Снейп, както и Флитуик, започна часа, като взе дневника и също като Флитуик поспря при името на Хари.
— А, да. — каза тихо, — Хари Потър. Нашата нова… знаменитост.
Драко Малфой и приятелите му Краб и Гойл взеха да се кискат, прикривайки уста с ръцете си. Снейп завърши проверката на имената и вдигна глава да погледне класа. Очите му бяха черни като на Хагрид, но в тях нямаше и следа от сърдечността на великана. Те бяха студени и празни и напомняха тъмни тунели.
— Вие сте тук, за да учите ценната наука и точното изкуство за приготвяне на отвари — подхвана той. Говореше почти шепнешком, но те улавяха всяка негова дума. Също както професор Макгонъгол, Снейп имаше дарбата без усилие да наложи на класа мълчание. — Тъй като тук няма кой знае колко глупашко размахване на магически пръчки, мнозина от вас едва ли ще повярват, че това е магия. Не очаквам наистина да разберете красотата на тихо къкрещия котел с блестящите му изпарения, изтънчената сила на течности, които плъзват през човешките вени и омайват душата, запленяват чувствата… Аз мога да ви науча как да бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смъртта… ако не сте такава банда дръвници, каквито обикновено трябва да обучавам.
Тази кратка реч беше последвана от още мълчание. Хари и Рон размениха погледи с вдигнати вежди. Хърмаяни Грейнджър седеше на ръба на стола си и изглеждаше изпълнена с непреодолимо желание да почне да доказва, че не е дръвник.
— Потър! — каза Снейп внезапно. — Какво ще получа, ако добавя стрит на прах корен от асфодел в инфузия от пелин?
Стрит на прах корен от какво в инфузия от какво? Хари хвърли поглед към Рон, който изглеждаше точно толкова озадачен като него, но ръката на Хърмаяни вече се бе стрелнала нависоко.
— Не зная, сър — каза Хари.
Устните на Снейп се накъдриха в презрителна усмивка.
— Тц-тц!… Славата явно не е всичко.
Той не обърна внимание на ръката на Хърмаяни.
— Хайде да опитаме пак. Потър, къде ще търсиш, ако ти кажа да ми намериш безоар?
Хърмаяни протегна ръка толкова високо, колкото можеше, без да стане от стола си, но Хари нямаше и най-бледа представа какво е безоар. Мъчеше се да не поглежда към Малфой, Краб и Гойл, които се тресяха от смях.
— Не зная, сър.
— Решил си да не отваряш книга, преди да дойдеш, а, Потър?
Хари се насили да гледа право в тези студени очи. Той беше прегледал книгите си у семейство Дърсли, но нима Снейп очакваше от него да е запомнил всичко от „Хиляда магически билки и плесени“?
Снейп продължаваше да не обръща внимание на треперещата ръка на Хърмаяни.
— Каква е разликата, Потър, между самакитка и вълче биле?
При този въпрос Хърмаяни вече стана, протегнала ръка към тавана на подземието.
— Не зная — каза Хари тихо. — Обаче мисля, че Хърмаяни знае, защо не опитате с нея?
Няколко ученици се изсмяха, Хари улови погледа на Шиймъс и Шиймъс му намигна.
Обаче Снейп не беше доволен.
— Седни! — сопна се той на Хърмаяни. — За твое сведение, Потър, асфодел и пелин правят изключително силна приспивателна смес, известна като „лекарството на Живата смърт“. Безоар е камък, изваден от стомаха на коза, и може да те спаси от повечето отрови. А колкото до самакитка и вълче биле, те са едно и също растение, което е известно и под името аконитум. Е? Защо всички не записвате това?
Настъпи всеобщо ровене за пачи пера и пергамент. Сред шумотевицата Снейп заяви:
— И една точка ще бъде отнета от дома „Грифиндор“ заради твоето нахалство, Потър.
Докато урокът по отвари продължаваше, нещата не се подобриха за грифиндорци. Снейп разпредели всички по двойки и им даде задачата да смесят просто лекарство против циреи. Той фучеше между тях с дългата си черна мантия, наблюдаваше как теглят изсушена коприва и стриват змийски зъби, като критикуваше почти всекиго с изключение на Малфой, когото изглежда харесваше. Тъкмо казваше на всички да погледнат колко съвършено Малфой е задушил рогатите си плужеци, когато облаци лютив зелен дим и силно съскане изпълниха подземието. По някакъв начин Невил беше успял да стопи котела на Шиймъс в разкривена топка и тяхната отвара течеше по каменния под, като прогаряше дупки в обувките на учениците. Само за секунди целият клас стоеше върху столовете, докато Невил, когото отварата беше обляла, когато котелът се огъна, стенеше от болка, защото по краката и ръцете му излизаха яркочервени циреи.
— Глупак! — изръмжа Снейп, като очисти разлятата отвара с едно замахване на магическата си пръчка. — Предполагам, че си добавил таралежовите игли, преди да свалиш котела от огъня?
Невил хленчеше, докато циреите почнаха да изскачат и по целия му нос.
— Заведи го горе в болничното крило — викна Снейп на Шиймъс. После се втурна към Хари и Рон, които бяха работили до Невил.
— А ти… Потър… защо не му каза да не прибавя иглите? Рекъл си си, че ако той сбърка, ти ще изпъкнеш, нали? Сега загуби още една точка за „Грифиндор“.
Това беше толкова несправедливо, че Хари отвори уста да спори, но Рон го срита зад техния котел.
— Не се обаждай! — промърмори. — Чувал съм, че Снейп може да стане много злобен.
Когато един час по-късно се качваха по стълбата от подземието, мислите на Хари се гонеха из главата му и духът му беше много помрачен. Още първата седмица беше загубил две точки за „Грифиндор“ — защо Снейп го мразеше толкова много?
— Горе главата! — каза Рон. — Снейп постоянно отнема точки на Фред и Джордж. Може ли да дойда с теб и да се запозная с Хагрид?
В три без пет те напуснаха замъка и тръгнаха през парка. Хагрид живееше в малка дървена къща до края на Забранената гора. Пред входната врата видяха един арбалет и чифт галоши.
Когато Хари почука, отвътре се чуха лудешко драскане и неколкократен гръмък кучешки лай. После прозвуча гласът на Хагрид:
— Назад, Фанг… назад.
В пролуката се появи едрото космато лице на Хагрид, който отваряше вратата.
— Почакайте — каза. — Назад, Фанг!
Пусна ги да влязат, като се мъчеше да удържи на нашийника огромна черна хрътка.
Вътре имаше само една стая. От тавана висяха пушени бутове и фазани, в откритото огнище вреше медно котле, а в ъгъла стоеше огромно легло, покрито с юрган, съшит от различни пъстри парчета плат.
— Чувствайте се като у дома си — каза Хагрид и пусна Фанг, който скочи право към Рон и почна да му ближе ушите. Също както Хагрид, и Фанг явно не беше толкова страшен, колкото изглеждаше.
— Това е Рон — обясни Хари на Хагрид, който наливаше кипяща вода в голям чайник и редеше курабийки в една чиния.
— Още един Уизли, а? — каза Хагрид, като гледаше луничките на Рон. — Половината си живот съм прекарал да пъдя братята ти близнаци от гората.
Курабийките едва не изпочупиха зъбите им, но Хари и Рон се преструваха, че са им вкусни, докато разказваха на Хагрид всичко за първите си уроци. Фанг сложи глава върху коляното на Хари и олигави целите му одежди.
Хари и Рон изпаднаха във възторг, когато чуха Хагрид да нарича Филч „тоя стар козел“.
— А колкото до оная котка Госпожа Норис, бих искал някой ден да я запозная с Фанг. Знаете ли, че колкото пъти отивам в училището, тя ме преследва навсякъде?! Не мога да се отърва от нея… Филч я подучва да го прави.
Хари разказа на Хагрид за часа при Снейп. Хагрид също като Рон му каза да не се тревожи и че Снейп не харесвал почти никого от учениците.
— Но той като че ли истински ме мрази!
— Глупости! — възрази Хагрид. — Защо ще те мрази?
Обаче Хари забеляза, че Хагрид не го погледна право в очите, когато каза това.
— Как е брат ти Чарли? — попита Хагрид Рон. — Много го харесвах… много е добър към животните.
Хари се питаше дали Хагрид нарочно смени темата. Докато Рон разказваше на Хагрид за работата на Чарли със змейовете, Хари взе парче хартия, което лежеше на масата под грейката на чайника. Оказа се
