Ключът на страшния съд

свободна от озон. В нея се влизаше единствено с магнитна карта.

Анализът щеше да продължи още няколко минути. Малой отиде до вратата и я отвори. Разнесе се тихо съскане на въздуха под налягане. Беше една от докторантките му, Андреа Солдърич. Хенри я беше избрал за своя асистентка. Беше привлекателна, с добре оформено тяло и кестенява коса, но не бе някаква студентка на двайсет и няколко години. Беше прехвърлила петдесетте и сменяше кариерата си — преди това бе работила като медицинска сестра със специализация диализа. През дългите часове, които прекарваха заедно, той предпочиташе някой от своето поколение. Дори харесваха една и съща музика и Хенри често я чуваше да си тананика под нос.

Този път обаче лицето й бе разтревожено.

— Какво има, Андреа? — попита той.

Тя вдигна снопче лепящи се бележки.

— От офиса на сенатор Горман се обаждаха три пъти. Искат да разберат докъде сме стигнали.

Хенри взе бележките. Мразеше някой да му диша във врата, но в същото време разбираше възбудата на сенатора. Макар Джейсън Горман да бе просто негов студент, Хенри изпитваше мъка от ненавременната смърт на момчето — при това по такъв брутален начин.

— Дойдох също да ви напомня, че след час имате среща с доктор Кокалис от Вашингтон. Искате ли преди това да ви донеса нещо от кафенето?

— Не, но щом така или иначе си тук, бих желал да погледнеш със свежо око тези данни. Още повече, че ми предстои да говоря с Вашингтон. Кажи какво мислиш.

Тя едва успя да прикрие удоволствието си.

— И оценявам, че дойде в почивния си ден — добави той, докато я водеше към работната станция. — Нямаше да се справя с всичко това без помощта ти.

— Няма проблем, доктор Малой.

Компютърното моделиране най-сетне приключи третия опит. Екранът показваше хромозомите на царевицата в опитното поле в Африка. Всички бяха черни с изключение на една, отбелязана в бяло. Хенри почука екрана.

— Маркирана е чуждата ДНК, вкарана в генномодифицираната царевица.

Андреа се наведе към екрана и се вгледа с любопитство.

— Какъв е източникът на тази ДНК? Бактериален ли?

— Най-вероятно. Но не мога да кажа със сигурност.

Все пак предположението на Андреа бе добре насочено. Повечето генни модификации се правеха чрез рекомбиниране и снаждане на бактериални гени, при което се вземаха желаните характеристики и се вграждаха в генома на растението. Един от първите успехи бе с добавянето на гени от Bacillus thuringiensis в тютюн. Така растенията ставаха по-издръжливи на насекоми и изискваха използването на по-малко инсектициди. Същият метод сега се използваше и при царевицата. През последното десетилетие тези биотехнологии се бяха наложили до такава степен, че в момента една трета от всичката отглеждана в Съединените щати царевица бе генномодифицирана.

— Ако не е бактериална ДНК, тогава каква би могла да е? — попита Андреа.

— Не зная. Патентована е и е засекретена от „Виатус“. Във файла се споменава само като Ис222. „Ис“ означава „издръжлива на суша“. Но не това исках да ти покажа. — Хенри посочи екрана. — Този образец ми бе пратен от Джейсън Горман преди два месеца.

— Преди два месеца ли?

— Да. Момчето беше много развълнувано, че ще участва в опитите в Африка. Не е трябвало да разпространява информацията. Това е нарушение на условията за поверителност. Мога само да си представя колко отчаян е бил в последния миг. Но все пак се е сетил да запази каквото може.

— Какво по-точно е изпратил?

Хенри затрака на клавиатурата и зареди последните данни.

— Ще ти покажа. Значи току-що са прибрали първата реколта от засадените семена. Той е изпратил пълния анализ на реколтата, в това число и цялата ДНК проба. Ето резултатите.

На екрана се появи нова група хромозоми. Отново повечето бяха маркирани с черно, както се означаваше нормалната ДНК на царевицата. В случая обаче бялата хромозома не беше сама. Над нея имаше и друга, на черни и бели пунктири.

— Не разбирам — каза Андреа.

— Погледни по-внимателно.

Хенри увеличи изображението на трансформираната хромозома. Сега се виждаха отделните й гени, изобразени като черни и бели ивици.

Хенри обясни:

— Чуждата ДНК се вгражда в друга хромозома, напада съседа си.

— Разпространява ли се?

Хенри седна и впери поглед в Андреа. Позволи си да издаде част от вълнението си.

— Не мога да кажа със сигурност, но компилирах данните три пъти. Възможно е първият образец, изпратен от Джейсън, да е бил от различен хибрид. Може би са правили опити с повече от една версия на Царевицата. Но ако не е така, това означава, че генната модификация е нестабилна. Променя се от поколение на поколение. Образецът е станал по-чужд и по-малко царевица.

— Какво означава това?

— Нямам представа. — Той сви рамене. — Но някой трябва да научи за това. Вече пратих запитване до Отдела за агрокултурни биотехнологии на „Виатус“. Сигурен съм, че ще искат да разполагат с тези данни. Възможно е дори да получа нова субсидия от корпорацията.

Андреа пристъпи от крак на крак.

— В такъв случай може би ще получа повишаването на заплатата, за което намеквате. — На лицето й се появи усмивка, породена от вълнението му.

— Ще видим.

Андреа си погледна часовника.

— Ако нямате нужда от мен, ще си тръгвам. Кучетата ми са затворени цял ден. Сигурно не ги свърта на едно място и горят от желание да излязат.

Хенри я изпрати до вратата.

— Още веднъж благодаря, че дойде в почивния си ден.

Андреа спря, преди да излезе.

— Сигурен ли сте, че не искате да хапнете нещо?

— Не, ще привърша с обработката на данните и ще я кача на сървъра. Няма да отнеме много време.

Тя му махна с ръка и излезе. Вратата се затвори със съскане.

Хенри се върна при компютъра. Оформянето на доклада щеше да отнеме по-малко от час. Макар изпратеният от Джейсън файл да не хвърляше светлина върху смъртта на младежа, постъпката му определено говореше за смелото му сърце — нещо, с което баща му щеше да се гордее.

— Справи се добре, Джейсън — промълви Хенри, докато преглеждаше за последен път файловете.

През следващите петнайсет минути пишеше бележки и наблюдения. Искаше да впечатли „Виатус“. Техният отдел за агроултурни биотехнологии възлагаше анализирането на образците им на лаборатории от цял свят, макар че в момента предпочитаха предимно Индия и Източна Европа, където цените бяха по-ниски. Но лабораторията по генетика в Принстън бе една от най-добрите в света. Ако можеше да убеди корпорацията да им подхвърли малко работа…

На лицето му бавно плъзна усмивка.

На вратата отново се почука. Усмивката му стана още по-широка. Познаваше Андреа. Не го беше послушала. Сигурно беше минала през кафенето да му донесе нещо за хапване.