На Сам се наложи едва ли не да влачи на гърба си ранения фотограф, но бе решил в никакъв случай да не го изоставя. С куцукания и подскоци започнаха да се придвижват към статуята. Воят около тях се засили. Стори им се, че създанията са вече съвсем близо.
— Привлича ги кракът ми — изстена на ухото му Норман. — Или по-точно, кръвта. Ако ме оставиш тук, би могъл да…
— Съжалявам, но за тях не е предвидено никакво ядене — отвърна Сам и притисна още по-плътно Норман до себе си. Не можеше да приеме саможертвата му.
Ускориха ход, но междувременно писъците на хищниците се засилиха. Статуята се уголемяваше пред очите им прекалено бавно.
— Няма да успеем — каза Норман и кимна към група бледи силуети, придвижващи се с невероятна скорост по покривите. Един от тях се спря и започна да вие по посока на покрива на пещерата.
— Това са разузнавачи — каза Сам. — Откриха ни и сега викат подкрепления. После се извърна и стреля наслуки. Куршумът рикошира в една стена и се удари в насрещната. Нещо изпищя.
— Трябва да се пазят от рикошети — отбеляза Норман с мрачно удовлетворение.
Сам продължи да върви напред. В патронника имаше само един патрон, а след това карабината трябваше да се презарежда. Това означаваше да спрат. Не можеха да си го позволят. Откъм улицата се обади глас, привлечен от изстрела.
— Сам, побързай! Открих как да влезем в статуята! — извика Маги. Малката и фигурка се появи в края на улицата.
— Влезте веднага в нея! — извика в отговор Сам. — По-добре побързайте. Не се тревожете за мен. Норман погледна групата чудовища, която ги следваше по петите.
— Мен повече ме тревожат тези — каза кисело.
Краката и белите дробове на Сам сякаш бяха обхванати от пламъци. Въпреки това ускори ход. Опита се да съкрати разстоянието до Маги. Наближи я и видя как очите и се разшириха, когато тя забеляза групата, която им правеше компания.
— Майната му! Побързайте! — извика тя и се, затича към тях.
— Върни се — изпъшка Сам.
Тя не му обърна внимание. Затича се към тях. Денал я следваше по петите. Когато Маги се доближи, размаха златната кама над главата си и изсвири с уста подобно на овчар, който привиква кучетата си. Какво, по дяволите, правеше?
Сам се извърна. Авангардът на бледия легион започна да скача от покривите на улицата, съвсем близо до тях. Сам отмести Норман и реши да отблъсне нападението с единствения патрон в карабината си. Маги внезапно застана до него.
— Недей! — извика, отблъсна пушката му и направи крачка напред. Сетне размаха дългия нож.
— Маги! — изкрещя разтревожено Сам. За негово удивление обаче съществата застинаха на място. Погледите на черните им очи бяха втренчени в ножа. Дори и разузнавачите над главите им бързо се оттеглиха по покривите. Съществата, застанали на улицата, започнаха да треперят. Сетне бавно заотстъпваха. Маги подкани спътниците си да побързат.
— Нямам представа докога страхът от ножа ще е по силен от желанието им да си хапнат прясно месо — каза и огледа групата.
— Къде е Ралф?
— Мъртъв е — отвърна тихо Норман.
— Боже мой, това не е възможно… — промълви Маги и отново се зае с охраната на спътниците си.
— Защо се страхуват от него? — попита Сам, като наблюдаваше как ножът държи глутницата на разстояние.
— Не знам — отвърна Маги напрегнато, все още не успяла да осмисли новината за Ралф. — Важното е, че се страхуват.
Сам се съгласи с нея и се замисли върху странната реакция на зверовете. Сети се за собствените си предположения, че те са вид маймуни или доисторически хора, открити тук от инките и почитани като подземни духове. Как можеше обаче да се обясни страха им от един стар инкски нож?
Намръщи се, тъй като си даде сметка, че все още е далеч от разкриването на тукашните загадки. Маги обаче правилно бе разбрала, че първата грижа на един изследовател, когато изследва нещо, е да оживее. Гробниците от двете им страни изчезнаха. Бяха достигнали централния площад.
— Пристигнахме — каза Маги и обърна гръб на създанията, скупчили се до стените. Бързо поведе спътниците си към вратата. Сам видя, че тя вече бе отворена.
— Как успя да я отключиш? — попита.
— Изглежда, че това нещо освен оръжие е и универсален шперц. — Тя му подаде ножа. — И този път си промени формата, за да отвори ключалката.
— Шегуваш се — каза Сам и повъртя камата. — Как я накара да проработи?
— Там е работата, че не разбрах как — отвърна Маги и смръщи вежди. Като използваше Денал за патерица, Норман се затътри до тях.
— Не сме сами! — възкликна и посочи пространството зад гърба им.
Бледите чудовища бяха започнали да се измъкват от тъмните улици и да се събират на централния площад. Отново се раздаде ръмжене.
— Изглежда, че гладът им, все пак ще надделее — прецени Сам, след като останалите влязоха в статуята.
— Хайде, Сам, помогни ми да я затворим! — извика Маги отвътре.
Без да откъсва поглед от наближаващата глутница, Сам тръгна към тясната врата заднешком. Когато влизаше, ремъкът на пушката му се закачи за една от пантите. Сам се опита да я откачи, но тя се заклещи още по-здраво.
— Дявол да го вземе!
Едно от създанията разбра, че Сам е в затруднение, и тръгна напред, като съскаше и ръмжеше. Имаше остри зъби и нокти. Войник. Засъска срещу Сам. От устата на звяра потекоха лиги и той замахна с остри като бръсначи нокти към гърлото му.
Сам се отдръпна и парира удара със златната кама. Острието и сряза бледата плът, но все пак ефектът му бе като бодване на бик с карфица. Създанието яростно зарева. Опита се отново да откачи пушката.
— Остави я! — изкрещя Маги.
— Това е единственото ни оръжие! — възрази той. Без да пуска пушката, продължаваше да насочва острието на камата към противника си. Зад звяра се струпаха други, които също започнаха да пищят и съскат. Бяха надушили миризмата на кръв. Сам погледна създанието в очите. В тези черни кладенци се криеше първичен разум. То повдигна наранената си ръка, от която по белезникавата му кожа се стичаше кръв. Нададе рев, изпълнен с ненавист. Сам се приготви за удар.
Вместо обаче да го нападне, чудовището внезапно отскочи встрани, подобно на марионетка, управлявана от невидима ръка. Нараненият крайник внезапно почерня, сякаш засегнат от неведома отрова. После започна да дими. Чудовището, като ревеше от болка, се завърна при събратята си. Ръката му вече бе почти овъглена и от нея се сипеше пепел, обаче горенето не преставаше. Съществото се изтърколи върху каменния под. За броени секунди бледото му туловище и останалите крайници почерняха и придобиха цвета на гранита под тях. От гърчещото се тяло се издигаше дим. През пукнатините му дори се виждаха тлеещите вътре пламъчета.
Сам разбираше на какво бе станал свидетел. Това явление в миналото бе документирано, но в наше време никой не го бе виждал. Спонтанно изгаряне.
Изумен, Сам се отмести встрани и забрави за пушката си. След като престана да я тегли, тя просто падна на пода. Той не и обърна внимание и размаха камата. Останалите белокожи създания се отдръпнаха от изгорелия си събрат. Едрият звяр лежеше неподвижно върху каменния под. Бе се превърнал в скулптура от пепел. Маги се наведе, хвана пушката и я издърпа вътре.
— Помогни ми да затворя вратата!
В отговор Сам кимна и после отново погледна златната кама. Пъхна я внимателно в пояса си. Вече и двете му ръце бяха свободни, така че двамата с Маги затвориха тежката врата. Тя се намести в рамката си и ключалката повторно изщрака.
