Ключът на страшния съд

— Може ли да опитам? — каза тя и протегна ръка за фенерчето.

Как би могъл да й откаже?

Рейчъл се подпря на една ръка и се плъзна в празната гробница. Гъвкавото й тяло й позволяваше да се движи по-лесно в тясното пространство. Лъчът на фенерчето се плъзна по стените.

— Виждаш ли нещо? — попита той.

— Не.

Отгоре Уолас изказа на глас опасенията му:

— Може би сме слезли в неправилната дупка.

Рейчъл се отказа, обърна се и тръгна навън. Изведнъж замръзна.

— Какво има? — попита Грей.

— Ела да видиш.

Фенерчето бе обърнато право към него. Грей прикри очи и запълзя към нея.

— Не — предупреди го тя. — Плъзни се по гръб.

Грей се подчини. Съвсем подгизнал, се обърна по гръб и се пъхна в нишата, като се отблъскваше с лакти и крака. Правилната позиция да лежиш в гроб бе с лицето нагоре.

— Какво намерихте? — обади се Уолас.

— Още не знаем — отвърна Грей.

— Давай, до самия край — подкани го Рейчъл. Той продължи да пълзи, докато главата му не се озова между коленете й. Тя се наведе над него с фенерчето. Миришеше на мокра вълна. Грей прекалено силно си даваше сметка за гърдите й над главата си.

— Погледни — каза тя.

Грей гледаше, но явно Рейчъл имаше предвид посоката, в която сочеше фенерчето. Наложи се да се загърчи и да се надигне на рамене, за да погледне назад към отвора. Отначало не видя нищо освен половината тухлена стена, която облицоваше естествената скална ниша.

— Всички тухли са поставени хоризонтално, но виж трите около самия отвор. Отгоре и от двете страни.

Чак сега Грей ги забеляза.

— Вертикални са.

Отворът беше идеален полукръг. Трите вертикални тухли бележеха позициите 12, 3 и 9 часа.

— Смяташ ли, че има някакво значение? — попита Рейчъл.

Смяташе.

— Прилича на половин езически кръст.

Почти виждаше другата половина, отразена в събралата се вода. Мислено завърши символа, като начерта линии, свързващи тухлите. Образуваха друидския кръст.

— Но какво означава това? — попита Рейчъл.

— Ще опитам нещо.

Грей запълзя рачешката към изхода, после се обърна и продължи по корем, с краката напред. Надяваше се да не е станал вир-вода за нищо.

— Е? — нетърпеливо подвикна Уолас отгоре.

— Още работим — с напрегнат глас отвърна Грей.

Добра се до изхода и огледа трите тухли. Двете отстрани изглеждаха съвсем обикновени и бяха здраво зазидани. Протегна се и се хвана за горната. На пръв поглед и тя бе като останалите — докато опипващите му пръсти не докоснаха горния й ръб. Там имаше лека вдлъбнатина, идеална за хващане.

Грей дръпна.

Тухлата се плъзна навън. Спря за момент, но Грей дръпна пак, по-силно. Зад него се чу металическо прещракване, последвано от стържене на скала. Двамата се извъртяха и погледнаха през рамо. Задната стена се завъртя около оста си и се видя тясно стълбище, водещо надолу.

— Входът — промълви в ухото му Рейчъл. — Намерихме го.

Запромъкваха се към стълбището. Макар и тясно, то бе достатъчно високо, за да могат да се изправят.

Рейчъл освети с фенерчето няколко тухлени стъпала.

— Това долу тунел ли е?

Грей заслиза да провери, но когато кракът му стъпи на петото стъпало, усети как то поддава под тежестта му.

Отново се чу металическо прещракване.

Сърцето му спря, в ума му кристализира една-единствена дума.

„Капан“.

Вратата зад тях отново се завъртя. Рейчъл извика и скочи към изхода. Твърде късно. Вратата се затвори с далечно и окончателно щрак.

Рейчъл я заудря с юмруци, но без резултат. Бяха заключени.

12:42

Сейчан чу вика на Рейчъл, след което поредната гръмотевица оглуши всички.

Щом грохотът заглъхна, Уолас се наведе над дупката.

— Намерихте ли нещо там долу?

Отговор не последва.

Сейчан забеляза, че светлината на фенерчето е изчезнала. Нещо не беше както трябва. Подчинявайки се на инстинкта си, тя прибра ръце до тялото си и уверено скочи в тесния отвор. Пръстите й вече стискаха запалката. Тя пъхна ръка в тъмната ниша и светна. Пламъчето освети криптата.

Беше празна.

— Какво става? — извика Уолас отгоре.

— Няма ги.

Прогизнал и намусен, Ковалски пристъпи до дупката. Лайл беше отишъл да намери чадъри.

— Нали ви казвах… никога не се пъхай в дупка с Пиърс.

— Може пък и да е за добро — каза Уолас.

Ковалски го изгледа кръвнишки.

— Явно са намерили таен вход — обясни Уолас.

Но викът на Рейчъл не беше радостният вик на откривател.

Сейчан се пъхна в криптата и извика с всичка сила:

— Пиърс! Рейчъл!

Просветна мълния и изтрещя гръм, но Сейчан успя да чуе слаб вик. Поне бяха живи. Пъхна се още по- навътре.

— Не разбрах! — извика тя.

Стресна я шумен плясък. Погледна през рамо и видя Уолас да стои зад нея, с една ръка на въжето.

— На ваше място не бих го направил — предупреди ги Ковалски отгоре.

— Млъквай! — озъби му се Сейчан.

После наклони глава и се заслуша. Различи гласа на Грей. Затвори очи и се напрегна. Указанията му едва се чуваха. Представи си го как е събрал длани пред устата си и вика.

— Вътре! Вертикална тухла! Над входа! Дръпни я!

Нужни й бяха и двете ръце, така че загаси запалката и се обърна в криптата. Затърси слепешката край входа, докато не откри тухлата, отговаряща на описанието на Грей. Докосна горната й част, намери вдлъбнатината и дръпна с все сила.

Чу се силно изщракване.

Задната стена на криптата се завъртя. Сейчан мярна уплашената физиономия на Рейчъл. Грей стоеше до нея.

— Заключихме се — обясни Грей. — Извикай останалите, но внимавайте с петото стъпало. То затваря