш длето към купола…
— Не бива да ни откриват, и то не само заради опасността някой изнервен пазач да стреля прибързано — предупреди Вигор. — Ако ни изритат от църквата… или повикат полиция…
По очите на Грей Вигор разбра, че няма нужда да обяснява повече.
Насър щеше да разбере.
— А и не само нашият живот е в опасност — каза той. Родителите на Грей също щяха да платят.
Грей въздъхна дълбоко и сниши глас.
— В такъв случай ще е добре нещо да отвлече вниманието на охраната.
На половината път нагоре по скелето Грей стигна до дъсчена площадка, хвърли поглед надолу и видя Балтазар, който разговаряше с куратора. От тази височина чертите на високия мъж почти не се различаваха. Грей се наведе, търсеше с поглед пазача при скелето. Униформеният мъж се беше отстранил на няколко крачки от поста си, за да следи по-лесно придвижването на Грей.
Под бдителните погледи на всички Грей продължи нагоре. Стигна прозорците в долната страна на купола. Слънцето напичаше през стъклата. Далече долу блестеше Мраморно море. Тук стълбата потъваше в сянка. След още минута-две катерене Грей най-сетне стигна върха на скелето. Оттук можеше да пипне купола — всъщност наложи се да приклекне, за да не си блъсне главата в него.
Оребрените стени бяха покрити с ислямска калиграфия. Точно над главата му централната и най-висока точка на купола беше обточена с орнаментирана спирала от златни арабски букви на ярколилав фон.
Грей плъзна поглед по външния ръб на спиралата. Вляво от него дребните прашинки пламтяха в червено, осветени от лазерната показалка долу. Най-сетне видя целта си — ярка рубинена точка върху боядисана в лилаво мазилка. Добре. Цветът беше достатъчно тъмен, та дупката, която Грей смяташе да пробие, да не се вижда отдолу.
Или така поне се надяваше той.
За да стигне до белязаната тухла, трябваше да продължи на четири крака.
Когато най-сетне се добра дотам, Грей клекна и опипа мазилката. Нищо. Нито ангелски, нито други символи. Абсолютно нищо.
Намръщи се. Ами ако беше сгрешил?
Уви, имаше само един начин да разбере. Грей размаха ръка през лазерния лъч.
Това беше уговореният сигнал.
Далече долу Балтазар се наведе, взе небрежно показалката и я насочи по протежение на църковния кораб.
И сякаш светлината беше ударила невидим гонг, откъм края на църквата се чу полицейска свирка, прониза тържествената тишина и отекна из цялата сграда. Последваха викове.
Грей погледна натам и видя лумнали пламъци. Импровизиран коктейл Молотов, направен от спирт, с който чистеха мозайките. Вигор го беше заложил в едно кошче за боклук.
Още викове.
Грей се извъртя, така че тялото му да е между пазача долу и осквернението, което се готвеше да извърши. Извади инструментите и нагласи върха на длетото на мястото на червената точка. Изчака още миг, затаил дъх… после полицейската свирка отново раздра тишината.
В същия миг Грей удари силно с чука по длетото.
Хоросанът се разпадна… и в кухата глина отдолу се отвори дълбока пукнатина.
Парче тухла се отчупи, удари Грей в гърдите и отскочи. Той стрелна ръка и успя да хване парчето, преди да е паднало на мраморния под долу. Целият изтръпнал, пъхна отломката в пазвата си.
Започна да разширява отвора с длетото, като внимаваше с отчупващите се парчета. После бръкна. Отвътре тухлата не беше грапава, а гладка като стъкло. Той заопипва напрегнато.
Имаше нещо.
Измъкна го внимателно. Очаквал бе да открие златния „пайцу“, но вместо това измъкна от кухината двайсетинасантиметрова туба от мед или бронз с капачета от двете страни. Предметът се озова в пазвата му при отломките.
Грей хвърли поглед надолу и видя, че малкият пожар в кошчето за боклук вече е изгасен.
Без да губи повече време, той бръкна отново в кухината и напипа нещо с показалеца си. Опита се да го измъкне, но находката беше тежка и не се предаде от първия път. Едва след още няколко опита успя да извади второто съкровище от тухления тайник — златен „пайцу“.
Тежкият „паспорт“ се изплъзна от пръстите му и падна върху металната скара в краката му. Металът звънна като камбана, а акустиката усили звука допълнително. И то точно в момент, когато врявата долу беше стихнала.
Мамка му…
Грей грабна златния „паспорт“ и го мушна в пазвата си. Отдолу прозвучаха викове и той направи единственото възможно — ритна чука във въздуха, метна се след него, размахал ръце и изкрещя.
От галерията на втория етаж Вигор гледаше как Грей пада от скелето.
О, не…
Преди минутка Вигор беше пуснал запаления коктейл Молотов в едно кошче за боклук. След което побърза да се отдалечи. Вече си беше сложил бялата якичка, така че беше достатъчно само да изглежда объркан и изплашен. Охраната не му обърна никакво внимание, така че той взе на бегом стълбите към галерията и забърза към централния кораб.
И видя и чу как Грей изкрещя и полетя с главата надолу от скелето. Хората долу се разбягаха. Чу се
