А после мъжът на пътеката се обърна и тръгна към припламващата светлина.
— Май ни канят на купона — каза Монк и прегърна Сюзан през раменете.
Райдър ги последва с пистолета в ръка.
Ако нещо се объркаше, тринайсетте патрона на милиардера можеха да се окажат единственият им път към свободата. Засега обаче съдействието беше най-добрата стратегия.
Пътеката свърши при скална стена. В червеникавочерната вулканична скала беше издълбан груб амфитеатър, покрит с гъсто преплетени клони. Дъждът се изливаше през ръба на покрива като водна завеса.
От другата страна пламтеше голям огън и очертаваше фигурите на клечащи мъже, които думкаха енергично по барабаните. Два огромни тъпана, с диаметър поне метър и половина, висяха от скалните стени и трещяха под ударите на палки от кост. Всеки удар разтърсваше фините водни завеси, леещи се от покрива.
Поведоха ги напред.
Едно прасе изскочи на пътя им, изквича и побягна. Под един навес наблизо имаше още прасета, сгушили се плътно едно в друго.
Монк преведе Сюзан през водната пелена. Огънят под навеса го облъхна с топлина, но от гъстия дим, който неуспешно търсеше излаз през тесния отвор в покрива, очите му се насълзиха.
Около огъня се беше насъбрало цяло множество: някои стояха прави, други клечаха. Стотина и повече, прецени Монк. Мъже, гологърди жени. Други надничаха от дупки в скалата — вероятно пещери. Тук-там се виждаха ококорени Деца. Едно гушкаше малко прасенце.
По нечий сигнал барабанният ритъм изведнъж секна. Тишината бе зловеща.
И във внезапното затишие се чу глас:
— Монк!
Монк се обърна сащисан. Слаб младеж се притискаше към бамбуковите пречки на голяма клетка. Беше със скъсана риза и окаляни бели шорти.
— Джеси?
Значи младежът все пак беше оцелял!
Но преди да си кажат нещо повече, някакъв висок тип пристъпи напред, макар че за местните „висок“ очевидно беше всеки над метър и петдесет. Освен че беше „висок“, сивобрадият дъртак беше и провиснал, сякаш му бяха пробутали кожа с два размера по-голяма от нормалното. Което не му беше попречило да се наклепе с пепел от главата до петите. На срамотиите си носеше някаква разкривена кратунка, а в косата — китка щръкнали право нагоре лилави пера. И нищо друго.
Очевидно това беше вождът на племето, реши Монк.
Време беше да изпълни номера си — да потанцува, за да си заработи вечерята… или по-скоро, за да не послужи за вечеря.
Вдигна ръка към вожда и измуча напевно и тържествено:
— Буугла — буугла ра! — После посегна с другата си ръка да освободи закопчалката на китката си.
Освободена от електромагнитните стеги, протезата му падна върху разкаляната вулканична скала.
Множеството ахна.
Вождът отстъпи крачка назад и за малко не стъпи в огъня.
Монк свали ръка и сведе поглед към протезата си.
Освен че изглеждаше съвсем като истинска ръка, протезата беше и чудо на инженерните технологии — с пряк контрол над периферните нерви, осъществяван през титановите контактни точки на китката. Беше истинско произведение на биоинженерното изкуство с почти пълен набор сензорни усещания и хирургически прецизни движения.
Но това беше само половината история.
Китката на Монк беше облечена в полисинтетична чашка, прикрепена хирургично към чукана и свързана към нервите и мускулите на ръката му. На практика това беше другата половина на протезата му. И ако механичната ръка въплъщаваше грубата сила, то накрайникът върху чукана беше мозъкът на цялата джаджа.
Монк посегна със здравата си ръка към титановите контакти върху накрайника. Това й харесваше най- много на протезата си. Мреше си да показва този номер по купони и партита. Защо да не се изфука и сега?
Накрайникът и ръката бяха свързани безжично, чрез дигитален радиоинтерфейс.
Затрака с пръсти по накрайника в заучената последователност, при което „отрязаната“ му ръка се изправи на пръсти и затанцува по скалата като петокрак паяк.
Този път вождът наистина стъпи в огъня, опърли си задника и отскочи с врясък настрани.
Монк прати ръката си след него.
Междувременно около групичката им се беше отворил широк кръг.
Райдър беше дръпнал Сюзан назад в сенките на скалата, за да остави Монк „в светлината на прожекторите“.
— А сега ме слушайте внимателно! — изрева Монк.
И тръгна към огъня.
Едва ли някой тук говореше английски, така че трябваше да пробута номера си с помощта на страховити гримаси и енергично тупане по голите си гърди. Лесно щеше да вземе страха на тези суеверни хорица, но само това нямаше да му свърши работа. Трябваше да ги спечели на своя страна. Време беше за второто действие на пиесата.
Монк се извъртя и посочи Сюзан.
По негов знак тя махна от главата си ризата, която й беше дал назаем с тази цел. Райдър пък свали от раменете й болничната роба и я пусна на земята. Сюзан вдигна ръце, гологърда като местните жени.
Само че, за разлика от тях, тя светеше в сенките.
Вълна от тихи възклицания се понесе сред членовете на племето.
Дори Монк я зяпна удивено. Сюзан светеше още по-силно отпреди. Много по-силно. Кожата й излъчваше вътрешно сияние, толкова наситено, че изглеждаше полупрозрачна.
Райдър даде знак на Монк, подканяше го да продължи.
Монк се отърси от удивлението си. Пристъпи към Сюзан, падна на колене и извика с цяло гърло единствената дума, която знаеше на канибалския език и която беше научил от беззъбия пират.
Едно име.
— РАНГДА! — изрева Монк името на канибалската царица на острова, господарката на светещите демони от лагуната.
Светещи като Сюзан.
Поклони се доземи и изрева отново:
— Слава на вещицата! Слава на островната царица!
Девеш влезе в стаята на Лиза, потропваше с бастуна си.
Лиза — на легло и с включена система за венозно вливане — знаеше, че не може да отлага повече. Докато я довличаха от снабдителния док, припадна в ръцете на пазача, който не успя да я прихване навреме, и се изтърси жестоко на палубата.
Сцепи си устната при падането, но пък припадъкът й трябваше да изглежда убедително. Не че й бяха нужни големи актьорски умения. След раната на прасеца от сабята на Сурина, ожулванията и порязванията от прегръдката на хищната сепия и измъчените й от вдишаната вода дробове единствено адреналинът още я държеше на крака.
Така че след като „припадна“, за миг тя наистина изгуби съзнание.
Благодарение на изпълнението й я пренесоха в научното крило и я оставиха на грижите на корабния лекар и на един от медиците в екипа на СЗО. Раната на крака й беше почистена и зашита, също и по- големите порязвания от близката и среща със сепията. Включиха й система с антибиотици и болкоуспокояващи. Сега лежеше в старата си стая — вътрешната каюта без прозорци — с подсилена
