Но какви бяха, не можаха да узнаят. Хърмаяни се беше обърнала към портрета, за да си влезе вътре, но се озова пред една празна картина. Дебелата дама бе отишла на нощно посещение и Хърмаяни се оказа заключена извън кулата „Грифиндор“.
— Какво ще правя сега? — изписка тя.
— Това си е твой проблем — отговори Рон. — Ние трябва да вървим, иначе ще закъснеем.
Дори не бяха стигнали до края на коридора, когато Хърмаяни ги догони.
— Ще дойда с вас — заяви тя.
— Няма да дойдеш.
— Нима си въобразяваш, че ще стоя тук да чакам Филч да ме спипа? Ако намери и трима ни, ще му кажа истината — че съм се опитала да ви спра — и вие трябва да ме подкрепите.
— Брей, че си нахална… — извика Рон.
— Млъкнете и двамата! — каза Хари рязко. — Чух нещо.
Звучеше като някакво сумтене.
— Госпожа Норис? — прошепна Рон, взирайки се в мрака.
Не беше Госпожа Норис. Беше Невил. Лежеше свит на пода, дълбоко заспал, но стреснато се събуди, когато се прокраднаха по-близо.
— Слава Богу, че ме намерихте! От часове съм тук. Не можах да си спомня новата парола, за да вляза да си легна.
— По-тихо, Невил. Паролата е „Свинска зурла“, ама сега няма да ти помогне, защото Дебелата дама е отишла някъде.
— Как е ръката ти? — попита Хари.
— Чудесно — отговори Невил и им я показа. — Мадам Помфри я оправи за около една минута.
— Добре… ама слушай, Невил, ние трябва да отидем някъде и ще се видим по-късно…
— Не ме оставяйте! — каза Невил и стана бързо. — Не искам да стоя тук сам. Кървавия барон мина вече два пъти.
Рон погледна часовника си и после отправи гневен поглед към Хърмаяни и Невил:
— Ако заради някого от вас ни спипат, няма да мирясам, докато не науча и не използвам срещу вас онова проклятие на градинските дяволи, за което ни говори Куиръл.
Хърмаяни отвори уста, може би за да каже на Рон как точно да използва проклятието на градинските дяволи, но Хари й шътна да мълчи и им махна да вървят напред.
Те бягаха по коридори, нашарени с ивици лунна светлина от високите прозорци. На всеки завой Хари очакваше да попаднат на Филч или на Госпожа Норис, но имаха късмет. Понесоха се по едно стълбище към третия етаж и тръгнаха на пръсти към стаята с трофеите.
Малфой и Краб още не бяха дошли. Кристалните трофейни кутии проблясваха там, където лунната светлина ги достигаше. Купи, щитове, подноси и статуи святкаха в сребристо и златисто. Децата се промъкваха покрай стените, вперили очи във вратите в двата края иа стаята. Хари извади своята магическа пръчка, в случай че Малфой се втурне вътре и го нападне. Минутите се нижеха бавно.
— Закъснява… може да го е дострашало — прошепна Рон.
После някакъв шум в съседната стая ги накара да подскочат. Хари тъкмо вдигна магическата си пръчка, когато чуха някого да говори и този някой не беше Малфой.
— Души навсякъде, сладурчето ми, може да са се сврели в някой ъгъл.
Беше Филч, който говореше на Госпожа Норис. Изпаднал в ужас, Хари взе да маха на тримата други да го последват колкото може по-бързо; втурнаха се тихо към по-далечната врата. Одеждите на Невил едва се бяха плъзнали зад ъгъла, когато чуха Филч да влиза в стаята с трофеите.
— Те са тук някъде — чуха го да мърмори, — сигурно се крият.
— Насам!
Хари изрече думата само с устни и вцепенени от уплаха, те запълзяха по дълга галерия, пълна с доспехи. Чуваха, че Филч приближава. Невил изведнъж нададе стреснат писък и почна да тича — спъна се, хвана Рон за кръста и двамата се сгромолясаха право в едни доспехи.
Трясъкът и дрънченето бяха достатъчни, за да събудят целия замък.
— БЯГАЙТЕ! — изкрещя Хари и четиримата хукнаха по галерията, без да се обръщат да видят дали Филч ги преследва — завиха покрай вратата и се понесоха по един коридор, после по друг, с Хари начело, без всякаква представа къде се намират или накъде отиват. Провряха се през един стенен килим и се озоваха в някакъв скрит ход, продължиха да бягат по него и излязоха близо до кабинета по вълшебство, за който знаеха, че се намира твърде далеч от стаята с трофеите.
— Мисля, че му се изплъзнахме — каза Хари задъхано, облегна се на студената стена и избърса челото си. Невил се беше превил на две, сумтеше и пръхтеше.
— Казах… ти… — задъхваше се Хърмаяни, притиснала ръка към гърдите си, разкъсвана от бодежи. — Казах… ти!
— Трябва да се върнем в грифиндорската кула — обади се Рон — колкото може по-бързо.
— Малфой те подлъга — рече Хърмаяни на Хари. — Съзнаваш го, нали? Изобщо не е смятал да се срещне с теб… Филч знаеше, че има някой в стаята с трофеите… Малфой го е предупредил.
Хари си мислеше, че тя вероятно е права, обаче не искаше да й го каже.
— Да вървим.
Но нямаше да е толкова просто. Не бяха направили повече от десетина крачки, когато дръжката на една врата се разтресе и нещо изхвърча от класната стая пред тях.
Беше Пийвс. Той ги зърна и изкрещя от възторг.
— Млъкни, Пийвс… моля те… ще направиш така, че да ни изхвърлят.
Пийвс се разкикоти.
— Скитате се посред нощ, миличките ми зайци? Тц-тц-тц… Лошави, лошави, ще ви спипат рошави.
— Няма, ако не ни издадеш, Пийвс, моля те.
— Би трябвало да обадя на Филч, би трябвало — каза Пийвс с благочестив глас, но очите му святкаха злобничко. — То ще е за собственото ви добро, да знаете!
— Махай се от пътя ни — сопна му се Рон и замахна срещу Пийвс… но това беше голяма грешка.
— УЧЕНИЦИ, НАПУСНАЛИ ЛЕГЛАТА СИ! — разкрещя се Пийвс. — УЧЕНИЦИ, НАПУСНАЛИ ЛЕГЛАТА СИ, СА В КОРИДОРА НА ВЪЛШЕБСТВАТА!
Те се промушиха под Пийвс и хукнаха да спасяват кожите си — право към края на коридора, където се блъснаха в една врата… а тя беше заключена.
— Това е! — изстена Рон, докато бутаха безпомощно вратата. — Свършено е с нас! Това е краят!
Дочуха стъпки — Филч тичаше толкова бързо, колкото можеше, към крясъците на Пийвс.
— Ох, мръдни малко! — изръмжа Хърмаяни, грабна магическата пръчка на Хари, почука по ключалката и прошепна „Алохомора!“.
Ключалката щракна и вратата се отвори, те се вмъкнаха през нея, бързо я затвориха и притиснаха уши, за да слушат.
— Накъде отидоха, Пийвс? — тъкмо питаше Филч. — Обади ми бързо!
— Кажи „моля“.
— Не ме разигравай, Пийвс? Къде отидоха?
— Ще ти кажа нещо, ако ти ми кажеш моля — заяви Пийвс с досадния си напевен глас.
— Добре де… моля.
— НЕЩО! Ха-хааа! Казах ти, че ще ти кажа нещо, ака ти ми кажеш моля! Ха-ха! Хаааааа!
И те разбраха по звука, че Пийвс се понесе нанякъде, а Филч взе яростно да ругае.
— Той смята, че тази врата е заключена — прошепна Хари. — Мисля, че всичко е наред… Престани, Невил! — От една минута Невил дърпаше Хари за ръкава на халата. — Какво?
Хари се обърна… и видя съвсем ясно какво. За миг реши, че е попаднал в някакъв кошмарен сън… това беше вече прекалено… като капак на всичко, което се бе случило досега.
Те не се намираха в стая, както той предполагаше. Намираха се в коридор. В забранения коридор на третия етаж. И сега разбраха защо е забранен.
Гледаха право в очите на чудовищно куче — едно куче, което изпълваше цялото пространство между тавана и пода. Имаше три глави; три чифта въртящи се налудничави очи; три носа, които трепкаха и душеха
