— Също като историята на остров Бардси — каза Грей.
— Спомням си обаче и една друга история, свързана с Малахия. От моята родна Шотландия. Малахия отишъл в Анандейл и помолил местния лорд да помилва някакъв джебчия. Лордът се съгласил, но в крайна сметка обесил крадеца. В яростта си Малахия го проклел — и умрял не само лордът, но и цялото му семейство.
Уолас го изгледа многозначително.
— Изцеление и проклятия — промълви Грей.
— Изглежда, Малахия е научил нещо от друидските си приятели. Нещо, което Църквата е решила да запази в тайна.
— Но вие пропуснахте онова, с което е известен най-много — намеси се Рейчъл.
— А, имаш предвид пророчествата — каза Уолас и завъртя очи.
— Какви пророчества?
— За папите — отвърна Рейчъл. — Казват, че докато пътувал към Рим, Малахия изпаднал в транс и получил видение за всички папи от неговото време до края на света. И ги записал.
— Пълни глупости — възрази Уолас. — По-нататък в легендата се казва, че Църквата уж намерила книгата на Малахия в архивите си около четиристотин години след смъртта му. Най-вероятно става дума за фалшификат.
— А някои твърдят, че е била копие на оригиналния текст на Малахия. Така или иначе, описанията на всички папи през вековете се оказали поразително точни. Да вземем последните двама. Малахия описва Йоан Павел Втори като De Labore Solis, което в превод означава „От мъките на слънцето“. Папата бил роден по време на слънчево затъмнение. А сегашният Бенедикт Шестнайсети е означен като De Gloria Olivae, или „Тържеството на маслината“. А символът на Бенедиктинския орден е маслинената клонка. Уолас махна пренебрежително с ръка.
— Просто някои търсят прекалено много шифри в латинския.
Рейчъл се обърна настойчиво към Грей.
— Но най-смущаващото е, че сегашният папа е сто и единадесетият в списъка на Малахия. Следващият, Петър Римлянина, е последният според пророчеството. По негово време ще настъпи краят на света.
— Значи всички сме обречени — скептично се обади Сейчан, която явно споделяше позицията на Уолас.
— Е, аз със сигурност съм — озъби й се Рейчъл и с това я накара да млъкне. — Освен ако не намерим проклетия ключ.
Грей премълча. Предпочиташе да не се меси. Но Рейчъл беше права в едно. Трябваше да намерят ключа. Замисли се за значението на находката — библия на мъртъв светец, положена в езически саркофаг. И по-важното…
— Мислиш ли, че пръстът в Библията е бил на свети Малахия? — попита той.
— Не — твърдо рече Уолас. — Този саркофаг е прекалено стар. Много стар. Предполагам, че е на възрастта на Стоунхендж. Някой е бил погребан в него, но не и Малахия.
— Тогава кой? — попита Грей. Уолас сви рамене.
— Както казах, най-вероятно някой неолитен вожд или крал. Може би тъмнокожата езическа кралица. Така или иначе предполагам, че пръстът е единственото, което е останало от погребания.
— Защо смяташ така?
— И къде е останалата част от тялото? — добави Рейчъл.
— Било е преместено. Може би от Църквата. Може би от самия Малахия. Но са оставили пръста тук, каквато е била традицията по онова време. Смятало се е за грях да махнеш тяло от вечното му жилище, без да оставиш някаква част от него.
— Следа от човека — добави Рейчъл. — За да продължи да почива в мир. Вуйчо Вигор ми е разказвал за това. Било светотатство да се постъпи иначе.
Грей впери поглед в саркофага.
— Малахия е използвал собствената си Библия, за да запази реликвата. Явно е вярвал, че погребаният тук е бил достоен за тази чест.
Спомни си също разказа на отец Рай колко разстроен бил Марко в деня, когато се върнал от острова. Младият свещеник цяла нощ молил за прошка. Дали защото е откраднал реликвата и е осквернил гроб, осветен от светец от собствената му Църква? И ако да, какво го е накарало да постъпи така? Защо е смятал, че пръстът е толкова важен?
Рейчъл повдигна друг важен въпрос.
— Защо изобщо е трябвало да местят тялото?
— Може би за да го сложат на още по-безопасно място — предположи Уолас. — По времето на Малахия Англия и Ирландия били непрекъснато нападани от викинги. Островът нямал укрепления и бил силно уязвим.
Грей кимна.
— И ако са държали ключа в тази крипта, той би трябвало да е свързан по някакъв начин с погребаното тяло. И за да запазят знанието, тялото и ключът е трябвало да бъдат преместени на по-сигурно място.
— Но какво представлява този ключ, по дяволите? — попита Сейчан. — Какво търсим всъщност?
Грей погледна единствената друга следа, оставена им от отец Джовани. Отиде до стената и заразглежда написаното с въглен около кръста. Постави длан на стената. Какво се бе опитвал да разбере Марко?
Останалите се събраха около него.
Той погледна нагоре към келтския кръст. Едва сега осъзна нещо.
— Кръстът — каза и прокара пръсти по него. — Изработен е от същия камък като саркофага. Дори на допир се усеща така.
Уолас пристъпи по-близо.
— Прав си.
Грей се обърна към него.
— Значи кръстът не е бил поставен тук от Малахия или някой друг благочестив християнин, за да отбележи гроба.
— А е бил тук преди това.
Грей погледна кръста с други очи. Вече не виждаше в него християнски, а езически символ. Дали той съдържаше указания къде се намира ключът? От изчисленията на стената личеше, че отец Джовани се е опитвал да разбере нещо.
Грей насочи светлината на фенерчето към основата на кръста.
— Трите спирали долу. Имат ли някакво особено значение?
— Нарича се тройна спирала — каза Уолас. — Една, а не три. Вижте как трите части се съединяват и образуват един непрекъснат мотив. Същият знак може да се намери върху изправени камъни из цяла Европа. И подобно на много други езически символи, Църквата е възприела и този. За келтите той е символизирал вечния живот. За Църквата обаче бил идеалното представяне на Светата Троица. Отец, Син и Свети Дух. Всички вплетени в едно. Тримата, които са едно цяло.
Грей премести погледа си върху единичната спирала, която се намираше в средата на кръста, подобно на главина на колело.
Спомни си разяснението на Пейнтър за този символ. Как езическият кръст и спиралата често се срещали заедно, като се припокривали. Кръстът бе символ на земята. А спиралата — на пътешествието на душата от този свят в другия, подобно на струйка дим.
Вниманието на Грей се насочи към изчисленията на отец Джовани върху стената. Усещаше някакъв смисъл зад цифрите и линиите. Почти го схващаше, но същевременно той оставаше мъчително недосегаем.
Пристъпи напред, свали фенерчето и докосна кръглата част на кръста. Прокара пръсти по издълбаните
