разделен на четири кръг. Значението му е приблизително едно и също в различните култури. Кръгът символизира земята, Кръстът пък разделя света на четири части. В културата на северноамериканските индианци четирите части представляват…
— Четирите ветрове — довърши Пейнтър. Баща му го беше учил на нещо подобно.
— Именно. А в други култури символизират четирите елемента — земя, въздух, вода и огън. — Пруст чукна клавиатурата на компютъра и изображението се смени.
— Както виждате, разделеният на четири кръг е символ на самата земя, която обхваща и четирите елемента. Този знак може да се намери по целия свят. Историческата етимология на символа е страшно интересна и се корени в езическите времена. В някои северни страни може да се открие изрязан върху плочи и изправени камъни. Често върви заедно с друг петроглиф, така наречената езическа спирала. Двата символа са тясно свързани.
— Свързани ли? — попита Пейнтър. — И как по-точно?
Адам вдигна ръка да изчакат за момент и отново се обърна към компютъра. На екрана се появи ново изображение.
— Това е стилизирана езическа спирала. Можете да намерите различни нейни варианти в цяла Северна Европа.
Ново чукване на клавиш и спиралата се наложи върху разделения на четири кръг.
— Виждате как спиралата започва в центъра на кръста и се разширява, за да изпълни кръга. Докато разделеният на четири кръг представлява земята, спиралата символизира живота и по-точно — пътя на душата, преминаването от живот към смърт и прераждане. Кат въздъхна.
— Всичко това е много хубаво, но не разбирам какво общо има със зверствата в Африка. Не се ли отдалечаваме от темата?
— Може би не — възрази Джорджина Роу и се поизправи в стола си. Беше набита жена с къса като на мъж коса. — Прегледах доклада на НАТО и макар че подробностите са все още предварителни и непълни, все ми се струва, че атаката се дължи по-скоро на желанието да се унищожи фермата на „Виатус“, отколкото на някаква вражда между въстаници и властите в Мали.
— Съгласна съм — каза Кат. — Туарегите никога не са показвали подобно насилие. Атаките им обикновено са в стил удряш и бягаш. А не кланета като това.
— Да разпънат горкото момче насред изгореното поле и да го жигосат с този знак. — Джорджина поклати тъжно глава. — Явно е предупреждение за онова, което прави онази корпорация, за изследванията й в областта на генномодифицираните храни. Като биоинженер съм наясно с всички спорове около тази тема. Противниците срещу подобни намеси в природата непрекъснато се увеличават. И макар че повечето протести се дължат предимно на страх и неосведоменост, за тях допринасят също и немарливият контрол от страна на властите върху тази взривоопасна индустрия. Мога да се впусна в повече подробности…
Пейнтър спря срещу нея.
— Нека засега се съсредоточим върху въпроса какво общо има това със случая.
— Обяснението е просто. Движението против генномодифицираните храни е особено силно в Африка. Наскоро Замбия и Зимбабве забраниха всички продукти, съдържащи генномодифицирани храни, въпреки че милиони жители от двете страни са застрашени от глад. Като цяло политиката „по-добре мъртъв, отколкото сит“, е безумна. Тази лудост е повсеместна и продължава да се разраства. Мисля, че унищожаването на лагера на Червения кръст е било замислено като атака срещу „Виатус“. — Джорджина посочи екрана. — И смятам, че описанието на Адам на етимологията на този символ подкрепя това предположение.
Пейнтър започна да схваща.
— Символ, представляващ земята. Джорджина заговори по-твърдо, за да подчертае увереността си.
— Които и да са извършителите, те смятат, че защитават земята. Мисля, че си имаме работа с някаква нова войнствена група екотерористи.
Кат се намръщи.
— Има известен смисъл. Ще поръчам на източниците ми да се съсредоточат в тази насока. Може пък да успеем да разберем кои са тези терористи и къде е централата им.
Пейнтър се обърна към Адам Пруст, чието обяснение беше задвижило разследването.
— Прекъснахме те. Искаш ли да добавиш още нещо?
— Само едно. За разделения на четири кръг и спиралата. Двата символа са били много важни и силни за езичниците от Северна Европа. Особено за друидите. Всъщност, когато северните райони били покръстени, символите продължили да съществуват като част от новата вяра. Друидският кръст се превърнал в келтския, който познаваме и днес.
Адам извика ново изображение на екрана. Вертикалната линия на езическия символ беше издължена надолу, образувайки християнски кръст.
— По същия начин — продължи Адам — спиралата е станала символ на Христос и по-точно на преминаването му от живот към смърт и възкръсване.
— И какво е важното на това? — нетърпеливо попита Кат, която явно изгаряше от нетърпение да тръгне по трохите, оставени от думите на Джорджина.
Но Пейнтър като че ли се досети накъде бие Адам с последното си твърдение.
— Значи не смяташ, че седалището на екотерористите е в Африка, така ли?
Криптологът поклати глава.
— Разделеният на четири кръг може да се открие в някои африкански култури, но най-често представлява слънчев символ, а не земен. Мисля, че трябва да насочим вниманието си към Северна Европа. Особено като се има предвид, че централата на „Виатус“ е в Осло.
Джорджина се усмихна.
— С други думи, трябва да се оглеждаме за банда разлютени друиди.
Адам не отвърна на усмивката й, а само сви рамене.
— В цяла Европа има възраждане на езичеството. Всъщност много от групите са доста стари. Друидският кръг на всеобщата обвързаност. Древният орден на друидите. И двете организации могат да се проследят до началото на осемнайсети век, а други групи твърдят, че са още по-стари. Във всеки случай напоследък движението постоянно набира сила и някои секти са много войнствени и настроени против корпорациите. Мисля, че разследването трябва да се насочи именно натам. Към Северна Европа.
Кат кимна, макар и малко сковано. Вече беше започнала да съставя планове.
Пейнтър се върна при екрана.
— Мисля, че това ни дава добра отправна точка. Ако всички…
Телефонът в джоба му иззвъня и го прекъсна. Пейнтър вдигна ръка, давайки знак на другите да изчакат, извади апарата и погледна екрана. Беше секретарят му. Нещо не беше наред. Беше наредил да не го безпокоят, освен ако не е спешно.
— Какво има, Брант?
— Сър, току-що се обадиха операторите. Имало куп позвънявания на деветстотин и единайсет от Принстън. Като че ли около лаборатория „Карл Икан“ е избухнала престрелка.
Физиономията на Пейнтър остана безизразна. Това бе лабораторията, към която бяха тръгнали Монк Кокалис и Джон Крийд. Би трябвало да са пристигнали в Принстън преди около час. Пейнтър нарочно не погледна към Кат, съпругата на Монк.
— Свържи ме с местните власти и установи сателитна връзка — нареди той, преструвайки се по-скоро на раздразнен, отколкото на разтревожен. — Идвам.
Прибра телефона и се обърна към присъстващите.
— Добре, всички си знаете работата. Да действаме. Обърна се и тръгна към изхода.
