— Ууд е капитан на грифиндорския отбор — обясни професор Макгонъгол.
— Той има и конструкцията на търсач — каза Ууд, като обикаляше Хари и го оглеждаше. — Лек… бърз… трябва да му намерим свястна метла, професор Макгонъгол… бих казал една „Нимбус две хиляди“ или „Чистометка седем“.
— Ще говоря с професор Дъмбълдор да видим дали не можем да намерим вратичка в правилото за първокурсниците. Бога ми — нуждаем се от по-добър отбор от миналогодишния. „Слидерин“ ни смазаха в онзи последен мач. Седмици наред не можех да погледна Сивиръс Снейп в лицето… — Професор Макгонъгол погледна строго Хари над рамката на очилата си. — Искам да чувам, че тренираш усърдно, Потър, иначе може да променя решението си да не те наказвам. — После изведнъж се усмихна. — Баща ти би се гордял с теб — каза. — Самият той беше отличен играч на куидич.
— Ти се шегуваш!
Седяха и вечеряха. Хари тъкмо бе свършил да разказва на Рон какво се беше случило, след като напусна игрището с професор Макгонъгол. Рон държеше пред устата си парче пай с месо и бъбреци, ама напълно го беше забравил.
— Търсач? — каза. — Но първокурсниците никога… Ти трябва да си най-младият домови играч от около…
— …един век — добави Хари, като напълни устата си с пай. Беше страхотно гладен подир следобедните вълнения. — Ууд ми каза.
Рон беше толкова учуден, толкова втрещен, че просто седеше и зяпаше Хари.
— Другата седмица почвам да тренирам — каза Хари. — Само да не кажеш на някого. Ууд иска да го пази в тайна.
Сега в залата влязоха Фред и Джордж Уизли, зърнаха Хари и се втурнаха към него.
— Браво на теб! — каза Джордж полугласно. — Ууд ни разказа. Ние също сме в отбора… Биячи сме.
— Убеден съм, че тази година непременно ще спечелим Купата по куидич — заяви Фред. — Не сме печелили, откакто Чарли завърши, ама тази година отборът ще е блестящ. Изглежда, че те бива, Хари — Ууд почти подскачаше, докато ни разказваше.
— Само че сега трябва да вървим. Лий Джордън мисли, че е намерил нов таен изход от училището.
— Обзалагам се, че е онзи зад статуята на Грегъри Подмазвача, дето го открихме още през първата си седмица тук. До скоро!
Фред и Джордж едва бяха изчезнали, когато се появи някой далеч по-малко желан събеседник — Малфой, ограден от Краб и Гойл.
— Хапваш си за последен път, а, Потър? Кога ще хванеш влака, за да се върнеш при мъгълите?
— Сега си доста по-смел, като си долу на земята и водиш малките си приятелчета със себе си — каза Хари хладнокръвно. Естествено Краб и Гойл съвсем не бяха малки, но тъй като Височайшата маса беше пълна с учители, никой от тях не можеше да стори друго, освен да пука със ставите на пръстите си и да се мръщи.
— Когато и да е, ще се бия с тебе сам — каза Малфой. — Ако искаш довечера. Магьоснически дуел. Само с магически пръчки… никакъв допир. Какво има? Предполагам, че никога досега не си чувал за магьоснически дуел?
— Чувал е, разбира се — каза Рон, като се обърна. — Аз съм неговият секундант, кой е твоят?
Малфой погледна Краб и Гойл, сякаш ги преценяваше.
— Краб — отговори. — В полунощ добре ли е? Ще се срещнем в трофейната стая, тя винаги е отключена.
Когато Малфой си тръгна, Рон и Хари се спогледаха.
— Какво е магьоснически дуел? — попита Хари. — И какво искаш да кажеш с това, че си мой секундант?
— Ами секундантът е там, за да продължи, ако ти умреш — отговори Рон небрежно, като най-сетне почна да яде изстиналия си пай. Но като забеляза изражението на Хари, бързо добави: — Обаче хората умират само в същински дуели, разбираш ли, с истински магьосници. Ти и Малфой най-много да успеете да се обстрелвате с искри. Никой от вас не знае достатъчно магии, та наистина да навреди на другия. И без това се обзалагам, че той очакваше да откажеш.
— И какво става, ако размахам магическата си пръчка и нищо не се случи?
— Хвърли я и му удари един юмрук по носа — предложи Рон.
— Извинете!
Двамата вдигнаха глави. Беше Хърмаяни Грейнджър.
— Човек не може ли да се нахрани на спокойствие тук? — попита Рон.
Хърмаяни не му обърна внимание и се обърна към Хари.
— Без да искам, дочух какво си говорихте ти и Малфой…
— Бас държа, че си искала — измърмори Рон.
— …и не трябва да се скитате из училището нощно време. Представи си колко точки ще загубиш за „Грифиндор“, ако те хванат, а сигурно ще те хванат. Наистина е много егоистично от твоя страна.
— И всъщност не е твоя работа — каза Хари.
— Довиждане! — добави Рон.
Все пак, това не беше онова, което човек би нарекъл идеален край на деня, мислеше си Хари, докато лежеше буден много по-късно и чакаше Дийн и Шиймъс да заспят (Невил не се беше върнал още от болничното крило). Рон прекара цялата вечер да му дава съвети, като например:
— Ако се опита да те прокълне, по-добре да се изплъзнеш, защото не мога да си спомня как се блокират проклятия.
Имаше много голяма вероятност да бъдат спипани от Филч или от Госпожа Норис и Хари чувстваше, че предизвиква късмета си, като нарушава днес второ училищно правило. От друга страна, из тъмнината непрестанно му се явяваше подигравателното лице на Малфой — сега беше големият му шанс да бие Малфой лице в лице. Не можеше да го пропусне.
— Единайсет и половина — прошепна Рон най-после. — Да тръгваме.
Облякоха халатите си, взеха магическите пръчки и прекосиха стаята в кулата, спуснаха се по спираловидната стълба и влязоха в общата стая на „Грифиндор“. Няколко къса жар все още се мержелееха в камината и превръщаха всички фотьойли в приведени черни сенки. Почти бяха стигнали портрета с дупката, когато един глас се обади от стола най-близо до тях:
— Не мога да повярвам, че ще направиш това, Хари.
Светна лампа. Оказа се Хърмаяни Грейнджър с розов халат и навъсено лице.
— Ти ли!? — възкликна Рон яростно. — Върни се в леглото си!
— За малко не казах на брат ти Пърси — скастри го Хърмаяни. — Той нали е префект и би спрял тази работа.
На Хари просто не му се вярваше, че човек може така да се бърка в работите на другите.
— Ела — каза на Рон. Бутна портрета на Дебелата дама и се провря през дупката.
Но Хърмаяни не се отказа толкова лесно. Тя последва Рон през портретната дупка, като им съскаше като разярена гъска.
— Не държите ли на „Грифиндор“, или държите само на себе си? Аз не искам „Слидерин“ да спечели Купата на домовете, а вие ще пропилеете всичките точки, които получих от професор Макгонъгол, задето знаех заклинанията за прехвърляне.
— Върви си.
— Добре, обаче съм ви предупредила. Ще си спомните какво ви казах, когато седите утре във влака към къщи. Вие сте толкова…
