изрезка от „Пророчески вести“:
Продължава следствието за взлома в „Гринготс“ на 31 юли, за който се смята, че е дело на неизвестни Черни магьосници.
Таласъмите от „Гринготс“ твърдят, че нищо не е откраднато. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по-рано същия ден.
„Няма да ви кажем какво имаше там и ако знаете кое е добро за вас, не си навирайте носовете, където не ви е работата“ — заплаши днес следобед един таласъм, говорител на банката „Гринготс“.
Хари си спомни, че Рон му разказа във влака за опита да се ограби „Гринготс“, но не беше споменал датата.
— Хагрид! — каза Хари. — Този взлом в „Гринготс“ е станал на рождения ми ден! Можело е да се случи, докато ние бяхме там!
Този път нямаше съмнение — Хагрид изобщо не погледна Хари в очите. Само изгрухтя и му предложи още една курабийка. Хари прочете отново историята. Всъщност преровеният трезор е бил освободен по- рано същия ден. Хагрид беше освободил трезор седемстотин и тринайсет, ако може да се нарече освобождаване отнасянето на онзи мърляв малък пакет. Него ли бяха търсили крадците?
Докато Хари и Рон се връщаха в замъка за вечеря,с джобове, натежали от курабийки, които от учтивост не бяха отказали да приемат, Хари си мислеше, че никой урок, който беше имал досега, не му бе дал толкова много поводи за размишления, както чаят при Хагрид. Дали Хагрид беше прибрал пакета тъкмо навреме? Къде беше той сега? И дали Хагрид знаеше нещо за Снейп, което не искаше да каже на Хари?
ГЛАВА ДЕВЕТА
СРЕДНОЩНИЯТ ДУЕЛ
Хари никога не бе вярвал, че ще срещне момче, което да го мрази повече от Дъдли, но това беше, преди да срещне Драко Малфой. Обаче първокурсниците от „Грифиндор“ имаха заедно със слидеринци само занятия по отвари, та не се налагаше да търпят много Малфой. Поне докато не откриха една бележка, забодена в общата стая на „Грифиндор“, която накара всички да изстенат. Уроците по летене щяха да започнат в четвъртък и „Грифиндор“ и „Слидерин“ щяха да учат заедно.
— Типично — каза Хари мрачно. — Точно каквото открай време ми се искаше. Да стана за смях на метлата пред Малфой.
Повече от всичко останало с радост беше очаквал да се научи да лети.
— Не можеш да знаеш дали ще станеш за смях — каза Рон разумно. — Знам как Малфой вечно се фука колко е добър по куидич, но се обзалагам, че са празни приказки.
Малфой наистина говореше много за летене. Оплакваше се гласно, задето първокурсниците никога не ги приемали в домовите куидични отбори, и разказваше дълги самохвални истории, които сякаш винаги завършваха с това, как той на косъм се спасявал от мъгъли във вертолети. Обаче той не беше единственият — от приказките на Шиймъс Финигън човек би заключил, че е прекарал по-голямата част от детството си, фучейки из природата на своята метла. Дори Рон разказваше на всеки, който искаше да слуша, как веднъж едва не блъснал със старата метла на Чарли един делтапланерист. Всички от магьоснически семейства постоянно говореха за куидич. На тема футбол Рон вече беше имал голяма разправия с Дийн Томас, който делеше спалнята с тях. Рон не проумяваше какво е толкова забавно в тази игра само с една топка, още повече че никому не бе разрешено да лети. Хари беше издебнал Рон, когато побутваше афиша на Дийн, изобразяващ футболния отбор „Уест Хям“, за да накара играчите да се движат.
Невил не беше се качвал на метла през живота си, защото баба му не му позволявала да се доближи до метла. Хари смяташе, че е имала право, защото Невил успяваше да си навлече необичаен брой злополуки, дори когато стоеше с двата крака на земята.
Хърмаяни Грейнджър се притесняваше за летенето почти колкото Невил. Това беше нещо, което не можеш да научиш наизуст от една книга — не че не беше опитала. В четвъртък на закуска тя им досади до полуда със съвети за летене, които беше прочела в една библиотечна книга, назована „Куидичът през вековете“. Невил попиваше всяка нейна дума с тайната надежда да чуе нещо, което ще му помогне да се задържи после върху своята метла, но всички бяха много доволни, когато лекцията на Хърмаяни беше прекъсната от пристигането на пощата.
След бележката на Хагрид, Хари не бе получавал друго писмо — нещо, което Малфой естествено бързо забеляза. Големият бухал на Малфой редовно му носеше пакети със сладкиши от дома, които той злорадо отваряше на слидеринската маса. Една улулица донесе на Невил малко пакетче от баба му. Той го отвори възбудено и им показа стъклено кълбо, голямо колкото едро топче за игра, което сякаш беше пълно с бял дим.
— Всепомниче! — обясни им той. — Баба знае, че забравям, а това ти казва дали си забравил да направиш нещо. Вижте, стискаш го силно, ей така, и ако стане червено… ооо — лицето му се помрачи, защото всепомничето внезапно засия в червено, — тогава си забравил нещо…
Невил се опитваше да си спомни какво ли е забравил, когато Малфой, който минаваше покрай грифиндорската маса, изтръгна всепомничето от ръката му. Хари и Рон скочиха на крака. Почти се надяваха на повод да се сбият с Малфой, но професор Макгонъгол, която забелязваше по-бързо от всеки друг учител в училището назряваща разправия, светкавично се озова при тях.
— Какво става тук?
— Малфой ми взе всепомничето, професор Макгонъгол.
Намръщен, Малфой пусна всепомничето на масата.
— Само за да го видя — каза той и се измъкна, с Краб и Гойл по петите му.
В три и половина същия следобед Хари, Рон и другите грифиндорци забързаха надолу по предната стълба към двора за първия си урок по летене. Беше ясен ветровит ден и тревата се къдреше под краката им, докато вървяха по склона към една равна поляна на противоположната страна на парка от Забранената гора, чиито дървета се люшкаха мрачно в далечината. Слидеринци бяха вече там, а също и двайсет метли, подредени в спретнати редици на земята. Хари чу Фред и Джордж да се оплакват от училищните метли, като твърдяха, че някои от тях започвали да вибрират, ако летиш много високо, или пък винаги летели малко наляво. Пристигна учителката им — мадам Хууч. Имаше къса сива коса и жълти очи като на ястреб.
— Е, какво чакате още всички? — кресна тя. — Всеки да застане до една метла. Хайде, по-бързо!
Хари погледна надолу към своята метла. Беше стара и някои от клонките й стърчаха встрани под странни ъгли.
— Протегнете дясната си ръка над метлата си — извика Мадам Хууч, застанала пред тях — и кажете „Горе!“.
— ГОРЕ! — изкрещяха всички.
Метлата на Хари веднага скочи в ръката му, обаче тя беше една от малкото, които го сториха. Тази на Хърмаяни Грейнджър само се беше претъркулила на земята, а Невиловата изобщо не бе помръднала.
„Може би метлите също като конете познават, когато се страхуваш“, помисли си Хари — в гласа на Невил звучеше тръпка, която подсказваше твърде ясно, че той предпочита краката му да останат на земята. После Мадам Хууч им показа как да яхнат метлите, без да се изхлузят от края им, и тръгна насам-натам покрай редиците, като оправяше захвата им. Хари и Рон изпаднаха във възторг, когато тя каза на Малфой, че години наред го е правил погрешно.
— Сега, когато ви дам сигнал със свирката си, ще се оттласнете силно от земята — каза Мадам Хууч. — Дръжте метлите неподвижни, издигнете се на около един метър и веднага се спуснете пак, като се наведете
