И докато слушаше, постепенно започна да разбира.
Глупак, пълен глупак.
Разгръщаше страниците на тефтера, очите му сълзяха от напрежение, а отговорът, скрит в шифъра, изникваше постепенно пред него. Както и възможният начин да го разчете с помощта на трите ключа.
Разлисти отново страниците, за да намери правилната. Откри я, наведе се още по-близо и проследи редовете с пръст. Възможно ли беше да е прав? Трябваше да поработи още върху това.
Погледна си часовника.
„Ще ми стигнат ли трийсетте оставащи ни минути?“ Още си задаваше този въпрос, когато до слуха им достигна пукот от автоматична стрелба. Звучеше като фойерверки.
Грей скочи като ужилен.
„Господи, не… нима Насър ги беше открил?“ Изтича при входа на параклиса и погледна към тъмните коридори.
— Съберете всичко — извика на спътниците си, без да се обръща. — Бързо!
На фона на слънчевата светлина, процеждаща се откъм входа на замъка, различи тънък силует, който тичаше към него. Боси стъпала плющяха по камъка… а после се чу сподавен вик.
— Побързайте!
Беше Фиаз, разкъсван между необходимостта да привлече спешно вниманието им и желанието да го чуят само и единствено те.
Момчето тичаше право към тях.
Откъм двора на замъка отекнаха гневни викове на фарси.
Грей улови момчето за кльощавото рамо и то наби рязко спирачки, едва си поемаше дъх.
— Побързайте. Контрабандисти.
Без да обяснява повече, Фиаз се изтръгна от ръката на Грей и хукна назад, после свърна в обратната посока, успоредно на задната стена на замъка. Грей се обърна към другите.
— Каквото сте взели, взели… зарежете останалото! Четиримата хукнаха след Фиаз.
Момчето ги чакаше нетърпеливо на половината път по коридора. Щом видя, че го настигат, продължи напред.
И заобяснява в движение. Явно дори присъствието на контрабандистите не беше в състояние да укроти езика му.
— Много се забавихте. С тез молитви. Заспах. Под палми. — Махна назад по посока на двора. — Te не видяха ме. Едва не спънаха в мен. И аз хукнал. Te стрелят. Бум-бум. Ама аз бърз.
И сякаш за да го докаже, затича още по-бързо през коридорите и стаичките в задната част на замъка.
Виковете зад тях зазвучаха екливо, знак, че контрабандистите са влезли в сградата.
Фиаз спря пред стълбище, водещо надолу.
— Оттук.
Стигнаха до тесен и много нисък тунел, който завиваше на юг. Фиаз заприпка напред.
След петдесетина крачки се озоваха пред стара ръждясала желязна решетка. Пречките отдавна бяха отрязани и само къси парчета стърчаха от пода и тавана. Минаха през отвора и се озоваха над затлачения от наноси крепостен ров под изронения каменен зид.
Грей хвърли поглед назад. Ниският тунел явно бе част от отходната канализация на замъка.
Фиаз им махна да се приведат и ги поведе покрай крепостния ров към източния залив. Откъм замъка още се чуваха викове. Явно контрабандистите така и не бяха разбрали, че мишките са избягали.
Наближиха водата и Грей видя, че хидропланът още ги чака, жив и здрав.
Фиаз обясни:
— Мръсни контрабандисти. Не крадат самолети. Само на дребно крадат. — Демонстрира нагледно с палец и показалец, почти долепени, после сви рамене. — Понякога убиват Хвърлят труповете на акулите. Но никога не вземат нещо толкоз голямо. Щото правителството ще прати по-големи самолети и по-големи пушки.
Тоест не си заслужаваше риска.
Все пак решиха да не включват мотора на лодката, а се придвижиха до хидроплана с гребла. Фиаз ги изпрати с подобаващо изобилие от жестове, накрая се ръкува с всеки поотделно.
— И пак да дойдете! Пак да дойдете! — повтаряше.
Грей се почувства длъжен да го възнагради допълнително, задето им беше измъкнал задниците от огъня. Бръкна в раницата си, порови малко и му даде златната диадема на принцесата.
Момчето ококори очи, хванало с две ръце съкровището… после го бутна обратно към Грей.
— Не мога вземе.
Грей побутна на свой ред диадемата към Фиаз.
— Ще ти струва само едно обещание. Момчето вдигна очи към него.
— В замъка има две тела, два скелета. Под стаята с кръстовете. — Посочи към замъка, после и към хълмовете в далечината. — Изнеси ги, изкопай дълбока дупка и ги зарови. Заедно.
Момчето се усмихна смутено. Явно не можеше да прецени дали Грей говори сериозно, или го поднася.
— Обещаваш ли? Чак сега Фиаз кимна.
— Ще накарам чичо и братята да ми помогнат. Грей отново му подаде златната диадема.
— Твоя е.
— Благодаря, сър. — Разтърси енергично ръката на Грей и каза с цялата тържественост на официална благословия: — И да дойдете пак.
Грей се качи на хидроплана.
Само след минути вече бяха във въздуха, на път към международното летище. Грей отиде до задната седалка и седна до Вигор. — Даде диадемата на момчето? — каза монсеньорът, впери поглед към отдалечаващата се лодка на Фиаз. — За да погребе Марко и Кокежин. Вигор се обърна и го погледна. Но това е изключително откритие. Историята… — Марко Поло е направил достатъчно за историята. Последното му желание е било да бъде погребан заедно с любимата си. Мисля, че му дължим поне това. А и диадемата всъщност не ни трябва.
Вигор го прикова с поглед, присвил леко едното си око. Явно го преценяваше, претегляше щедростта му.
— Но нали тъкмо ти каза, че диадемата може да крие някаква улика. Затова я взе. — А после очите му се разшириха и той повиши глас: — Мили Боже, Грей, ти си разгадал ангелския код!
Грей извади тефтера си.
— Не съвсем. Но почти.
— Как?
Дочула разговора им, Сейчан се промъкна по тесния проход между седалките и надвисна над тях. Ковалски проточи врат над облегалката си.
Грей отговори:
— Разгадах го, като отхвърлих всичките ни предишни предположения. Смятахме, че става въпрос за заместващ код, при който всеки символ отговаря на определена буква, нали така?
— Като при надписа във Ватикана, който гласеше „Хагия“.
— Мисля, че това е било съзнателно подвеждане. Голямата гатанка, текстът върху обелиска, не е построен на принципа на заместващия код.
— Покажи — каза Сейчан.
— След малко. — Грей си погледна часовника. Оставаха осем минути. — Част от загадката още ми убягва. Трите ключа. Ключове, организирани в определен ред.
Отвори тефтера и почука с пръст по трите ангелски символа.
После продължи:
— Кодираният текст върху обелиска се е виждал с просто око, следователно ключовете могат да имат само едно предназначение — да разкрият правилния начин за разчитане на кода. Обелискът има четири
