страни. Но от коя трябва да се започне? И в коя посока да се чете?
Разлисти тефтера и намери страницата с оригиналния текст, предоставен им от Сейчан.
— Щом вдълбаните в златните „паспорти“ символи са толкова важни, трябва да фигурират и на обелиска. Ето ги.
Грей ги огради.
— Тази поредица се появява само веднъж и това я прави уникална. Виждате ли как свързва две от страните на обелиска? Започва върху едната и продължава върху другата.
Така ни показва откъде трябва да започнем и в коя посока да четем.
И добави стрелка над текстовите колони.
— Следователно трябва да преподредим четирите колони по указания от ключовете начин. — Той разлисти отново страниците на тефтера към осемте възможни варианта на Подредба, които бяха съставили по-рано с Вигор. Намери вярната и огради ключовите символи. — Ето как трябва да изглежда картата, за да се разчете правилно.
Сейчан се наведе по-близо.
— За каква карта говориш?
— Точно това осъзнах в параклиса — каза той. — Гледайте. Взе молива и започна да пробива дупчици в страницата, като завърташе внимателно молива, така че на следващата празна страница да останат точки.
— Какво правиш? — попита Вигор. Грей обясни:
— Виждате ли как някои от диакритичните знаци — малките кръгчета в ангелския текст — са потъмнени, а други — не? Черният диакритичен знак от символа на втория „паспорт“ се оказа маркер за португалския замък, нали така. Следователно потъмнените кръгчета в текста върху обелиска също трябва да са маркери. Какво бележат обаче? Ако бележиш тъмните кръгчета върху празна страница и махнеш всичко останало, се получава това.
— По-ясно от това, здраве му кажи — отбеляза саркастично Ковалски.
Грей потърка наболата си брада и свъси вежди.
— Има нещо тук. Усещам го.
— Може би трябва да свържеш точките — каза Ковалски още по-саркастично. — Току-виж се получила голяма светеща стрелка с надпис „върви на майната си“.
Сейчан се намръщи.
— Или пък е крайно време да вземеш да млъкнеш.
На Грей не му беше до словесните им престрелки. Ковалски може и да го биваше за шофьор в критични ситуации, може и да стреляше добре, но на Грей му трябваше мъдър съвет, а не задачки за малчугани от детската градина.
И изведнъж го видя.
— Господи! — възкликна и за малко да изпусне молива. Улови го в последния момент и го стисна решително. — Ковалски е прав!
— Сериозно? — Ковалски невярващо вдигна вежди.
— Сериозно? — също толкова невярващо реагира Сейчан Грей се обърна към Вигор и го стисна за ръката.
— Първата подсказка! В Кулата на ветровете. Вигор се намръщи… после очите му се разшириха.
— Където се намира астрономическата обсерватория на Ватикана… където Галилей е доказал, че Земята се върти около слънцето! — Вигор почука с пръст по страницата. — Това са звезди!
Грей въртеше молива в пръсти. Сред на пръв поглед хаотично разположените точки се появи позната подредба.
— И по-точно — съзвездие — каза той и го очерта.
Вигор също го позна.
— Дракон.
Сейчан кривна глава, загледана в диаграмата.
— Да не казваш, че това е звездна карта?
— На това прилича. — Грей се почеса по главата с гумичката на молива. — Но как да разберем мястото по едно съзвездие?
Никой не му отговори.
— Няма как — призна накрая той.
Сърцето му се беше качило в гърлото. Времето им изтичаше. Възможно ли беше да е повел всички по грешна пътека?
Вигор се облегна назад и измърмори:
— Чакай малко. Спомнете си разказа на Марко Поло. Последния абзац. Казва, че е нарисувал карта на града, а не карта до града.
— И? — подкани го Грей.
Вигор взе отворения на диаграмата тефтер и го завъртя.
— Не може да са звезди. Трябва да е Градът на мъртвите, разположението му. Така се твърди в текста. Може би Ватиканът е допуснал същата грешка като нас. Подвели са се по същия начин в интерпретацията на картата. Решили са, че е звездна карта.
Грей поклати глава.
— Искаш да кажеш, че разположението на града съвпада съвсем точно с разположението на звездите в Дракон? Звучи ми малко пресилено. Ако не греша, дори точките извън централната линия бележат местата на реални звезди.
Вигор кимна.
— Да, но не забравяй, че много древни цивилизации, от египтяните до Месопотамия, са строили градовете си по подобие на различни звездни конфигурации.
Грей наистина помнеше, че е чел за нещо подобно.
— Като трите египетски пирамиди, които уж повтаряли разположението на звездите от Орион.
— Именно! А някъде в Югоизточна Азия има град, разположен според звездите от съзвездието Дракон.
Сейчан се завъртя внезапно.
— Чои май! — изруга под нос. — Сещам се нещо… нещо, за което съм чувала… за някакви руини в Камбоджа. Семейството ми произхожда от онзи район. Виетнам и Камбоджа.
Бързо взе раницата си, отвори я и измъкна лаптопа.
— Има енциклопедична програма — каза, върна се при Вигор и Грей и клекна в краката им. Извика програмата и бързо започна да пише по клавиатурата. Кликна два пъти върху една иконка и дигитална карта изпълни екрана.
— Това е храмовият комплекс в Ангкор, построен от кхмерската народност в Камбоджа през девети век.
