фолклор намеква за страшен мор в Бардси, за изсушаваща болест, която покосила повечето селяни и монаси. Телата им били изгорени, а пепелта — хвърлена в морето.
Грей разпозна общите черти в този разказ. Също като в планинското село. Всички доказателства са изгорени и разпилени, за да останат единствено слуховете и загадъчният запис в Книгата на сметките.
— Така или иначе, островът бил смятан за свещен още от идването на Църквата по тези места. Бардси бил място за поклонничество от дълбока древност до днес. Ватиканът е постановил, че три пътувания до Бардси се равняват на едно поклонничество в Рим. Доста добра сделка, ако питате мен. И мнозина споделят мнението ми.
Отец Рай посочи към църквата.
— Най-старата част от „Сейнт Хайуин“ е от хиляда сто тридесет и седма година. Хиляди и хиляди поклонници са влизали през вратите й на път към Бардси. В това число и повечето ирландски и английски светци от онова време.
Сякаш в отговор на думите на свещеника вратата рязко се отвори и в помещението влезе високо момче, изпълнено с енергия, каквато може да се види само у тринайсетгодишните. Момчето бързо свали кепето си, под което имаше огненочервена коса, която сякаш заплашваше да подпали къщата.
— А, дойде ли, Лайл? — каза отец Рай и се изправи. — Татко ти приготви ли лодката за нашите гости?
Лайл погледна групата.
— Да, отче. Прати ме да ги взема. Няма да е зле да побързат. Вече здравата взе да духа.
Отец Рай изглеждаше нещастен, че гостите му го напускат.
— По-добре да тръгвате. Едва ли ще ви хареса бурята да ви застигне насред път.
— Кучето може ли да остане с вас? — попита Уолас. — Руфъс не може да понася само едно нещо и това са лодките.
Усмивката на свещеника се върна.
— С удоволствие. Ще си го приберете на връщане.
Руфъс като че ли нямаше нищо против това решение. Отпусна отново глава на лапите си и остана да лежи до огъня.
Докато Грей вървеше към вратата, отец Рай подвикна:
— Лайл, когато стигнете острова, гледай да им покажеш Пещерата на отшелника.
Грей се обърна.
Отец Рай му смигна.
— Там е погребан Мерлин.
Малката лодка изглеждаше достатъчно здрава. Беше двукорпусен катамаран с покрита кабина на носа и открита палуба на кърмата. Рейчъл се беше качвала на такива и преди, когато се гмуркаше в Средиземно море. Бяха прочути със стабилността и надеждността си.
Въпреки това я обхвана тревога, когато видя как лодката се люлее на вълните. Загърна се в палтото си и погледна бурното море. Усещаше се миризмата на дъжд. Все още не валеше, но явно наближаваше истински порой.
Чувствата й очевидно бяха изписани ясно на лицето й.
— „Бенли“ е хубава лодка — увери я Оуен Брайс, бащата на Лайл. Беше с дебел пуловер и жълт дъждобран. Момчето му скочи на люлеещата се палуба с пъргавостта на рижа маймуна. Баща му го гледаше с гордост. — Не се бойте, госпожице. Ще ви закараме живи и здрави. И най-големите вълни не могат да й се опънат.
Рейчъл не разбираше много от лодки, но събра кураж от уверения му тон. Явно човекът си разбираше от работата.
Лайл приближи и й подаде ръка. Тя я хвана и скочи в лодката. Грей и Уолас вече се бяха качили благополучно. Ковалски и Сейчан бяха след нея.
Рейчъл се държеше настрана от Сейчан и седна до Грей. Въпреки това усещаше присъствието на жената — не защото тя гледаше към нея, а защото нарочно я избягваше. Това разпалваше гнева на Рейчъл. Имаше чувството, че заслужава поне да й се обърне внимание.
За да не мисли за убийцата и мятащата се лодка, Рейчъл насочи вниманието си към Грей. Наложи му се да говори на висок глас, когато двата външни двигателя на катамарана изреваха.
— Споменахте, че не сте изненадан, че отец Джовани е идвал често тук — каза той.
Рейчъл също го бе чула. Беше, когато отец Рай говореше за езическата кралица.
Уолас кимна.
— Да. Като историк и специалист по неолитна Британия съм добре запознат с ирландските легенди за чудовищните фомориани, които уж били първите обитатели на тези земи. Говори се, че били великани и ядели хората живи. Но свещеникът ги нарече „потомци на Хам“, който е персонаж от Библията. Явно това е събудило любопитството на Марко.
— Защо? — попита Грей.
— Първо, келтските легенди се предавали устно. Били разказвани. Достигнали са до нас единствено благодарение на ирландските монаси, които са оцелели в смутните времена на Тъмните векове и са живеели отделно, прекарвайки живота си в преписване и украсяване на ръкописи. Именно те запазили сърцевината на западната цивилизация през Средните векове. В това число и ирландските легенди и саги, като ги записали за първи път. Но не бива да забравяме, че монасите са си оставали християни, така че при преразказването много от преданията били представени в библейска светлина.
— Значи затова фоморианите са били описани като потомци на Хам — каза Грей.
— Точно така. Библията изобщо не говори за расовата принадлежност на тези прокълнати деца на Хам, но ранните еврейски и християнски книжници решили, че проклятието означава, че потомците му били чернокожи. Навремето това било едно от оправданията за робството.
Грей се облегна назад. Започваше да разбира.
— Значи казвате, че келтите са описвали фоморианската кралица като черна, а монасите са я изкарали потомка на Хам.
— Тъмнокожа кралица, способна да изцелява болните — съгласи се Уолас.
— А за Марко тя вероятно е била езическо въплъщение на Черната мадона. — Грей погледна към острова. Лодката цепеше развълнуваните води. — Може би дори легендите за Моргана и Авалон са свързани със същата митология. Пак става дума за жена, владееща вълшебни лечебни сили.
Очите на Рейчъл се разшириха.
— Нищо чудно, че отец Джовани е бил обсебен от това място.
— Поради тази причина, но и заради ключа. — Уолас скръсти ръце на гърдите си, олюляваше се с лекота в ритъма на лодката.
— Ключът към Книгата на Страшния съд ли? — попита Рейчъл. — Но нали казахте, че това били пълни глупости?
— Може и да съм смятал, че са глупости, но Марко не смяташе. Във всички легенди за ключа се говори, че отварял нечувано съкровище, което можело да спаси света. Марко вярваше, че е на прав път, като изучава местата, отбелязани като „опустошени“. И започвам да си мисля, че е прав.
— Защо? — попита Грей.
— Заради историите на отец Рай. Разказа как фоморианите се борели с келтите, като им пращали чуми. Говори се, че друидите правели същото срещу римските нашественици. Това ме кара да се питам дали келтите не са научили нещо от покорените фомориани — нещо повече от земеделието. Нови средства за водене на война, някакво ново оръжие. Може би във всички тези легенди се крие зрънце истина. Истина, погребана в Книгата на сметките.
Рейчъл започна да схваща накъде бие професорът, но Грей се сети пръв.
— Мислите, че способността да се пращат болести се е запазила до единадесети век. И че може би това е някаква ранна форма на биологична война.
Рейчъл си представи мумиите. Обезобразени, с растящи в тях гъби.
