Уолас се наведе още по-ниско.
— Мили Боже…
Професорът се пресегна и обърна първата страница.
— От телешка кожа е — каза той, когато докосна пергамента. Очите му се разшириха още повече, когато откри какво има отдолу.
Мастилото на следващата страница блестеше като разтопени скъпоценни камъни под светлината на фенерчетата. Тъмночервените, златистожълти и пурпурни цветове бяха толкова богати, че изглеждаха влажни. Илюстрациите бяха изпълнени до най-малката подробност и представляваха стилизирани човешки фигури, оплетени на възли и образуващи сложни спирали и шарки. В средата на първата страница, поддържан от пищните орнаменти, седеше брадат мъж на златен трон и с корона на главата.
Несъмнено изобразяваше Христос.
— Илюстриран ръкопис — промълви Рейчъл, захласната от прелестта му.
Уолас обърна още няколко страници.
— Библия е.
Пръстът му увисна над отчетливите редове сбит латински текст. Калиграфията беше сложна, главните букви бяха украсени с причудливи образи. Полетата на страниците също бяха изпълнени с всевъзможни митични животни, крилати херувимчета и безброй плетеници.
— Иконографията ми прилича на Книгата на Келс — рече Уолас. — Това е илюстровано съкровище от Ирландия от осми век. Създаването му е изисквало всеотдаен труд в продължение на десетилетия. А книгата съдържа само четирите евангелия от Новия завет.
Гласът му леко трепереше.
— Мисля, че това тук е цялата Библия. — Той поклати глава. — Невъобразимо ценна е.
— Тогава защо я е оставил тук? — попита Сейчан. Дори тя се беше навела над книгата, за да я разгледа по-добре.
Уолас само клатеше глава мълчаливо. Но след като внимателно обърна още няколко листа, намериха отговора.
В средата на книгата зееше дупка. Квадратна, със страна около седем и половина и дълбочина около два и половина сантиметра.
Уолас ахна ужасено.
Грей се наведе по-близо. Дупката явно бе направена, за да крие нещо. Без да се обръща, Грей протегна ръка към Рейчъл. Тя бръкна в джоба на палтото си.
Всички знаеха какво е било скрито тук.
Рейчъл постави чантичката в ръката на Грей. Сякаш бе изработена от същата кожа, с която бе подвързана и книгата. Грей задържа чантичката над дупката. Пасваше идеално.
— Отец Джовани е взел чантичката с пръста, но е оставил самата Библия. Защо?
Единствената дума съдържаше множество въпроси. Уолас добави още един:
— И защо не е разказал на никого за това?
— Може и да го е направил — хладно рече Сейчан. — Щом са го преследвали и убили, явно е разказал на някого.
— Сейчан е права — съгласи се Грей. — Може би Марко не е споделил всичко, което е знаел — откриването на Библията например, — но се е разприказвал достатъчно, за да си навлече смъртта.
— Ох, Господи… — неочаквано възкликна Уолас.
Грей се обърна към него.
— Преди две години Марко ми се обади. Трябваха му пари, за да продължи пътуванията си. Казах му, че спонсорът ми, корпорация „Виатус“, може и да се съгласи да финансира едно помощно проучване, свързано с разкопките ми. Дадох му името на жената, с която имах вземане-даване. Тя е един от главните им изследователи. Фамилията й беше Магнусен.
Сейчан замръзна, но не каза нищо.
— А след това не получих никаква вест от Марко. — На Уолас сякаш му прилоша. — Реших, че не си е направил труда да се обади. Чак сега се сетих. Господи, може би съм го пратил право в ръцете на убийците му.
Грей обмисли възможния сценарий. Изглеждаше издържан. „Виатус“ може и да беше наела Марко, особено щом е търсил потенциално средство срещу онова, което е убило мумиите. Как биха могли да му откажат? Но в един момент Марко е открил нещо, което го е уплашило достатъчно, та да избяга в Рим, за да се срещне с Вигор Верона и да му разкаже всичко, което знае. Работодателите му явно са разбрали какво смята да направи и са го елиминирали.
Уолас обърна страниците върху дупката, за да скрие поражението, сякаш това можеше да намали собствената му вина.
Рейчъл взе чантичката от Грей и каза:
— Отец Джовани е взел пръста, но по-важните въпроси са кой го е оставил тук и защо.
Думите й върнаха вниманието им към загадката. Животът на Рейчъл зависеше от откриването на отговорите.
— Може би съм в състояние да отговоря на въпроса кой е оставил Библията — каза Уолас и пое дълбоко дъх, за да се успокои.
Грей го погледна изненадано.
— Кой?
— Вероятно собственикът й.
Уолас посочи обратната страна на корицата. Към нея бе залепен един лист пергамент.
По-рано Грей бе насочил цялото си внимание към съдържанието на книгата и не бе забелязал скритата в сянката на корицата страница. Сега я разгледа по-подробно. Беше богато илюстрирана като останалите, но украсата се въртеше около стилизирано име, вероятно на собственика на безценния том.
— Маел Маедок Уа Моргаир — прочете Уолас пищно украсеното име.
Това не говореше нищо на Грей. Явно незнанието му се изписа върху лицето му.
— Не можеш да живееш по тези краища, без да знаеш това име — обясни Уолас. — Това важи с особена сила за човек с моята професия.
— И кой е той?
— Един от най-прочутите ирландски светци, отстъпващ единствено на свети Патрик. Рожденото му име е Маел Маедок, но латинизираната му форма е Малахия.
— Свети Малахия — обади се Рейчъл.
— Какъв е бил той? — попита Грей.
— Родил се е приблизително по същото време, когато е била съставена Книгата на Страшния съд. — Уолас замълча многозначително, след което продължи: — Започнал кариерата си като абат на Бангор, но по-късно се издигнал до архиепископ. Прекарал по-голямата част от живота си в поклоннически пътувания.
— Значи най-вероятно е идвал и тук?
Уолас кимна.
— Малахия бил интересен човек и постът на архиепископ не му допадал особено. Предпочитал да пътешества, да се среща с езичници и християни, да разпространява словото на евангелията. С лекота се движел между двата свята и в крайна сметка постигнал продължителен мир между Църквата и онези, които се придържали към старите обичаи.
Грей си спомни предположението на Уолас, че последните езичници са се опълчили на християните и може би са използвали биологичното оръжие, наследено от древните.
— Мислиш ли, че част от цената на този мир е било познанието за мора и лекарството против него, прословутия ключ на Страшния съд?
— Отпечатъците му определено са тук — каза Уолас и посочи книгата. — Освен това има и причина Малахия да е смятан за достоен да бъде канонизиран за светец.
— И каква е тя?
— А, там е въпросът — каза Уолас. — Приживе Малахия бил известен като необикновено добър лечител. Приписвани са му множество чудодейни изцеления.
